“Имало едно време един театър...”
Така, като приказка, започна представлението, с което на 29 юни самодейният театър към читалище “Отец Паисий” чества своя вековен юбилей. За 100 години самодейците са изиграли над 120 постановки, отчете заместник-председателят на читалището и ръководител на театралния колектив Цветан Котев. Той припомни имената на пиесите и на над 150 актьори, свързали живота си с местната театрална сцена и благодари на всички, помогнали за ремонта на читалищната сграда. Празнуваме своята стогодишнина в една година с Народния театър “Иван Вазов” - София и може би нашият театър е бъдещ национален, пожела Цветан Котев в присъствието на директора на Народния театър проф. В. Стефанов, който бе гост на премиерата. А после светлините в салона угаснаха, за да започне “100 годишно смешно театро” - уникален спектакъл, чиято композиция, текстове, сценография и постановка Мариус Донкин създаде специално в чест на значимия юбилей. Първи на сцената излязоха театралите-ветерани Лили Рачева, Ели Янева-Зисова, Стефан Сестримски и Христо Семерджиев - за да можем в тяхно лице да се поклоним на поколенията самодейци, а те от своя страна да оставят на сцената пламъка на една запалена свещ...
“Да понамокрим духа си във веселостта” - тези думи от “Българи от старо време” в голяма степен описват задачата и духа на постановката. Тя е истинска “смешна позорищна игра”, която с текстове от преди повече от век обръща огледалото към нашата българска душевност, бит и идентичност. По блестящ начин Цветан Котев и Боян Караилиев влязоха в образите на хаджи Генчо и дядо Либен - хем българи от старо време, повтарящи хъшовското “Да живей България!”, хем наши съвременници, припяващи като футболни фенове “Бий жената по главата”. Партнираха им Ани Станкова като хаджийката и Гинка Кафеджиева като Либеница, както и известната с музикалните си способности и сценично присъствие Ваня Вецова и Вили Атанасова. Павел Гайдев бе еднакво убедителен като поп Ерчо, изповядващ максимата “Всекой жив человек пие!” и като резюмиращ житейските правила на хаджи Генчо. А дошлите през вековете мисли като “На който народ стоят идиоти начело, само Бог да го пази!” закономерно бяха изпратени с аплодисменти от публиката.
Звездата във втората част на постановката бе Росица Паунова в ролята на поевропейчената Цветана. След това познатият и обичан текст на “Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников бе пресъздаден по нов начин на сцената на велинградското читалище: Павел Гайдев се качи на токчета, за да изиграе Анка, а Росица Паунова подкара ролкови кънки в ролята на мосю Маргариди. И тъй като всичко бе поднесено с чувство за художествена мяра, а думи като “Цивилизацията не е още в употребление” напълно пасват и на днешна, запътила се към Европата България, публиката бурно аплодира играта, песните и танците на актьорите. Заслугата за чудесното музикално оформление на спектакъла е на Пламен Петров, а за хореографията на Росица Стоицева.
Спектакълът завърши с огъня на същата онази свещ, оставена на сцената от актьорите-ветерани, но вече в ръцете на 14-годишния актьор-самодеец Михаил Паунов. Символ, който е достатъчна гаранция, че нашият стогодишен театър има бъдеще. Овации, цветя и награди ознаменуваха финала на премиерното представление. Кошници с цветя и писмени поздравления изпратиха министър-председателят Сергей Станишев, зам.-министърът на културата Надежда Захариева, народната представителка Лидия Шулева. От името на Общинска администрация и Общински съвет зам.-кметът Реджеп Ходжов поднесе поздравителен адрес, цветя и дигитална видеокамера. Кошници с цветя, поздрави и подаръци връчиха д-р Л. Крантев от болница “ВИТА”, И. Мусова от център “Читалища”, настоятелствата на читалищата в Каменица, Чепино, Карлово, Сн. Велева от Историческия музей, ансамбъл “Пазарджик”, фонд “13 века България”, а специални поздрави към колегите си отправиха Милош Рабаджиев и Гергана Попова. Кошница с цветя от Георги Найденов получи режисьора Мариус Донкин, който бе бурно аплодиран от почитателите на театралното изкуство във Велинград. Председателят на читалище “Отец Паисий” и дългогодишен театрален деец Димитър Мечев бе първият, който получи от Иван Тричков почетен знак по случай юбилея. След това той връчи почетни знаци на над 30 самодейци, режисьори и приятели на местния театър.
Голямата изненада на вечерта поднесоха Мариус Донкин, Пламен Петров и Иван Колев, които обявиха, че тази вечер са решили да учредят награда за високи художествено-творчески постижения в театъра. Наградата ще бъде ежегодна и ще се връчва винаги по време на Празниците на културата. За първи носител на наградата тримата определиха Росица Паунова, която развълнувано обяви, че това е признание за целия театър и всички заедно ще се почерпят.
На финала дамите от групата за популярни песни към читалището поздравиха театралите с песен, на която приглася и публиката.
“Имало едно време един театър...” Всъщност това не е приказка, не е минало: театър във Велинград има от 100 години и до днес. Ще има и утре. Не само защото “Докато човечеството боледува, театърът ще го лекува!”. А защото тук - на сцената и в салона, ги има хората, за които театърът е любов!
Елена Баева