Изминаха повече от 3 години от кончината на лекаря и заслужилия гражданин на Велинград д-р Александър Попов. Нека си спомним за него, защото той остави дълбоки следи в съзнанието на хората в града! Завеждаше Рентгеновото отделение на Градска болница – Велинград. Един много важен отдел, който го свързваше с останалите колеги от различните специалности в медицината. Много уважаван, той беше не само лекар, а беше и активен деятел в обществено-културната сфера на града. Беше отличен специалист!
По мнение на пациентите и по мое лично мнение. Отзивчив винаги и навсякаде, където беше нужен.
В 1982 година бях повалена от епидемична бронхопневмония. Веднага дойде у дома, прегледа ме и установи двойна бронхопневмония. Извика линейката и рентгенът потвърди диагнозата му. Бях приета във вътрешно отделение, където успешно ми се помогна! И от много други пациенти е потвърдено мнението, че е безпогрешен диагностик! Значи в обсега на лекарската му дейност направо отличен!
Както споменах по-горе, доктърът беше активен деятел в обществено-културната дейност на града! В 1990 година беше избран за депутат във Великото Народно събрание в София, където той достойно защити честта на града ни! Беше несравним и навсякаде търсен оратор. Реториката владееше отлично – способност, която на малцина се отдава. А лично за нашето семейство – в 1978 година са празували в киносалона на чепинското читалище 80 -годишнината на баща ми д-р Дошкинов. В препълнения с посетители салон д-р Попов държи поздравително слово, патосът и съдържанието на което разплаква залата. Майка ми Мария Дошкинова ми писа, че тя и татко също са се разплакали!!! А също в 1980 г., когато татко е починал – покъртително надгробно слово държи пак д-р Попов. Той беше всестранно развита личност. Неговата висока интелигентност, а и скромност, не му позволяваха да парадира със знанията си, с дейността си, да изтъква способностите и делата си! Като активен член на литературния клуб „Никола Вапцаров“, той беше и майстор на перото, изразено в многото му произведения, засягащи почти всеки един литературен жанр – романи, повести, спомени, разкази, есета и т.н. Неговите публицистични произведения и документална литература са също, както и другите, на високо ниво. Произведенията му говорят, че е истински, даровит писател.
Когато в последните години баща ми – д-р Здравко Дошкинов, беше изоставен и забравен от любезните си колеги, единствен д-р Попов беше до край до него, като лечител и приятел! Няма нужда тук от специален коментар.
От години познавах и неговото семейство, прекрасната му съпруга Елена, за мен – Лени. Красива външно и вътрешно. От срещите си с нея установих, че е много интелигентна! Синът му Асен познавах по-малко, но и той е също като сестра си Ани - възпитани, интелигентни, дейни – в хармония с родителите си!
За неговите активитети, за неговото гражданско поведение и това на лекар специалист, може още много да се каже. Какво беше и е за нашия град и сигурно няма да потъне в забвение. Мисля, че ще е уместно да се назове на негово име даден културен или обществен обект в града! Аз не познавам друга личност в града, която така дълбоко съм уважавала, както д-р Ал. Попов!
В заключение ще добавя: дълбок поклон пред светлата памет на д-р Александър Попов, заслужил гражданин и лекар на Велинград.
Соня Дошкинова-Кирхов
