Вече не са малко общините в България, които имат модерен и новаторски подход към сферата на културата - търсят и насърчават стойностни културни прояви, като разпределят средства на конкурсен принцип. Своя „Програма Култура“ или „Фонд Култура“ имат общини като София, Пловдив, Варна и др. По-малки общини като например Троян имат отделни профили в социалните мрежи и издават месечни информационни бюлетини за предстоящите културни събития.
Ако в момента искате да кандидатствате с проект за културно събитие във Велико Търново през 2025 г., можете да го направите – процедурата е в ход, всички документи са на сайта на общината. С важна подробност – всяка от посочените общини търси връзката култура - туризъм, защото това са очакванията и желанията на съвременния човек.
В Община Велинград подобни практики не съществуват, средствата за култура се разпределят чисто административно, а културният календар открай време следва познат модел. Изминалата 2024 година не е изключение: общината отново заложи на рутината, която в много случай означава „още от същото“. Хубавото за публиката е, че във Велинград има културни институции, които успяват да печелят проекти, да разчупят модела и да създават събития на високо ниво. Примери са това има в работата на местните читалища и музея, в усилията на творчески и гражданските сдружения, които организират мащабни фестивали и концерти, на училища, чиито учители и ученици се изявяват успешно в сферата на културата, на отделни автори и артисти. С този кратък обзор искаме да припомним част от значимите културни събития на 2024 г. с благодарност към работата на хората и екипите, които стоят зад тях:
ЮБИЛЕИТЕ
Народно читалище „Васил Левски-1904“ с председател Полина Поптомова чества 120 години от своето създаване с концерт, който задълго ще остане в паметта на публиката, препълнила не само залата, а и коридорите на сградата. Самодейците от Каменица показаха, че читалището живее на пълни обороти, а младите хора на сцената са залог за неговото бъдеще.
Исторически музей – Велинград с директор Стойчо Маров избра нов подход, за да отбележи своята 115-та годишнина. Направи го с поредица от различни събития, като по този начин привлече различна публика и разшири своята аудитория: археологическа изложба „Чепино, Цепина, Велинград – хилядолетната история на Северозападните Родопи“, среща с учителя Теодоси Теодосиев, представяне на поредната книга от поредицата „Цепина“ – „Пътят към Скопие“ с автор Стойчо Маров и др.
Градският хор „Николай Гяуров“ към Народно читалище „Отец Паисий-1893“ навърши 105 г. и отбеляза годишнината с ретроспективна изложба и голям концерт с участието на гости от Пазарджик и Гърция. Под диригентската палка на Йоланта Лазарова велинградските хористи разкриха своя творчески потенциал - гаранция за понататъшния път на хор „Н. Гяуров“.
ФЕСТИВАЛИТЕ
И през 2024 г. гражданските сдружения „Пролетно хоро“ с председател Иван Пещерски и Танцов клуб „Росица“ с ръководител Бойка Радивоева-Гончева доказаха, че могат и правят едни от най-мащабните и разпознаваеми фестивали за народни хора в България – „Пролетно хоро“ и „Хоро при извора“.
Над 700 участници от цялата страна събра многоезичният театрален фестивал „Словото – сила и необятност“, създаден по идея на учителя Филип Филипов и осъществен за трета поредна година от екипа на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с директор Ани Василева.
В рамките на Празниците на културата Велинград за трети път домакин на „Jazz Велинград“ – фестивал, организиран в партньорство с радио Jazz FM. Това лято фестивалът даде уникален шанс на Младежката музикална формация към ЦПЛР-ОДК да се учат и да работят с музиканти като Теодосий Спасов и неговия фолклорен квинтет, Калин Вельов и др. Поздравите за организирането на фестивала са към директора на ЦПЛР-ОДК Катерина Мирчева.
