“Велинград е една шепа райска земя, която го превръща в природен бисер. Земя, обречена да бъде богата”, пише д-р Асен Пачев в своята нова, току-що излязла от печат книга “Велинград - балнео-климатичен бисер на Европа”. Редактор на книгата е също лекар - д-р Александър Попов. Известният лекар д-р Пачев е специалист по физиотерапия, медицинска рехабилитация и курортология, с втора специалност по социална медицина, с голям управленски опит в здравеопазването и в обществения живот. А сега вече и автор на първата по рода и мащаба си книга за Велинград, събрала на едно място научна и популярна информация за историческото минало, балнеоклиматичното богатство, новите предизвикателства пред туризма, презентация на СПА и балнео-хотелите, възможностите за бутилиране на минерална вда, екотуризъм, познавателен, културен и селски туризъм, природни забележителности и защитени местности. И всичко това придружено с цветни илюстрации, които със сигурност ще грабнат погледа на туристите и създават желан имидж на курорта. Туризмът е основният отрасъл на нашия век, твърди д-р Пачев и търси мястото на Велинград върху качествено новата карта на света и човека. При това не само връщайки се към познатото ни близко минало, в което Велинград натрупа известност като национален и международен балнеоложки център, а гледайки в бъдещето и всички проблеми, които то поставя пред рекламата и утвърждаването на нашия курорт. Самото заглавие на книгата “Велинград - балнео-климатичен бисер на Европа” съдържа амбицията, която трябва да бъде водеща за града ни, а д-р Пачев акцентира и върху начина да бъде осъществена - повече реклама, повече усилия от страна на общината и велинградчани. Книгата е един безспорен успех в посока рекламиране на града, а д-р Пачев бе любезен да разширим темата, като отговори на няколко въпроса за читателите на в. “Темпо”:
- Д-р Пачев, как се роди идеята за създаването на тази книга и какво ви подтикна да напишете “Велинград - балнео-климатичен бисер в ЕВропа”?
- През годините имам публикации за курорта Велинград, за състава на минералните води, статии в списания. Амбицията да направя подобна книга дойде от рекламна агенция в София, от която ми поискаха характеристика на минералните води във Велинград в популярен стил. След няколко срещи почувствах, че си играят с мен. Вторият повод бе моя среща с германска инвеститорска група заедно с амбициозни бизнесмени, които искаха да инвестират във Велинград. В крайна сметка решиха, че няма да инвестират тук, а изсипаха 1 700 000 лева в село Гулийна баня. Направих извода, че на Велинград е необходима реклама. Сега ще се помъча да преведа книгата и на английски език, защото на туристическия пазар липсва реклама за Велинград. А такава плюс филм за града трябва да има на туристическите борси в Москва, Берлин и Мадрид. В момента светът търси балнеология, много от туристите по различни причини се отдръпват от морето и това е шансът Велинград да стане хит. Книгата е регистрирана като научно-популярна и ще има екземпляри включително в големи библиотеки в Сафия, Москва и Лондон.
- Има ли в книгата ви рецепта как Велинград да печели като балнеоложки курорт?
- В главата “Нови предизвикателства” е поставен акцент да се рекламира куорта с неговото изобилие от минерални води, да се впрегне това богатство в полза на хораа плюс акцент към общината, че не се занимава с тези въпроси. Ако успеем да наложим Велинград като балнеоложки курорт, тук могат да зарабоят 15-20 000 легла, което означава около 30 000 нови работни места и генериране на доходи. Това е поминъкът и бъдещето на Велинград. Но трябва и хората да се научат на гостоприемство и професионализъм. Защото сега при нас положението е много тежко. Водя руска група с интерес да купи два пропаднали хотела - всичко е заключено, никой не проявява внимание и интерес. На част от тези, които са взели хотели във Велинград, туризмът не им е поминък и нямат елементарни познания за реклама.
- Каква част от капацитета на Велинград като курорт в момента се използва според вас?
- По-малко от половината! Няма организация, няма постоянно работеща реклама, няма диалог с международни туристически групи. Нашият продукт трябва да излезе на пазара, но се искат действия, стратегия за Велинград като балнеотуристически център. Иска се заместник-кмет да се занимава само с туризъм! Сега е създаден Конкултативен съвет по туризъм, обаче трябват и пари.
- Понякога се чуват мнения, че ако Велинград ще се развива като балнеологичен курорт, това означава да не се прави проекта “Сютка”. Вярна ли е тази теза?
- Абсолютно е погрешна. Велинград трябва да върви по двете направления, това са две страни на една монета. Проблемите около проекта “Сютка” са сложни, но неговата реализация ще издигне още повече Велинград като курорт, а заедно с балнеологията чудесно ще се допълват. Време е обаче Общинският съвет да не се занимава с глупости, а да започват да развиват това. - Достатъчни ли са вече СПА-хотелите във Велинград, как съжителстват с балнео-хотелите и трябва ли да се опасяваме, че и при нас ще се стигне до презастрояване като по морето? - СПА съществува още от древността, лекуване с вода и особено с термална вода има от памтивека - още от времето на римляни и траки, а има и култ към баните. Няма противоречия между балнео и САП. Напротив, така се разширява диапазонът на услугите: едни хотели предлагат балнеология, други разширяват гамата на лечение и професионални услуги с козметични, възстановителни, профилактични процедури. Хотелите във Велинград не са много и ще има още. Жалко, че вече няма терени за застрояване, те са изчерпани и сега се търсят например терени от 150-200 декара за вилни селища над почивната база на банката на 4-ти километър и на Стражата.
- А ще стигне ли количеството минерална вода, за да се покрият нуждите на всички?
- Достатъчна е дори само досега каптираната вода, а има и 80 извора, които не са каптирани - тоест изобщо не сме чукнали, за да търсим вода. Така че водата ще стигне.
- За Велинград е много актуална темата за бъдещето на държавните бани. Какво е вашето професионално мнение по този въпрос?
- Баните да минат на концесия. Държавата е принципал на Вельова, Сярна и Кремъчна баня - ако се намерят амбициозни бизнесмени, ще ги възстановят. Иначе и след ремонт Вельова баня пак ще падне, толкова е остаряла, че няма кой да ходи, освен за санитарно-хигиенни нужди. Нужно е генерално променяне, трите бани и Диетичният стол да се вземат и да се правят! Вельова баня може да стане образец, атракция като паметник на културата. Животът показва, че не е важно чия е собствеността, а кой е мениджър и как управлява.
Елена Баева