От 2001 до 2008 година Николай Стойнов информираше читателите на „Темпо“ за всичко важно и интересно в сферата на спорта във Велинград и региона. Той написа десетки репортажи от спортни събития, интервюира най-изявените местни спортисти, направи обективни и задълбочени анализи на развитието на спортните клубове, разказа за велинградските фен клубовете на известни футболни отбори. Наред със спорта Николай Стойнов работи по още много теми от дневния ред на Велинград:
бедственото положение след наводнението през август 2005 година, вечните проблеми с асфалтирането на улици, значими културни събития като фестивалите на френското кино и класическата китара, многобройните конкурси за „Мис Велинград“ и още много други. Избрахме негова статия, която е публикувана в „Темпо“ през юли 2008 г. и разказва за една от най-славните истории на велинградския футбол:
Чудото продължава 30 години по-късно
На 6 юли (неделя) от 10.00 часа на Градския стадион във Велинград един срещу друг ще излязат съставите на “Чепинец” и “Левски” (София) ветерани. Мачът се организира по повод 30-годишнината от знаменитата победа на велинградчани над софийския колос от турнира за Купата на Съветската армия. Мачът тогава се играе на 18 февруари на стадиона в Карлово, където един срещу друг се изправят играещият тогава в състава на “Б” група “Чепинец” и шампионът на България “Левски”. Фазата от турнира е четвъртфинал, като преди това велинградските състезатели са победили “Ботев” (Ихтиман) с 3:1, “Етър” (Велико Търново) с 3:2 и “Сливен” с 4:0 (служебно).
На изпълнения с велинградски любители на футбола стадион в Карлово “Левски” повежда след гол на Иван Тишански, а “Чепинец” изравнява с попадение на Сестримски. В продълженията до нов гол не се стига, а при изпълнението на дузпите “Чепинец” печели с 5:3 и се класира на полуфинал.
Там тимът се изправя срещу другия колос – ЦСКА и отново играе повече от отлично. Макар и за първи път да играят на осветление, играчите на “Чепинец” се държат достойно и за 90 минути не допускат да им бъде отбелязано попадение. В продълженията в 117-та минута Божил Колев от ЦСКА вкарва от дузпа за 1:0, но в самия край на продълженията в 120-та минута Орлин Кадьов от пряк свободен удар изравнява резултата. При дузпите обаче по-концентрирани са “армейците”, които успяват да отстранят “Чепинец” от турнира.
На 6 юли в мача – повторение на славния за “Чепинец” четвъртфинал от 1978 година са поканени да участват всички играчи, взели участие в тогавашната среща. За “Чепинец” титуляри по онова време са: Т. Филипов, Попов, Кьосов, Мицев, Караасенов, Муртин, Кадьов, Благов, Иванов, Л. Филипов, Сестримски. Треньори: Чолев, Илинов.
Очакваме чудото да продължи 30 години по-късно и всички ще сме на стадиона, за да го видим!
Спомените за великия мач през очите на игралия тогава Димитър Муртин:
Димитър Муртин е един от единадесетте титуляри, които взимат участие в игралия се на 18 февруари 1978 година четвъртфинал от турнира за Купата на Съветската армия срещу “Левски”. 51-годишният ветеран разказа своите спомени от тази среща специално за вестник „Темпо”:
„Спомням си, че очаквахме с нетърпение този четвъртфинал. Според тогавашния регламент се играеше само по една среща на неутрален терен и ние, след като преди това бяхме преодолели отборите на “Ботев” (Ихтиман), “Етър” (Велико Търново) и “Сливен”, трябваше да се изправим срещу шампиона и носител на Купата на България “Левски”. Преди самата среща в деня на мача се бяхме разбрали със “сините” да поднесем съвместно венец на паметника на Левски в Карлово. Уговорката беше за 11.00 часа, но софиянци закъснях с цял час и ни накараха да ги чакаме, което показа тяхното пренебрежително отношение. Дори и когато дойдоха, си личеше високото самочувствие, което демонстрираха преди мача. Нас това обаче не ни притесни особено,защото веднъж вече бяхме победили отбор от “А” група – “Сливен” и се държахме и преди, и по време на срещата спокойно.
Самата среща се игра пред пълни трибуни, и то пълни предимно с велинградчани. Имах чувството, че целият град се беше изсипал на стадиона да ни подкрепя. Мачът течеше равностойно, но някъде около 30-та минута Иван Тишански отбеляза гол с удар от далечно разстояние. Спомням си между другото, че “Левски” игра тогава с всички титуляри – и Тишански, и Панов, и други знаменитости от това време бяха на терена. Постепенно обаче и ние заиграхме силно и “Левски”, като видяха, че не могат да отбележат втори гол, взеха да губят контрола върху срещата. Тогава дойде и изравнителното попадение на Сестримски, а след него смея да твърдя имахме възможност да спечелим още в редовното време. В продълженията до нови голове не се стигна, а след мача слушателите на радио “София”, по което е била предавана срещата, ми казаха, че известният спортен коментатор Галов непрекъснато е повтарял по време на срещата “Чудото продължава”! При дузпите Филипов спаси две, а за “Чепинец” точни бяха Ваклинов, Л. Филипов, Иванов и Кадьов. В крайна сметка спечелихме с 5:3 и в съблекалнята настана голяма радост.
На трибуните бе пълно с хора от Велинград – всеки дошъл кой с каквото може. Даже имаше една групичка роми, които нямаше с какво да се върнат и ги качихме в багажника на автобуса, а когато се върнахме на центъра във Велинград, покрай еуфорията и шумотевицата ги забравихме в автобуса. В крайна сметка Велинград дълго помни тази знаменита победа и ето че 30 години по-късно двата отбора отново ще се срещнем, но вече като ветерани.”
Николай Стойнов
