В продължение на месец велинградчани и гостите на града ни имаха възможност да разгледат изложбата „Въпрос на вкус?“, подредена пред Народно читалище „Отец Паисий-1893“. Срещаме ви с Мария Вълкова – художник, илюстратор, графичен дизайнер и автор на изложбата. Тя е родена във Велинград, учи в Художествената академия и в момента работи в София, където отвори първата специализирана книжарница за дизайн Авъртикъл.
В продължение на месец велинградчани и гостите на града ни имаха възможност да разгледат изложбата „Въпрос на вкус?“, подредена пред Народно читалище „Отец Паисий-1893“. Срещаме ви с Мария Вълкова – художник, илюстратор, графичен дизайнер и автор на изложбата. Тя е родена във Велинград, учи в Художествената академия и в момента работи в София, където отвори първата специализирана книжарница за дизайн Авъртикъл.
- Отдавна не сте във Велинград, но изложбата показва една много силна връзка с родното място – тя ли е в основата на този проект?
- Наистина имам много силна връзка с Велинград, не пропускам месец да не си дойда. За мен това е един много личен проект. Моята баба Марийка от Каменица много обича да разказва за едно време, на нея дължа този интерес към живота тогава. Когато почина дядо ми Кольо Цикалов, исках да отвличам баба от мъката и я питах да ми разказва за миналото. Детството формира човека – какви игри е играл, какъв е бил животът тогава. С какво се е хранил – това формира вкусовете.
Разписах проекта към програма Дебюти на Национален фонд Култура и започнах с въпроси пред камера, първоначално с идея да направя книги с автентични стари рецепти. И идеята за книга с рецепти се превърна в нещо по-голямо. Покрай историите за храната изскочиха и много други истории от живота. Моите героини – баба Христина, баба Данче, баба Марийка, леля Анка и Жането, споделяха, че вкусът на ястията по стари рецепти вече не става същият, защото сега продуктите са различни – няма я например старата царевица „конски зъб“, която се прави с пепел. Питах ги дали простите ястия от миналото идват от начина на живот, от мизерните условия, които са оформили вкусовете или им харесват точно такива ястия. Оказа се, че вкусът е съвкупност от фактори – има баби, които не ядат мляко и млечни продукти не заради сиромашията, а защото не ги харесват. В разговорите се оформи една обща картина и имам амбицията да напиша голяма книга за живота тогава. Имам над 30 часа записан материал. Искам диалектът да бъде предаден максимално точно, да се запази така, както го взимам от първо лице. Искам да покажа креативността от едно време.
- С какво се отличава поколението, за което разказва изложбата?
- Тяхното поколение е уникално с това, че хилядолетия назад не е имало такъв гигантски скок в начина на живот, през какъвто са минали нашите баби. Скокът от кирпичените къщи до днешния свят на интернет и технологии само те са го преживели. Чувствам се длъжна да запазя тяхното знание.
- Вече са факт изложба, филм и книга с рецепти от едно време „Въпрос на вкус?“. Какво е продължението?
- Изложбата и книгата-тетрадка са с акцент върху рецептите. Заедно с монтажистката Димана Шишкова с много труд направихме 26-минутен филм. Получи се един разговор, който дава обща картина за бита. Усещам го като едно начало. Натрупах сериозен опит в тези две години и ще надграждам. Продължението ще дойде от часовете записи, от които искам да направя книга с герои бабите. Вече има хора, които се свързват с мен, баби, които искат да споделят и да разказват. Направих връзка с етнолози и антрополози, за да черпя опит. Връзката с родното място ще остане, но ми се иска да отида и в други краища на България. Проектът има много накъде да се развива, включително и в изобразителното изкуство.
Благодаря на НЧ „Отец Паисий-1893“, че представи проекта „Въпрос на вкус?“. Изложбата бе видяна паралелно във Велинград, където на откриването имаше експозиция на местни продукти и на хората всичко им беше близко до сърцето и в книжарницата в София, където предизвика интерес предимно сред млади хора. В библиотеката в Лъджене всеки, който се интересува, може да намери „Въпрос на вкус?“ – тетрадка с рецепти от едно време.
Елена Баева
