Всяка година на първи март празнуват самодейците от България. В броя на в. „Темпо“ за 1 март тази година Христо Семерджиев ни припомни за починалите артисти – самодейци от градският театър при НЧ „Отец Паисий-1893” Велинград. Благодаря ти, Христо, че ни напомни за тях !
В бр. 30/1990 година Иван Иванов, уредник в музей „Вела Пеева”, е поместил своята статия чийто надслов е горното заглавие!
Имах привилегията да бъда край нея и нейния съпруг Димитър от 1973 г., когато постъпих на работа в ДАП Велинград до смъртта им. С единственият им син Димитър израснахме, докато завършихме средното си образование. Двата им внуци д-р Димитър и Здравко Чолакови израснаха във Велинград. Сега имат свои семейства. Синът й Димитър изгради семейство с Павлина от с. Трудовец. Целият им трудов път премина в София. През 2015 г. Павлина внезапно почина. Споделям спомените за семейството на сина на кака Здравка, защото са малко свекървите като нея, които не спираха да хвалят каква снаха е била Павлина. Такава беше тя!
Здравка се ражда в семейството на Борис Попов от Лъжене на 1 ноември 1925 г. Семейството има 4 деца: Величка, Мария и Георги (шофьор, загинал при ПТП). Къщата на Попови се е намирала на мястото на сегашният блок на светофарите. Бил е търговец на дървен материал. Ползвал е под наем държавната дъскорезница в м. Селище. След 9 септември 1944 г. е арестуван и без съд и присъда убит на 29.09.1944 г. Никой досега не е разбрал къде е погребан. След 10 ноември 1989 г. е реабилитиран.
Едва на 8 години, през 1933 г., тя играе малки детски роли в постановките на Южнобългарският театър от Пловдив. На сцената в Лъджене тя играе до светилата на българския театър – Георги Стаматов, Георги Костов, Кръстю Сарафов. Като дете на гърба на бащината къща децата от махалата построяват малка сцена. Играе в пиесите заедно с Илия и Тодор Попови, Николай Гяуров, Дора и Елена Цветан Шуманови, Георги Пеев (Багата), Мичка Бокова и др. През 1939 г. в читалището Георги Попов поставя пиесата „Човекът без сърце”. Ангел Герин ръководи читалищен оркестър, който озвучава тази пиеса. През 1940/1941 г. (на 16 години) кака Здравка играе главната роля в оперетата „Златното момиче”. Играе е в оперетата „Запорожци отвъд Дунава”, а през 1943 година изпълнява ролята на Уляна в оперетата „Уляна”. В нея й партнира т: Николай Гяуров, Димитър Маргов, Петър Петров, Толя Колчагова и др. След Девети септември 1944 г. се поставя мелодрамата „Арлезианката” от Бизе. Главните роли изпълняват Здравка Попова (Вивет) и Николай Гяуров.
Омъжва се за Димитър Неофитов Чолаков, който е офицер от Българската народна армия. Живеят в Казанлък, Самоков, София. В София тя играе ролята на Грета Норман в пиесата „Животът започва отново”, играна в театър „Трудов фронт”. В София се явява на конкурс за солистки в създавания от Филип Кутев държавен ансамбъл. Приета е, но семейството отива в следващият военен гарнизон и тя предпочита да бъде до съпруга си и новородения син Димитър. През 1958 г. Димитър Чолаков е демобилизиран и семейството се прибира във Велинград. Той започва работа в ДАП Велинград, тя се грижи за семейството. До пенсионирането си тя работи в ДАП Велинград.
Георги Попов поставя пиесата „Барабанчица”, в която тя играе главната роля – Нила Снежко. Тази пиеса има над 60 представления. Играе в постановките на „Индже войвода”, „Мълвата”, „Колет от Америка”, „Обикновен човек”, „Животът започва отново”, „Йончови ханове”, „Под игото” (играе Рада), „Хотел Берлин”, „В краят на деня”. Тази пиеса е на драматурга Драгомир Асенов. За ролята на майката Здравка Чолакова получава златен медал. Пиесата „Майка на своите деца”, където тя е в главната роля, се играе две сезона. Следва участието и в пиесите „Хан Татар”, „Меч и звезди”, „Ла фам Хикс”. Нейни спътници на сцената са Стела Начева и Лиляна Захова (Желязкова). За творческата си дейност тя е наградена с 4 златни и 2 сребърни медала.
След 1980 г. заедно с Маргарита Шаламанова, Елена Сотирова и Вера Цокова под ръководството на Димитър Похлупков създават дамски квартет „Анастасия”. Печелят златен медал на първия фестивал „Златен кестен” в Петрич. Имат записи в радиото и БНТ. В книгата си „Календар на записаните имена, дати, събития и снимки за родният край – Велинград” е публикувано моето изследвана озаглавено „Забавната музика в Чепинско”. Книгата и тази статия можете да прочете в моят сайт www.deliev.bgsites.eu Отворете го и върху полето „Книги” маркирайте желанието си да отворите поместените в него мои книги.
Синът им Димитър завърши „Двигатели с вътрешно горене” в МЕИ София и започна кариера в Софийски градски транспорт. Беше директор на Автобусно предприятие „Горубляне”, в което работеха 3200 души. Той осигури първите 4 „Икарус”-а през 1985 г. във Велинград. Стана зам.-генерален директор на Софийския градски транспорт. Негов директор беше инж. Вуто Павлов – легендарен ръководител на това предприятие обхващащо всички автобуси, тролейбуси, трамваи, завод за производство и ремонт на трамваи. Беше и директор на ДАИ София град.
През 1996 г. почина съпругът й Димитър. Кака Здравка почина на 6 февруари 2002 г. на 77 години. Както посочих в началото, нейният баща е бил убит след 9 септември 1944 г. През всичките прекарани заедно над 30 години никога тя не е споделяла мъката и страданията си за убийството му. Остана горда и непоклатима майка и съпруга.
Погребана и до съпруга си в новите гробища. При всяко посещение в този храм на скръбта нося стръкче цвете и отливам капка вино и вода и в тяхна памет. И това ще е така, докато и моето сърце бие!
Тази година на 18 септември на 76 години почина единственият й син инж. Димитър Чолаков. Това е и поводът да довърша статията, започната през 2020 г. Причината беше, че тези дни получих поместените нейни снимки. Те допълват написаното по-горе.
Ще се радвам, ако някой ми помогне да допълня образа на Здравка Чолакова. Ще се радвам, ако заедно допълним спомените и за други такива наши съграждани. Христо Семерджиев някога ме апострофира с думите: „Кольо, стига с това минало...” Само че възгледите се менят, но написаното остава! Затова и го написах!
Никола Делиев
