Читалище “Св.св. Кирил и Методий” в кв. Чепино се отзова на любезната покана на г-н Стелиос Лускос, председател на Сдружението за фолклор в Арахова, участник в миналогодишните културни празници на община Велинград.
Градецът на домакините е с около 5000 жители. Разположен е на 1000 метра надморска височина върху един стръмен склон на планината Парнас, с алпийски характер. Арахова е известнен като един от малкото зимни курорти на Гърция. Наблизо, в южна посока, се простира Коринтският залив с двете си морски летовища Итея и Антикира, посещавани и от гостите на Арахова. В околностите е разположено селището Делфи, прочуто с древния храм на бог Аполон и пророчицата Пития. А самата планина Парнас, според легендата, е била обиталище на божествено одарените поети. Водени от председателя на читалището и участник в ансамбъла Георги Василев, пропътувахме в добро настроение дългия 750 километра път и рано сутринта на 16 юни се озовахме в Арахова. Бяхме посрещнати най-радушно от г-н Лускос и активисти от Сдружението за фолклор. Първите им дума бяха на благодарност за топлия прием, оказан им в нашия град. Споделиха и отличните си впечатления от Велинград и България. Веднага пролича амбицията им да се представят най-достойно като домакини, което и постигнаха, надминавайки далеч очакванията ни. Към усилията им се присъединиха и няколко наши сънароднички, омъжени тук или установили се от години на работа. Централно събитие по време на тридневното ни гостуване беше спектакълът “Пътешествие в традицията”, представен от фолклорните ансамбли на домакините и гостите в препълнения градски амфитеатър. Пъстрите носии на нашите самодейци и ведрото настроение, с което се появиха на сцената, веднага приковаха вниманието на публиката. Всяко изпълнение на певците, танцьорите и музикантите ни биваше изпроводено с шумни аплодисменти. Заслужено внимание и висока оценка получи и художественият ръководител на ансамбъла Боян Байраков. Спектакълът, превърал се в истински празник, завърши с общо хоро, в което наред с гръцките и нашите самодейци се включи и публиката.
Денят завърши с вечеря в представителния ресторант “Санта Марина”, дадена в чест на гостите от кмета на Арахова. И тук, сред наздравици и танци, възникна естественото чувство на близост и общност, за което всички ще запазим приятен спомен.
Домакиите предложиха да ни разходят до близките морски летовища с техните живописни паркове, кокетни вили, с бистрото си, кротко и топло море. Най-забележителното и съдържателно се оказа посещението ни на Аполоновия храм в Делфи. От самия храм са останали само руини. Но в новата великолепна музейна сграда са експонирани всички ценни находки: статуи, колони, каменни плочи с надписи, оръжия, монети... Бяхме приети и тук като почетни гости. Сред посетителите имаше групи от Франция и далечна Япония, прииждаха и нови. На видно място в древния храм са били изписани думите “Познай себе си!” - фундаменталният призив на класическите гръцки философи, жив и въздействен и до наши дни.
Прощалната вечеря се състоя в неделя, 18 юни, в двора на училището, под старинния градски часовник, кацнал върху грамадна скала, обраснала с бръшлян. На дългата маса, отрупана с гозби, седяха едни срещу други не чужденци, а сродни по дух хора, решени да осъвременят древния призив с нов смисъл: “Опознай съседа си!”, за да тръгнете заедно, ръка за ръка, към бъдещето, загърбили мрачните сенки от миналото. Двата ансамбъла си размениха подаръци, а всеки от гостите получи свой личен подарък.
Завърнали се у дома, осмисляме постепенно преживяното през тия дни. Над 13 века държавата ни полага свръхусилия да се утвърди и оцелее на тия кръстопътни и буреносни Балкани. Неизброими са жертвите и страданията, които ни струват тия усилия. Изтърпяхме и две чужди господства, първото от Византия. Но никой не ще отрече духовното влияие на тези империя върху нашето цивилизационно развитие. Тя беше наша кръстница в православието. Чрез нея се приобщихме към древната гръцка философия и литература. Първоучителите ни Кирил и Методий, патрони на чепинското читалище, родени в Солун, са почитани в Гърция. Папа Йоан Павел Втори ги провъзгласи за покровители на Европа и те се превърнаха в символ на нейното обединение. Настана време да забравим миналите раздори и битки и да се съсредоточим в главното, същественото и съдбовното - общата ни християнска принадлежност. В навечерието на нашето присъединяване към ЕС ние сме участници в завършека на един многовековен исторически процес, за който са мечтали поколения българи преди нас.
Посещението на фолклорния ансамбъл “Чепино” в Гърция се превърна в непринудена манифестация на волята на обикновените хора от двете страни да заживеят заедно, побратимени, в едно мирно, свободно и равноправно европейско семейство.
д-р Александър Попов