В дните, когато отбелязваме поредната годишнина от Балканската война, припомняме статията на Илия Малинов за българския офицер Константин Кирков. Авторът Илия Малинов е от София, член на Съюза на независимите писатели. Статията е публикувана в „Темпо“ през октомври 1996 г. И днес тя е богат извор на информация за живота и творчеството на Константин Кирков –човек, трайно свързан с историята на Велинград, който заслужава да помним и уважаваме неговото име и дело.
Първата в света военна педагогика е написана във Велинград
Ако минете по улица „Оборище“ 2 във Велинград и обърнете очи към двора на къщата, ще видите вековни борове превити от годините. Точно под тях капитан Константин Христов Кирков е написал първия учебник по военна педагогика в света: „Записки по военна педагогика. Курс за средния и старши клас от Военно на Негово Царско Височество училище. С, печатника Ив. Г. Говедаров и сие, 1900, У I, 624 страници“. По това време капитан Константин Кирков е бил командир на Трета погранична рота в Лъджене (1900-1903 г.)
Тази творческа личност идва от Военното училище на границата от една страна да упражнява строева служба, от друга търси спокойствие за творческите си занимания. И написва този колосален труд, който е предназначен за юнкерите в българското военно училище, но е преценен, че има и международно значение от автори чужденци. „Съвсем скоро „Записки по военна педагогика“ са преведени на руски език и са препоръчани като ценен учебник“ – пише подполковник Борис Дрангов. През 1913 г. учебникът е преведен на руски език и издаден в Санкт Петербург. Към предговора на това второ издание военният психолог д-р Шумков допълва: „Само 16 години след въвеждането на „Записки по военна педагогия“ на Константин Кирков в програмите на военните училища системното възпитание на армията, поставено на научни основи, даде своите резултати на бойното поле“. Положителни оценки за този труд има и във френската военна наука.
Военен деец с либерално-демократични възгледи е успял да напише труд и да вплете своите демократични тенденции и хуманизъм в тази първа по военна педагогия творба. В нея ще открием концепции, свързани с военното образование и възпитание от психологически, педагогически, етически и теоретически характер. И в това се състои и приносът му в тази област на военната наука.
Капитан Константин Кирков има още един принос към Велинград. Той е един от основателите на курортното дело в този град. „Курортът се разхубавява, в това отношение имат своя дял и военните гранични офицери. Атанас Зидаров създаде голям хотел, а първата вила се построи от полковник Кирков“ – пише дългогодишният учител Иван Ачев от Велинград.
Константин Кирков в мазето на къщата прави първата баня с прокарана минерална вода в селището. Доскоро се виждаха разхвърляни парчета от римска мозайка от пода на банята в двора на посочената къща. Продава къщата на войводата Иван Ботушанов, който идва от Якоруда.
Кой е този български творец и генерал?
Произхожда от видния възрожденски Кирков род от Плевен. Роден е на 31 август 1869 г. в Плевен. Остава сирак от рано. Учи в Плевен, завършва Априловската гимназия в Габрово и Военното училище в София с Десети випуск през 1889 година. Завършва и Военно-инженерната артилерийска академия в Торино, Италия с отличен успех. „Заемал е различни отговорни военни длъжности, като обикновено е изпращан на работа там, където е имало ежби между офицерите“ – пише племенникът му Георги Георгиев Кирков.
Участва в Балканската война 1912-1913 г. и става кавалер на ордена „За храброст“ IV степен. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е началник на артилерията във видинската крепост и спомага за втората защита на тая крепост на българщината.
През Първата световна война 1915 г. е полковник и началник на флота. Всички подвизи на българския флот през тази война са свързани с името на полковник Константин Кирков. На 27 февруари 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1919 г. преминава в запаса на армията.
Има трима синове – Христо, който умира рано, Любен и Асен и две дъщери Надка и Елена. Умира на 1 септември 1920 г. в Казанлък.
Остави име на талантлив военен деец и най-вече на първостроител на българската военна педагогика и автор на значителни военно-педагогични творби. А велинградчани трябва да знаят, че е първосъздател на техния курорт.
Илия Маринов, 1996 г.
