На една от алеите в Боров парк има скромна паметна плоча. Надписът гласи: „На дарителите: Георги Чолаков – Дядо Даскал, Тодор Шуманов, Илия Стоев Малинов. От признателните поколения“. Плочата беше поставена и открита през август 2015 г., за да пази спомена за тримата мъже, дарили своя земя за създаването на зелен парк в сърцето на Лъджене.
„Признателните поколения“ знаят малко и недостатъчно за тези достолепни и заслужили почит и уважение наши предци. Още по-малко се знае за дареното от тях и за първите години от историята на Боров парк, независимо че това е един от най-известните и най-посещаваните паркове във Велинград.
И тримата са от редицата на местните първенци в Каменица и Лъджене. И тримата са ярки личности с присъствие и в стопански, и в обществения живот. А личната история на всеки един от тях се преплита с историята на Чепинско:
Георги Чолаков - Дядо Даскал
Георги Аврамов Чолаков (1836-1911) е роден в Долно Драглище – най-малкото село в Разложко. За необикновеното му детство краеведът Добри Чолаков разказва в книгата си „Неизбледняващи образи“, която е история на Чолаковия род. През 1841 г. петгодишният син на Аврам Чолаков – Георги, бил грабнат от хората на Еврен ефенди – милязим (лейтенант, поручик) от тогавашния град Мехомия (Разлог). Еврен ефенди, който нямал деца, искал да го осинови и направи свой наследник. Момчето е изпратено да учи в родния град на Еврен близо до Истанбул, където научава турски и гръцки език. Когато става на 8 години, с помощта на гръцки рибари Георги бяга от похитителите си и отива до Солун. След това самичък успява да стигне до Света гора и Хилендарския манастир, където е приет от монасите. Няколко години остава в Света гора, където учи писане, четени и смятане на български език. Когато в манастира идват хора от Банско, Георги се връща с тях в Долно Драглище, но заради преследвачите на Еврен е опасно да остане там. Баща му го плаща в Самоков, а оттам Георги идва в село Каменица. Първо става овчар, но познанията му по български, гръцки и турски правят впечатление и по заръка на настоятелството на храма „Света Троица“ в Каменица прави превод от гръцки на български език на Требника и други богослужебни книги. След това общината го наема за учител по кирилско писмо с огромната за онова време заплата от 20 гроша годишно. В Каменица Георги Чолаков учителства от 1855 до 1862 г. и е от пионерите на просветителското дело, затова го наричат Дядо Даскал.
При подготовката на Априлското въстание Георги Чолаков става касиер на създадения в Каменица революционен комитет, председателстван от поп Топорчо. През зимата на 1878 г. той е един от официалните представители на Каменица и околните села, които посрещат руската освободителна армия, а в къщата му на два ката отсяда част от командния състав на армията на генерал Гурко. През 1901 г., по случай 25 г. от Априлското въстание, заедно с много други участници във въстанието Георги Чолаков е признат за поборник и получава медал.
През 1855 г. Георги Чолаков се жени за Вела Бозаджиева и в семейството им се раждат 5 деца. Освен с учителство, Георги Чолаков се занимава с кожарски занаят и с производство на сапун. Замогва се, купува имоти и построява два хана в село Лъджене. Част от своята земя Георги Чолаков дарява за създаването на Боров парк.
През 2001 г., в мандата на кмета Цветан Дафов, Общински съвет – Велинград взе решение да продаде 3345 кв.м. от парка на новия собственик на „Двореца“. Срещу скандалното решение официално възразиха наследниците на Дядо Даскал от фамилиите Даскалови, Калъчеви, Ачеви, Пееви и Попови. „Още преди 100 г. този родолюбив българин е осъзнал необходимостта от обществено ползване на зелените площи и е извършил този благороден акт, заслужаващ уважението на съгражданите му“ , написаха във възражението си наследниците, които по време на реституцията не претендират за въпросния имот, защото са убедени, че трябва да се спази волята на дарителя и паркът да остане общинска собственост. Но наследниците на Дядо Даскал губят битката и през 2002 г. общината продава на „Двореца“ ООД 3345 кв.м. от парка на търг с начална цена 35 800 лева. Аргументът на главния архитект Тодор Енев срещу възражението на наследниците е, че в общината се опитали, но не са успели да идентифицират точно кой имот от парка на Двореца е дарил Георги Чолаков.
