Тази година велинградският Дневен център за пълнолетни лица с увреждания  празнува 15 години от своето създаване. 15 години - от първия ден и досега, директор на центъра е Ели Янева-Зисова. Тя ръководи институцията не само със знанията си на психолог, а на първо място със сърце и отдаденост. С нея разговаряме за изминатия път и за този, който предстои:

- Когато преди 15 г. беше открит Дневният център, той дойде на празно място - лесно ли сложихте основите на тази нова социална услуга във Велинград?
- Тази услуга започна с нас преди 15 години. Тръгнахме от къща на къща, по списък на хора с увреждания, който ни дадоха от Дирекция „Социално подпомагане“. Разговаряхме с хората лично, в домовете им, защото услугата не беше позната. Беше трудно да убеждаваме. Някои отказаха, други не откликнаха веднага, трети решиха да опитат. Много ценен за нас момент беше една репетиция на певческата група към Клуба на инвалидите. Разказахме им за0 какво става въпрос, как ще работим и цялата група реши да дойде в Дневния център. След тях и други хора решиха да опитат, нещата започнаха да се случват. 
Важно е, че в екипа на Дневния център се получи страхотна спойка. Постигнахме я на  масата на разговорите, където всеки ден се събираме, за да разнищваме нещата: ако нещо сме сбъркали - да не го повторим, а ако нещо сме направили добре - да го умножим.
- Какъв път изминахте, за да казват днес вашите ползватели, че за тях Дневният център е пристан?
- Направихме всичко по силите си, за да създадем възможно най-добрите условия. Повечето ползватели са хора със заболявания на опорно-двигателния апарат, мнозина се придвижват доста трудно. В началото нямахме превозно средства с падащо стъпало и навсякъде носехме стъпало, направено от дърво. Първите години, когато шофьорът ни излизаше в отпуск, аз бях и шофьор. Сега Дневният център разполага с два чисто нови автобуса, с 8 и 22 места, закупени със средства от нашия бюджет. И двата са с падащо стъпало и механизъм за инвалидни колички, което улеснява максимално предвиждавено на хората от домовете им до центъра, пътуванията и екскурзиите.
- Какъв е капацитетът на центъра?
- Капацитетът е 35 човека, в момента са 28. До ковид кризата винаги беше препълнено, имаше хора, които чакат да се освободи място. Но ковид доведе до много промени - част от нашите потребители се изплашиха, други, за съжаление, починаха. 
- Какво осмисля дните на хората, които посещават Дневния център?
- Първо социалният контакт. Някои от хората са самотноживеещи, децата им са в друг град или в чужбина. При нас най-ценното е, че създават нови приятелства. Дневният център им дава възможност да се стегнат, да се облечат и да излязат от дома, вместо да се отпуснат и да се затворят вкъщи. Има медицинско наблюдение през целия ден. Правят и рехабилитация, съобразена с техните заболявания.
Стараем се в Дневния център да е им е хубаво. Правим безкрайно много мероприятия: срещи с писатели, певци, известни лекари, журналисти, актьори - никой не ми е отказал, когато кажа, че поканата е от Дневния център за хора с увреждания. Много ни радват и зареждат концертите на деца и ученици по всички хубави поводи. Коства страхотни усилия, но организираме екскурзии в страната и в чужбина. Водили сме 93-годишна жена в Гърция, Сърбия, Македония, пътуваме с хора в инвалидни колички. Тръгваме смело, защото персоналът ни е подготвен. Организираме и посещения на театър, оперета, концерти.
- Как ще се разширява социалната услуга занапред?
- В момента се строи База 2 на Дневния център. Според новите стандарти при нас вече ще са и пълнолетните младежи с увреждания. В База 2 ще разполагаме с две стаи с по 2 легла за почивка, със санитарни възли към всяка стая, изградени според всички изисквания за хора с увреждания. Новата сграда е с широки коридори, пригодени за разминаване на инвалидни колички. Ще имаме три кабинета за индивидуална и групова работа, планираме и изграждане на сензорна стая. 
Сега Дневният център разполага със 120 кв.м., новата База 2 е 240 кв.м., така че социалната услуга ще се развива. Подготовката на нашата ретро изложба ни даде идея и сме решили да сложим стан, на който да се тъче. В кабинета по трудотерапия също ще направим малка изложба, за да пазим традицията на тъкачеството, да я показваме на учениците, когато ни гостуват в Дневния център. Така едновременно ще съхраним този традиционен занаят и ще направим връзка между поколенията, като го показваме и учим децата.
С голямо нетърпение очакваме и се подготвяме за откриването на База 2. Получихме подарък - помпони като на мажоретките и ще ги развеем в цветовете на националното знаме на откриването. Получихме като подарък от ползвателка и 43 саксии с цветя, които ще красят новата база и ще се ползват от нашия клуб по градинарство.
- След 15 години на директорския пост какво е за Вас Дневният център?
- За мен ДЦПЛУ е разширеният състав на моето семейство! Отдала съм се на тази работа в памет на моя баща, който излезе от къщи като здрав и енергичен човек, счупи става и мина в групата на инвалидите. Най-тежкото е, че когато се случи подобно нещо, част от довчерашните приятели те забравят. Той имаше шанса да направи успешна операция, но никой от нас не е застрахован от такива събития и затова трябва да има социални услуги като тези, които осигурява целият екип на нашия Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. В България има около 50 такива центъра и мисля, че ние сме в предните редици.
За всичко свършено дотук искам да благодаря на г-н К. Коев, кмет на Община Велинград и на неговия екип за грижите, които полагат, за да бъде дейността на Дневния център толкова успешна.
Елена Баева