Равносметката на една година може да включва не само това, което се е случило, а и това, което не се е случило. За нещата, които се случиха, писахме през всички 366 дни на високосната 2024 година. Ето и нашият ТОП 10 на нещата, които не станаха във Велинград през 2024 - с уговорката, че това не е класация, а само опит да уловим част от проблемите, които отминалата година ни завещава:

1. Държавата не умъртви овцете на бай Рибан и семейството му
Съдбата на овцете на семейство Илиеви е един от сюжетите, които най-добре описват българската действителност през 2024 година. Накратко: в края на ноември Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви, че във Велинград има огнище на чума по овцете. Собствениците на стадата семейство Илиеви бяха категорични, че животните им не са болни и усилията им да спасят овцете получиха подкрепа от българи от цялата страна. Масовите протести и денонощното присъствие на хора около фермите спря намеренията за умъртвяване на животните, въпреки че министърът на земеделието Георги Тахов и БАБХ многократно посочиха положителни резултати от лабораторни проби в България и Франция. Георги Илиев - бай Рибан отговори на официалните резултати от пробите със снимки на десетките агнета, които се родиха след обявяването на огнището и с резултати от гръцка лаборатория, според които животните не са болни. Собствениците на стадата отказаха примамливото предложение от близо 1 милион лева за умъртвяване на животните. Европейският съюз наложи карантина, държавните институции  се оказаха безпомощни не само да реагират адекватно на ситуацията, а и поне да наложат някакви мерки за дезинфекция и обезопасяване на района на фермата. Различни партии и сдружения успяха умело да използват протеста за собствени цели. Всичко случило се създаде благоприятна среда за всякакви конспирации, спекулации и дезинформации. 
Сюжетът приключи с щастлив край за стадата - овцете не бяха евтаназирани. Това може да се мисли като победа на хората, които се опълчиха на силните, корумпираните и облечените във власт. Но и като знак за разградения двор на държавата, в който множество институции не изпълняват своите задължения, а между властта и хората зее пропаст от недоверие и тя се увеличава с всеки изминат ден.
2. Местната власт не намери решение на проблемите на ВиК сектора
За велинградчани 2024 беше поредната година с ежедневни проблеми с водоснабдяването - липса на вода, влошено качество, ниско налягане, неоправдана загуба и течове на питейна вода. Достатъчен беше един летен дъжд, за да се образуват кратери от пропаднали или липсващи канализационни тръби по улиците в СПА столицата. През юли по предложение на кмета Костадин Коев Общинският съвет взе решение за влизане във ВиК асоциация - Пазарджик. В края на годината решението все още не е изпълнено, а съмненията доколко това наистина ще реши проблемите на ВиК сектора остават. Общинското дружество „ВКТВ“ вече години наред е с временен управител, а за избор на титуляр изобщо не се мисли, въпреки че фирмата е във все по-тежка ситуация, със запори на имущество, без перспективи за развитие. 
3. Новата визия на Клептуза все още е мираж
Няма спор, че през 2024 г. Община Велинград най-после се сети, че е собственик на Клептуза и започна да полага задължителните за един добър стопанин грижи: обновяване на парка, почистване, частично обезопасяване на старите сгради. Крайно занемареният вид на Клептуза претърпя козметични промени с дървени летвички и изкуствена трева. Те са далеч от новата визия, чакана от велинградчани вече трети мандат, но въпреки това предизвикаха обществено одобрение, защото Клептуза беше превърнат от езеро в блато, а сградите приличаха на декор на филм на ужасите. Не се сбъдна огласеното от кмета Костадин Коев намерение през 2024 г. общината да инвестира 10% от приходите от туристически данък на Клептуза. През 2023 г. в общинската хазна са постъпили 1 408 584 лева, но инвестиции от 140 000 лева не се виждат. Не се сбъдна и другото публично обявено намерение към Клептуза да бъдат насочени парите от капиталовата програма. Лъч светлина в края на годината са одобрените на държавно ниво около 8.2 милиона лева за Клептуза, но по думите на кмета К. Коев „има още много вода да изтече“, докато финансирането по този проект стане факт.
4. Пътят на децата до две училища остава необезопасен
По тази тема „Темпо“ е писал многократно, но тя е важна и щом МВР и общината не реагират, пак ще им припомним. Пътят до две учебни сгради, в които учат най-малките ученици на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ОУ „Христо Ботев“, е опасен! На площад „Възраждане“ в кв. Каменица липсват пешеходни пътеки за достъп до училището. На ул. „Гоце Делчев“ и кръстовището с ул. „Тошо Стайков“ също има куп проблеми  за движението на ученици и МПС. Не от 2024, а от години има подписки от родители, има писма до РУ на МВР - Велинград. Но резултат няма, което изобщо не е добър атестат за управлението на местно ниво.
