На 24 октомври Национален фонд „Култура“ обяви проектите, които ще финансира по програма „Културно наследство“ за 2024 г. Три от проектите са свързани с местни културни ценности.
Исторически музей - Велинград печели 14 492 лева за своя проект „Съхранена памет за бъдещето“.
Той включва дейности за съхранението на материални културни ценности и представянето им както на местните общности, така и на научните специалисти и изследователи. Първата дейност е свързана с превод, оценка и научен анализ на 100 османотурски документа. Втората дейност е свързана с консервация и реставрация на част от музейната колекция старопечатни книги от XIX век. Две от тях ще бъдат реставрирани в ателиетата на Националната библиотека, а след това ще бъдат показани в музейна експозиция.
Проектът на Регионален исторически музей – Пазарджик предвижда опазване и популяризиране на Беловската базилика - една от най-интересните раннохристиянски базилики, строени на територията на Тракия, както и средновековната крепост Цепина - една от най-известните и непристъпни родопски крепости, значителен политически и административен център на Западните Родопи и Чепинския край през XII–XIV в. Обектът е атрактивен и има висок културен потенциал, а проектът ще осигури по-широк достъп до културно наследство на различни социални групи. Проектът е за 50 000 лева, но ще бъде частично финансиран от Национален фонд „Култура“.
Сдружение „Трансформатор“ ще работи по проекта „По пътя на теснолинейката -
развитие, популяризиране и програма за опазване на стойност 49 000 лева. С най-високата гара на Балканите, Родопската теснолинейка е забележително инженерно постижение и национална гордост. Тя е единствената в България и събира местни жители и туристи със своите истории и съдби. Проектът „По пътя на теснолинейката” предлага комплексен подход за опазване и популяризиране на културното наследство. Създаването на аудиоразкази, инфотабла при гаровите сгради и интерактивна изложба ще обогати знанието за историята и традициите, превръщайки пътуването по релсите във впечатляващо преживяване. Създадена е експертна група от различни специалисти - архитекти, урбанисти, инженери, еколози, историци, както и представители на държавни институции, които да обсъдят съдбата на това културно наследство, създавайки политики на държавно ниво. Безспорна е нуждата от такъв тип комплексен подход, който би трябвало да се прилага за всички културни ценности. Само при този комплексен подход можем да очакваме един културен маршрут да придобие нов облик и да стане световно разпознаваем. Много важен елемент в проекта е, че организаторите искат да предадат този опит на по-младите -студенти, което показва търсената приемственост.
Темпо