Тодор Шуманов
Тодор Христов Шуманов (1856-1936) е роден в с. Каменица. Работи като горски стражар, след което се заема с търговия с дървен материал. През 1898 г. регистрира фирма, която според Никола Делиев ("Календар на издирените записани имена, дати, събития и снимки за родния край Велинград") е първата търговска фирма в село Каменица. В Държавния архив в Пазарджик се пази архив на Тодор Шуманов, предаден от неговата внучка Иванка Кирчева. Документите в този архив свидетелстват за активната търговска дейност на фирмата, която се занимава с дърводобив, направа на трупи за чаркове, траверси за железопътно строителство, обли подпори за минодобив, дърва за гориво и др. През 1909 г., в съдружие с пловдивчанина А. Евстатиев, построява парна дъскорезница на Юндола. През 1918 г. Т. Шуманов придобива право да добива дървен материал от Тревненския балкан.
През 1886 г. заедно със семейството си се преселва в Лъджене. Три години по-късно Тодор Шуманов е сред учредителите на първото читалище в Лъджене и е дългогодишен негов касиер. В Лъджене е избран за общински съветник а през 1901 г. и за кмет на селото. През 1913 г. като член на Демократическата партия на Петко Каравелов е избран за народен представител. През 1927 г. Тодор Шуманов отново става кмет на с. Лъджене.
Идеята за направата на парк около Мъжка баня се ражда през 1902 г. Ето какво разказва Илия Шуманов в книгата си „Времената се менят“: „През 1902 г. по негова (на Тодор Шуманов – бел.ред.) инициатива и върху негов имот е засаден боровият парк около Мъжка баня, в подножието на хълма, върху който е построен почивният дом на професионалните съюзи, наречен „Двореца“. Така Тодор Шуманов пръв се отзовава на актуалния повик на Общината за залесяване на околностите“. По негово желание върху нивите му са засадени бял и черен бор, които определят и името - Боров парк. Цялата територия, разположена между днешните улици “Гергевана”, “Тошо Стайков”, “Евлоги Георгиев”, “Ивайло” и бул. “Съединение” той дарява за парк
За Тодор Шуманов дарителството е било не единичен и случаен акт, а житейска кауза. На това е възпитал и дъщеря си Цветана Шуманова-Дамянова, която години по-късно прави своето голямо дарение за Велинград и го посвещава на своите родители („История за баща, дъщеря и дарение“, вестник „Темпо“, бр. 32/2024 г.)
Илия Малинов
Илия Стоев Малинов (1854-1946) също е един от първенците на Каменица. Баща му Стойо е произвеждал самари. Илия Малинов е имал воденица и дърводелска работилница и бил голям земевладелец, собственик на 130 декара земя. Бил е женен за една от дъщерите на поп Топорчо, имат пет деца. По време на освободителната Руско-турска война е участвал заедно с руските войски в боевете на връх Шипка.
През 1901 г. Илия Малинов става кмет на село Каменица. През 1904 г. той е сред учредителите на първото читалище в Каменица и работи като член на читалищното настоятелство. През 1905 г. става председател на Земеделската спестовна каса "Зора" в Каменица. Участник е в Балканската и Междусъюзническата война 1912-1914 г.
По данни от Никола Делиев, получени от Стойо Борисов Малинов, Илия Малинов е дарил за създаването на Боров парк свои ниви в размер на 26 декара.През 2022 г. негови наследници протестираха против решение на местния парламент, с което щеше да бъде дадена на частна фирма още от дарената за обществено ползване земя и то беше отменено.
В първите години на ХХ век, когато тримата дарители правят възможно създаването на парк, той не е изглеждал както днес. Изграждането на парка в съвременния му вид започва през 1951 г. по проект, показан на малката плоча на паметника на дарителите. Озеленяването на Боров парк с цветни килими и фигури години наред е емблематично за курорта. От 1985 до 1987 г. е изградена водопроводна система, настилки, вертикална планировка, а през 2010-2011 г. общината печели европейски проект, с който е извършено последното голямо благоустрояване на парка. Днес много от боровете в Боров парк са отсечени, части от парка са частна собственост, други са изсъхнали, фонтаните не работят, зеленината е малко, разрухата е повече... Паркът може да разкаже много и различни истории. Сред тях е и историята на тримата местни първенци, които не са взели, а са дали на нещо ценно на бъдещия Велинград.
Елена Баева