5. Съветници и граждани питат, местната власт не отговаря
И през 2024 г. Община Велинград запази практиката си да отговаря с „мълчалив отказ“ на въпроси на граждани, зададени по Закона за достъп до обществена информация. Въпреки големия брой съдебни решения, в които ясно се казва, че кметът на общината няма право на „мълчалив отказ“. И въпреки наложените от съда глоби, които за съжаление се плащат не с лични пари на управниците, а с публични средства. Без отговор останаха и доста от питанията на общински съветници към кмета Костадин Коев. Въпросната практика показва колко далеч сме от така нареченото „прозрачно управление“, което политиците обичат да обещават по време на избори и удобно забравят след това.
6. Правилникът на местния парламент не бе променен в интерес на гражданите
През 2024 г. председателят на Общински съвет - Велинград Димитър Гечев свика поредица от извънредни сесии, на които бяха гласувани важни за обществото решения. Процедурата за провеждане на извънредните заседания показа сериозен недъг на Правилника на Общинския съвет. На практика се видя, че е ограничена възможността на гражданите да се запишат за изказване по време на извънредните сесии. Г-н Гечев заговори за промяна на Правилника, но през 2024 г. това не се случи.
И ако това е „дребна“ тема, то много по-голям проблем е, че през първата година от своя мандат местният парламент не се превърна в място за дебатиране на важни обществени проблеми. Напротив - продължена беше практиката от предходните общински съвети комисиите и сесиите да свършват за броени минути, без изказвания, с гласувания в пълно мълчание или само с по някоя реплика от единици съветници. Това определено е знак, че важните решения не се случват в залата на Общинския съвет, а се обсъждат и взимат на друго място. 
7. Не беше решен проблемът с паркирането на булевард „Съединение“
През изминалата година централният булевард „Съединение“ запази статута си на най-големия безплатен паркинг във Велинград. През март 2024 г. местният парламент взе решение за обособяване на зона за платено паркиране по булеварда. 9 месеца по-късно решението си стои неизпълнено и няма никаква промяна на ситуацията: в двете платна на булеварда има стотици паркирани коли, които затрудняват движението по най-натоварения маршрут в града. В общинската хазна не влизат пари, но явно общината и ОП „СИП-ТИЦ“ не бързат, а всеки паркирал на булеварда е доволен. Всъщност картината на булеварда е симптоматична за цялостния проблем с паркирането във Велинград и с липсата на работещи решения от страна на властимащите.
8. Във Велинград няма контейнери за компостиране
С европейски средства през 2021 г. общините Велинград и Ракитово изградиха модерна инсталация за компостиране на отпадъци. Жителите на община Ракитово разполагат с кафяви контейнери, в които могат да изхвърлят разделно зелени отпадъци. Но по неизвестни причини жителите на Велинград вече трета година нямат такава възможност и всяка пролет и есен се чудят къде да хвърлят зелените отпадъци от личните дворове. През 2022 г. за броени седмици на няколко места в града бяха поставени кафяви контейнери, но вместо да проведат разяснителна кампания, от общината бързо ги махнаха с оправданието, че хората ги пълнят с всякакви боклуци. От Община Велинград обявиха, че до края на месец май 2024 г. ще бъдат поставени 17 кафяви контейнера, обаче това не се случи нито през май, нито през декември. Така, въпреки финансирания проект, и през 2024 г. велинградчани не успяха да се възползват от този вид разделно събиране.
9. На Пазара времето е спряло
Ако някой си направи експеримент да сравни снимки от Пазара от последните три десетилетия, ясно ще се види, че времето е спряло. Като се изключи преместването на „битака“ (на място, където създава куп проблеми), на Пазара отдавна не е забит един пирон и не е боядисана една маса. Това лято бяха сменени малко плочки на тротоарите, обаче като цяло всичко е занемарено, старо, грозно, без елементарни условия за продавачи и купувачи в студ и в жега. Мизерията на Пазара е най-видима, когато завали дъжд. Не и за местната управа, която през 2024 г. пак не направи инвестиции, но не се посвени да вдигне таксите на търговците на Пазара. След подписка и протести таксите бяха намалени, обаче „визията“ на Пазара си остава срам за Велинград.       
10. Не започна обществен разговор за презастрояването на Велинград
2024 г. записа нови рекорди в презастрояването на Велинград. Строежите вече превземат не само градските улици, а и близката планина. За едни това е печеливша инвестиция, за други означава проблеми с вода, канализация, трафик, реки, въздух, прах и т.н. Общинската власт е тази, която трябва да намери баланса, за да запази облика на Велинград и качеството на живот на неговите жители. Но обществен разговор за презастрояването на града напълно липсва. От Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите „Велинград и Западни Родопи“ опитаха да поставят темата на вниманието на Консултативния съвет по туризъм, но не успяха да сложат начало на дискусия. През 2024 г. темата отсъства от публичния дневен ред на местната управа. А през 2025 и следващите години ще берем плодовете на ръста на строителството без нужната подземна инфраструктура, на бетонирането на зелени площи, на превръщането на Велинград в копие на курортите, от които много от съвременните хора искат да избягат. Това не е пожелание за новата година, а напомняне, че вече е крайно време за такъв разговор.
Темпо