Художничка, доктор по химия, професионална гимназия по дървообработване - ако търсите връзката между тях, тя е дарителство в името на традицията на писаните яйца от Чепинския край. Тази местна традиция има дълбоки и здрави корени, в които се преплитат и съдбите на хора, помогнали за нейното оцеляване, развитие и продължение.
Преди 125 години в село Лъджене, в семейството на Иван и Анка Малчеви, се ражда тяхната първа дъщеря Мария. Любовта към рисуването, талантът и срещата с писателя и художник Николай Райнов прокарват пътя й до Художествената академия в София. Мария Малчева е сред творците, които през 1931 г. основават Дружеството на новите художници, което по-късно се преименува на Съюз на българските художници. Тя е ученичка и последователка на Петър Дънов, а нейната гарсониера в столичния квартал „Гео Милев“ е средище на известни български художници и интелектуалци, сред които Дечко Узунов, Ненко Балкански, Мария Йосифова, Васил Иванов и др. Голяма част от нейното творчество е свързана с рисуването на икони, но на родния си Велинград Мария Малчева оставя и друг голям дар: тетрадка с рисунки на над 200 модела великденски писани яйца, 65 сватбени кърпи и 25 чифта чорапи. През 1950 г. тя започва да събира моделите от всички селища на Чепинския край, а по-късно дарява рисунките на Историческия музей във Велинград.
Как да измерим стойността на едно такова дарение? За да оценим направеното от Мария Малчева, трябва да се върнем в средата на ХХ век и да си дадем сметка, че тогава официалната комунистическа идеология в България е против религиозни празници като Великден и техните символи. Но М. Малчева обикаля кварталите на Велинград и околните селища, събира и рисува модели на писани яйца. Всяка нейна рисунка е съхранена памет за една вековна местна традиция – оригиналната восъчна техника за писане на яйца в Чепинско. Особено ценно в рисунките на Мария Малчева е, че те са направени с ръката и с душата на художник, с изключителна точност и изящество на рисунъка, с отношение към най-дребния детайл. Художничката прави разгърната картина на всеки модел, като разкрива цялата непрекъсваема линия на рисунъка. Това е трудна техника, която изисква знания и талант, както и вникване във философията, според която яйцето като символ на живота няма начало и край. Мария Малчева има и знанието за местните шевици със символи, прави паралели с орнаментите в текстила, стилизира част от тях и ги включва в моделите на писаните яйца. В България единствено художникът Ари Калъчев е направил нещо подобно, събирайки модели на писани яйца, но неговият албум не е запазен, което прави дарението на М. Малчева още по-ценно. Днес в залата, където Исторически музей – Велинград съхранява най-голямата колекция на великденските яйца в нашата страна, почетно място е отредено за портрета на Мария Малчева и за 58 табла със 107 нейни рисунки на писани яйца – модели, които тя е спасила от забрава и дарила на музея, за да останат като част от общата ни памет. През 2021 г., по повод 35 г. от смъртта на художничката, нейните племенници Анна Караиванова и Иван Малчев дариха на музея изработената от Мария Малчева носия, с която тя е посрещала гостите на всяка своя изложба.
Рисунките на Мария Малчева преди близо четвърт век вдъхновиха музея да започне своята Програма „Великден“. С осъществяването на тази програма е свързано името на друг голям дарител, благодарение на когото традицията на писаните яйца от Чепинско се пази и популяризира у нас и в чужбина – нашия съгражданин Петър Русев.
През 2016 г. Петър Русев бе сред първите, които подадоха ръка и на новото събитие - Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край, осигурявайки бои, яйца и писалки за стотиците участници. 
Елена Баева
