Нико Голомеев е роден през 1986 г. във Велинград. Животът му е пълен с превратности, пътят го води за години в чужбина, но отново го връща във Велинград. 
Сам разказва историята си накратко. Кръстен е на дядо си Никола, а баща му е големият наш плувец Цветан Голомеев, заслужено наричан „Краля на спринта“. През 1993 г. Цветан Голомеев решава да отиде със семейството си да работи в Гърция и Нико започва да учи в гръцко училище в град Ираклио на остров Крит. 

След това губи майка си, която умира при раждането на брат му  в болницата във Велинград. Следват години на съдебни дела, а заради натрупаните болка и разочарования Цветан Голомеев решава да останат в Гърция за по-дълго време. Брат му Кристиян показва талант на плувец и още като юноша е привлечен от Гърция да се състезава под нейния флаг. Поредното разочарование е, че от България не проявяват интерес към Кристиян. След като в Перу той става световен шампион за юноши, двамата братя отиват в българското Министерство на спорта. Заявяват желанието на Кристиян да плува за България, но отговорът и предложените условия са разочароващи. Нико учи няколко години в СУ „Св. св. Кирил и Методий“  и завършва средното си образование във Велинград. Следва Националната спортна академия, където взима две специалности – педагогика и треньор по плуване. Връща се да работи в Гърция, а след като баща му умира, 8 години живее и работи в Лондон. Там има късмета да натрупа опит в сферата на туризма и спорта в престижни клубове като  “Oxford & Cambridge club”, “The Hurlingham club” и “One Hyde Park London”. След това заедно със съпругата му взимат важното решение, че искат да имат дете и да го отгледат в семейната къща във Велинград. От 2020 г. идват във Велинград, детето им расте тук. В момента Нико работи за международна фармацевтична компания, с английски и гръцки език, с клиенти от САЩ, Канада, Гърция и Южна Африка. Работата му дава възможност да се чувства свободен и независим човек, да изразява позиции по проблемите на Велинград, да се включи в политиката като кандидат за общински съветник и за народен представител от „Продължаване промяната – Демократична България“.
- Г-н Голомеев, когато на празника на града приехте званието „Почетен гражданин на Велинград“ от името на своя баща, казахме, че ако беше жив, днес той щеше да изпитва болка от състоянието на Централния минерален плаж. А как изглежда през вашите очи Велинград  днес?
- Знаех, че като си дойда, ще има неща, които няма да ми харесат. Но си представях, че като толкова време сме в Европейския съюз, ще има положителни промени. Разочароващи са нещата! Моята визия е, че трябва да наблегнем на младите хора. Селата изчезват, защото от тях си тръгват младите. Какво е положението във Велинград? Как може СПА столица на Балканите да няма спортна зала? В Костандово има такава зала, а във Велинград няма. Разговарям с младежи на 15-16 години – за тях това е голямо разочарование.
Същото е състоянието на Плувната (Закритият плувен басейн „Антон Митров“) във Велинград. Сега общината спечели проект за около 1.8 милиона лева. Но ако при ремонта не бъде направена трибуна за родители и зрители, каквото и да санират, парите ще са загубени. По цял свят в спортните зали задължително, по закон, се изграждат трибуни за родители. Тук през зимата родителите на плувците са принудени в студа да ги чакат в колите си. Но не работим ли за младите, Велинград ще запада. 
За мен Централния минерален плаж е голяма болка. Как е възможно Велинград да не инвестира в този обект?! Искаха да направят тук международен турнир по плуване на името на моя баща Цветан Голомеев. Брат ми Кристиян каза, че ще доведе известни плувци от много държави. Но аз отказах да проведем такъв турнир във Велинград, защото няма никакви условия! Как да направим такъв турнир в Сандански? Не може Велинград, който е СПА столица, да няма общински Централен минерален плаж! И не става въпрос само за спорта, а и за част от туризма – туристите, които идват в къщи за гости, апартаменти, квартири, няма къде да отидат на плаж през лятото, защото същестуващата база е недостатъчна. От общината обикновено казват „Няма пари“, но могат да инвестират поне по няколко хиляди лева на година в Плажа. Ясно е, че ще го подарят на някого. 
- А имаше ли някаква ответна реакция от страна на общината на вашите думи от трибуната на празника на Велинград?
- Нищо, абсолютно нищо! Аз бях в деликатна ситуация, но Плажа и Плувната бяха животът на баща ми. С тях са свързани и голямата плувна школа на Велинград, която е постигнала толкова много успехи, и легендарни треньори като Антон Митров – бате Тони. И сега имаме минералната вода, добрите треньори по плуване, с които Велинград може да бъде не само СПА столица, а и спортна столица на България. Големите гръцки спортни отбори  ходят да тренират в села в Австрия, защото там има база. А тук също могат да идват спортисти с много пари, но те имат изисквания за зали, медицински центрове, условия. Велинград има природни дадености, вода, въздух, хотели,но  и градът трябва да е красив. Бяхме първи, „фешън“ град, но туристите идват тук, виждат каква е инфраструктурата и започват да критикуват. А следващия път ще изберат друг курорт, защото вече навсякъде има добри хотели. Има опасност да се окажем „балон“ и да потънем.
- Съжалявате ли за решението да се върнете да работите и да отглеждате детето си във Велинград?
- Не съжалявам, защото любовта ми към корените е много силна. Не се виждам да живея в Пловдив или в София, въпреки че съм имал оферти. Искам да живея и да работя във Велинград. Но какво да си кажем например за парковете, където водим децата – за счупените пейки, за липсата на зеленина, за липсата на поддръжка? Общината казва „Вие не пазите!“, но не инвестира поне малко средства да ремонтира пейките, оградите и т.н.
Какво стана с Клептуза?! Заковаха прозорци с дървени летви и общинарки се хвалят с това във фейсбук! А Клептуза е бил и отново може да бъде място, където всеки турист да отиде. Общината от години не инвестира и е ясно, че ще подари и Клептуза на някого. Но това е  грозно, гаврят се с велинградчани.
Много съм разочарован от това, което се случва, но не се виждам да живея другаде. Млад съм, боря се. Правя го не само с коментари в социалните мрежи, кандидатирах се за общински съветник и за народен представител. Мисля, че  ние велинградчани, трябва да изискваме повече от тези, които ни управляват! Да отделим поне по няколко минути, за да изразим позиция чрез протест или гласуване. Но трябва да гласуваме за личности - и за Общински съвет, и за Народно събрание, и на всички избори.
Елена Баева