Лесовъдът инженер Кирил Цанов през годините публикува във вестник „Темпо“ много статии, посветени на историята и проблемите на горите, на живота и делото на известни местни лесовъди. Той е автор на редица книги, сред които „История на горите в Чепинско“, участва и в редакционната колегия на Енциклопедичния справочник „Чепино“. Като дългогодишен ръководител в системата на горските стопанства  работи за залесяването на близо 100 000 декара нови гори. Затова от архива на вестника избрахме негова статия от 2018 година, 

посветена на създаването на зеления пояс около Велинград - тема още по-актуална днес, когато бетонът завзема гората около нашия град.

Да се помни как е създаден “зеленият пояс” на Велинград!

5 февруари 1948 г. заварва селата Каменица, Чепино и Лъджене в типичния селски вид – кални улици, без канализация и водопроводи по къщите, дървени огради и дворовете изпълнени с плевни, свинарници, обори, плевни и торища – така, както и всички села в цялата страна. Първите пионери, строители на новия град, започват да реализират мечтата си за развитието му и превръщането в модерно, градско населено място. Започва многогодишната битка за това – да се промени не само облика на селата, а най- трудното - да се промени и съзнанието на хората за нов бит и начин на живот, нова култура на поведение и нови критерии за живота.
Част от тази велика битка беше и създаването на „зеления пояс от гора” по цялата околност на града, идея на тогавашните градски партийни и държавни ръководители.
В изпълнение на МП от 9 март 1955 г. за развитието на Велинград като национален курорт е изготвен проект от горското стопанство за създаването на зелен пояс около града. Границите на този зелен пояс обхваща местностите Чолаков чучур, Нежовица, Дамянови скали, Баба и Дядо, Санаториума, склона от построения сега комплекс на „Бор” до Катерево дере, Анезица, Стража от Биволично дере до Калугерица. Общата площ на пояса е около 4000 дк., в която влизат 3500 дк. земи от горския фонд и 500 дк. опороени и пустеещи земи от поземления земеделски фонд. В залесителния план са определни на всяко конкретно место видовия състав, начина на подготовката на почвата, горскостопанските мероприятия по отглеждането и стопанисването на създадените култури. Площите от горския фонд в по-голямата си част са девастирани терени от огризани от пашата на хилядите кози на населението с останки от келяв габър, мъждрян и хвойна, поради което са предвидени някои от тях да бъдат реконструирани.
Необходимо е да подчертая, че по-голямата част от работата по създаване на пояса е извършена с доброволния труд на местните жители. По изготвен от Общината график, всички предприятия, учреждения, училища и служби организират свои бригади за доброволен труд. В продължение на три години, по време на Седмицата на гората, е извършена по-голямата част от подготовката на почвата, за което се отработват над 80 000 безплатни трудодни. Може определено да са твърди, че създаването на зеления пояс е дело на всички велинградчани.
Залесяването се извършва от постоянните лесокултурни бригади на стопанството - от Чепино с бригадирка М. Джуленова, от Каменица с бригадирки Мария Маврова и Радка Дуева, от Драгиново с бригадирка Виолета Бабечка. Тези 100 жени с майчина любов, с грижа и внимание към всяка залесявана фиданка осъществяват тяхното оцеляване и превръщането на зеления пояс в прекрасна гора.
Определен стимул за по-нататъшното развитие на Велинград изиграва и проведеното съвещание на 30 юни 1966 г. в града под ръководството на Лъчезар Аврамов, зам.-председател на МС. На него присъстват много министри, отговорни партийни национални, окръжни и местни деятели. Обсъжда се доклад на първия секретар на ГК на БКП Илия Каров за по-нататъшното развитие на града като обект на вътрешния и международен туризъм. Приемат се много решения с конкретни задължения. Министерството на горите и горската промишленост се задължава „ да осигури средства за окончателното завършване на залесителните мероприятия около града, входните и изходни артерии”.
Благородно е делото и голяма признателност на всички, които надграждаха извършеното от предшествениците им, за да може днес градът ни да бъде известен в цял свят със своята красота, самобитност и като СПА център.
На фона на всичко прекрасно, тъжно е днес погледът ни да среща изсечените и унищожени гори от зеления велинградски килим около циганската махала на Анезица, Стража и много други места от околностите на града. Изграденият с много труд и средства дендрариум е напълно унищожен - с разграбена ограда, циментови колони, железните врати, скамейки. Криворазбраната демокрация от много хора превърна в своя професия ежедневните набези и кражби от гората. Забравиха се традиционните празници от миналото за честването на Седмицата на гората и включването на цялата градска общественост в много мероприятия. Сега малко хора знаят, че от 2 април пак започва Седмица на гората. Както от много години напоследък, тя ще мине незабелязано и тихо – без публичност, без обществени изяви и ангажираност от страна на велинградските горски стопанства.
Не бива никога да се забравя обаче колко огромно е значението на гората за нашата държава. Няма друго национално богатство, което да е дало и да дава в бъдеще толкова много на целия български народ – поминък на хората, здраве от чистия й въздух, живителна прохлада на кристалните води, естетическата наслада от природните красоти и творческо вдъхновение на писатели, поети и художници. Това задължава опазването на горите да стане грижа на всеки българин, особено сега.
д-р инж.Кирил Цанов, 2018 г.