Манол Чолев е име легенда за българския туризъм. Почетен гражданин на Велинград, носител на медал „Алеко Константинов“, „Заслужил деятел на БТС“, „Покорител на планинските първенци“, изтъкнат есперантист. За велинградските туристи Манол Чолев е жалон и пример, защото неговият 104-годишен живот е посветен на прородата, планините и туристическото движение. Статията, която избрахме за нашата юбилейна рубрика „30 истории от 30 години“, е публикувана в „Темпо“ през 2012 г.,

 като част от бъдещата книга „Бит и природосъобразен начин на живот“. Тя разказва история, която си струва да познаваме и да помним:

Как е построен туристическият дом “Кисловодск”

Националното съвещание за развитие на туризма на територията на Велинград се състоя през юли 1967 г. Съвещанието беше много представително. В него взеха участие министърът Пеко Таков, председателят на Плановия комитет Тано Цолов, отговорникът по туризма към Министерския съвет Аврамов (ако правилно си спомням името му), инж. Бояджиев - директор на “Хидрострой”, председателят на ЦС на БТС Марин Кожухаров, секретарят на БТС Борислав Лазаров и от ЦК на БКП секретарят Спас Господов и членовете Атанас Семерджиев и Костадин Гяуров. Представители на Велинград бяха Илия Каров - секретар на ГК на БКП, Георги Шулев - председател на ГНС и Манол Чолев - председател на туристическо дружество “Юндола”.
Илия Каров откри националното съвещание, като подчерта нуждата от такъв дом на европейско ниво, за да посрещаме както наши, така също и туристи от Европа, без да се притесняване.
След Илия Каров думата взе председателят на ЦС на БТС Марин Кожухаров, който беше взел участие в заседанието на ръководството на дружеството, което разчепка въпроса от всички страни и беше подготвен за това изказване. Той хвърли светлина върху проблема за туристически дом във Велинград и нуждата от такъв дом - изискан, модерен, на европейско ниво. Словото му беше толкоз убедително, че запали още няколко изказвания в полза на решението. Тук, на панорамното било “Бабино бръдце”, да кацне един красив туристически дом, откъдето да се обхваща красотата на Чепинската природа и да храни сърцата на туристите с естетическа наслада!
В салона се създаде една изключително благоприятна атмосфера за решаване на проблема. Всички бяха “за”.
Тано Цолов, председател на Плановия комитет, също бе “за”, но изрази съжаление, че е изтекло времето за влизане в държавния план и добави въпросът да не се отлага, а строителството да започне със средства извън лимита, а после ще видим...
Създадената атмосфера бе изключително благоприятна. Думата взе председателят на ГНС Георги Шулев и заяви, че ГНС ще поеме изработването на проектосметната документация. А инж. Бояджиев, директорът на “Хидрострой”, заяви, че поема строителните работи, включително и първия етаж със свои средства и строителни материали и със своя строителна група.
“Еврика”! Вече проблем със строителството на модерен туристически дом няма! На дружеството, и по-специално на председателя на дружеството, остава да се построят вторият, третият и четвъртият етажи. Откъде ще намери пари и тонове строителни материали остава негов проблем.
Веднага след съвещанието свиках ръководството на дружеството, запознах ги с решението на конференцията и поставих въпроса ръководството да реши как да достроим останалите етажи на дома, откъде да търсим пари и тонове цимент, желязо и други строителни материали.
Решението на ръководство беше: натоварва председателя да се заеме отговорно със задачата по осигуряване на пари и материали за довършване на туристическия дом.
Веднага след конференцията възникна въпросът къде да се строи домът. Моето решение беше: “Бабино бръдце” и никъде другаде. Но получих съпротива от партийния секретар, който ми каза да не бързаме, за да не сгрешим, защото Тодор Живков искал там да се строи резиденция. Аз възразих, че “Бабино бръдце” съвсем не е подходящо място за резиденция. Резиденцията да е на “Войнишка поляна”. Каров поиска да помисли по въпроса и след два дни ми каза, че е съгласен. А теренът “Бабино бръдце” се водеше като обект на Горското стопанство. Каров пое ангажимента да уреди проблема с терена с директора на горското. Скоро Иван Цанов, директорът на Горското, ни предостави с документ 5 дка от билото “Бабино бръдце”.
Вече имахме и терен, оставаше да се изработи плановата документация. Свързахме се с архитект Г. Бибин, който даде плана на хижа “Кладова” и който построи спалнята. Много скоро плановата документация беше готова. Имахме и дървени строителни материали, строителството можеше да започне с групата на “Хидрострой”. За да улесним “Хидрострой”, заехме се с изкопните работи на основите. Струпахме и много туристи - Георги Денизов, Живко Тодоров, Ангел Петричев, Н. Стоянин и много други. А зам-председателят Цвятко Кънчев с учениците от горните класове на Горския техникум извършиха и довършиха изкопните работи на основите.
Както вече отбелязах, строителната работа започна от есента на 1967 г. Ръководството на туристическото дружество ме определи като главен отговорник за довършването на строителството на втория, третия и четвъртия етажи. А за това строителство трябваха и много пари, и тонове строителни материали, но преди всичко много пари. Така големият въпрос беше осигуряването на парични средства.
По време на лутането ми да търся изход за решаването на финансовия въпрос разбрах, че първият зам.-министър на финансовото министерство е Георги Боков, познат от учителските ми години. Той беше един от най-добрите ученици на жена ми, която ме беше запознала с него.
Отправих се за София за Министерството на финансите. Веднага бях приет от Георги Боков като близък човек. Запознах го с решението на националното съвещание във Велинград да се построи съвременен туристически дом. Изслуша ме и каза: “Пари ще дадем, но само при условие, че БНБ не спре парите, понеже строежът е нелигитимен и ако Пазарджик не задържи парите. Ако се преборите с тези препятствия, пари ще ви дам”.
Г. Боков ми даде тежка задача, която до известна степен ме отчая. Веднага се насочих към ЦУ на БНБ. Вече знаех, че моят приятел Георги Димов работи в банката като зам.-председател и му се обадих по телефона.
Подробности как ме прие няма да разказвам. Прие ме като стар кооперативен приятел. Запознах го със случая и попитах дали банката няма да спре парите. Отговорът му беше категоричен: “Няма да допусна това!” И така, първото препятствие беше преодоляно.
След това заминах за Пазарджик. Срещнах се с председателя на ОНС Д. Корсимов, когото запознах със случая и той каза: “Аз няма да допусна задържане.”
Информирах зам.-министър Г. Боков, че препятствията са преодолени и да пуска парите по сметките ни в БНБ - Велинград. Като дошъл първият превод в Пазарджик - 100 000 лева, заместниците на председателя Корсимов се зарадвали, че ги е споходило щастие, пристигнали пари за някакъв туристически дом във Велинград и предложили на председателя да ги задържат в Пазарджик. Той обаче ги отрязал, като им казал: “Грешите, това не са пари за Велинград. Това са пари за окръга, за цяла България!”
И така, безпрепятствено започнаха да пристигат пари за туристическия дом. До края на 1968 г. “Хидрострой” изпълни обещанието си и започнаха нашите мъки, по-точно мъките на председателя. За строежа трябват цимент и желязо. В търсенето на изход в София се срещнах с инж. Цветков, бивш директор на Горско стопанство “Велинград”, а сега главен снабдител на Министерството на горите, мой отдавнашен познат, на който като директор на Горското стопанство бях правил услуги. Запознах го със случая за строежа на туристическия дом във Велинград, а той без колебание ме попита за количеството и дали имаме пари в БНБ - Велинград. Казах му “Да!”. Спас Спасов беше изчислил, че ни трябват 20 тона цимент и 15 тона желязо. Пари имаме. Незабавно вагоните започнаха да пристигат. Накрая за терасата не ни достигна циментът. Насочиха ме към председателя на ОНС - Плевен Иван Башев. Срещнахме се, запознах го с нашия туристически строеж, той каза “Да” и вагонът пристигна. Строителни проблеми вече нямаше.
Строителството беше завършено, а Георги Боков ме извика и каза, че повече нито лев не може да даде за обзавеждане и ме посъветва да се обърнем към Комитета по планиране. Гера Пеева беше зам.-председател. Срещнахме се, запознах я с нуждата ни от 200 000 лева за обзавеждане на новия туристически дом. Гера Пеева взе присърце въпроса.
В банката дойдоха 200 000 лева, с които извършихме обзавеждането и на 2 декември 1972 година аз изнесох доклада на откриването. Георги Шулев рязна лентата и домът бе открит. От ЦС на БТС присъстваше зам.-председателят Стаменов. Имаше и представител на побратимения ни град Кисловодск, чието име получи и нашият туристически дом.
Целият град се струпа на “Бабино бръдце” и на терасата на дома, където почерня от народ. Спас Халачев беше разпространил между гостите, че Манол Чолев си е построил паметник приживе.
И така Велинград и туристическото дружество “Юндола” се сдобиха със свой модерен туристически дом. Дружеството го експлоатира само 6 месеца, когато излезе министерско постановление за обединяване на цялата туристическа база към “Балкантурист”.
За да запазим дома, обявихме го за туристическа школа, като се разбрахме със зам.-председателя Стаменов щом свърши школата, домът да се върне на туристическото дружество. Школата свърши, но домът вместо да ни се върне, за да изпълнява ролята на дом на туриста, администрацията, по-точно председателят Стефан Груев, започна да търгува с нашия дом. Първо го превърна в почивен дом за нетуристи, а след това го предаде на никому неизвестна фирма, при което проличаха личните интереси на председателя, по който начин той, най-отговорният за развитието на туризма, върна това развитие 30 години назад. И още нещо, въпреки решението на ЦС на БТС домът да се върне на дружеството, той, Стефан Груев, не изпълни решението и с това потвърди своята лична заинтересованост.
Манол Чолев