КОНЦЕРТИТЕ
Едно от културните събития на 2024 година безспорно е концертът, посветен на 95 години от рождението на Николай Гяуров. Съвместните усилия на НЧ „Отец Паисий-1893“ с председател Силвена Байракова, неуморимата оперна прима Марена Балинова и музикалният ерудит Петер Райхл дадоха резултат, достоен за Великия бас Николай Гяуров. Велинградската публика имаше удоволствието да чуе на наша сцена оперни артисти от световна класа като Кристина Баадер от Германия, Силвия Пепе от Италия, Мария Писса от Гърция, Хектор Сандовал от Мексико и Озан Кутлар от Турция. Читалището в Лъджене, където изгрява и се рзвива талантът на младия Николай Гяуров, нарече на негово име и изцяло обновената с дарения гримьорна. Жалко, че на фона на всичко това паметникът на Николай Гяуров пред общината продължава да чака крайно наложителен ремонт на мраморната завеса и осветлението.
Концерт с ранга на събитие беше и „Три читалища за Старото читалище“. Каузата за възраждане на Старото читалище в кв. Чепино и превръщането му отново в място за култура обедини на сцената домакините от ОНЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1905“ с председател Мария Чорбаджиева и техните приятели от НЧ „Н. Вапцаров-1866“ Благоевград и НЧ „Н. Вапцаров-1894“ Банско.
На сцената на Празниците на културата имаше редица концерти, които събраха огромна публика, но организацията и провеждането на Празниците заслужават отделен анализ.
Изключителен концерт с филмова музика в НЧ „Отец Паисий-1893“ представиха Хилда Казасян и Плевенската филхармония с диригент Борис Йоцов и техните гости Теодосий Спасов и Васил Петров.
А сред запомнящите се самостоятелни концерти на местни артисти от афиша на 2024 г. беше бенефисът на Михаела Нанова, възпитаник на Музикална школа „Звънче“ с ръководители Йорданка и Иван Казалиеви.
ИЗЛОЖБИТЕ
Художествената галерия с уредник Десислава Табакова откри 2024 г. с изложба „Живопис, графика и дърворезба“ на братята Альоша и Валентин Кадьови. През февруари в галерията свои картини под наслов „Небе Море“ подреди Йордан Ачев, който посвети първата си самостоятелна изложба във Велинград на своя баща генерал-майор Димитър Ачев. През август доайенът на местните художници Атанас Фурнаджиев подреди изложба „Пейзажи“.
Сдружението на велинградските художници с председател Бранко Манушев представи своята първа изложба в кафе-клуб „Читалнята“ на читалището в Лъджене. За съжаление, през 2024 г. не се състоя превърналата се в дългогодишна традиция Коледна изложба на велинградските художници.
Читалището в Лъджене беше домакин и на две забележителни изложби на открито: изложба, посветена на паметта на демократа Кристиян Таков и изложбата „Въпрос на вкус“ на велинградчанката Мария Вълкова, която събра във фотоси и книга автентичните кулинарни рецепти на пет жени от нашия край.
Девет художници от различни краища на България участваха в Шестия национален пленер по живопис, организиран от хотел „Деви“ и представиха своите творби в Художествената галерия. Главният инициатор и организатор на изложбата Цвета Андонова успя да превърне откриването в мащабно събитие и емоционално преживяване за многобройните гости, за което помогна и театралият етюд по „Малкия принц“ под режисурата на Николай Ташев.
В края на годината своята първа изложба „Големите дарители на Велинград“ представи и екипът на вестник „Темпо“, който работи по темата в сътрудничество с Историческия музей.
КНИГИТЕ
Тенденцията за издаване на все по-малко книги във Велинград продължи и през 2024 г.
Столичното издателство „Фараго“ издаде сборника„Орисани от Арабчал. Небесни магистрали“ – втора самостоятелна книга на Севда Кадинова, събрала лирика, проза, емоции и размисли на авторката.
Наред с „Пътят към Скопие“ Историческият музей успя да представи пред читателите и ръкопис на Ангел Горанов за Стойо Калпазанов. Приживе писателят е дарил на музея своя труд, създаден по спомени на Ката Калпазанова, а издаването му е въпрос на бъдеще.
През 2024 г. краеведът Никола Делиев изаде своята пета книга - „Снимките говорят. Паметниците във Велинград“. Тя събира богатство от познати и непознати фотографии, които едновременно показват и разказват интересни истории за миналото и настоящето на Велинград. За първи път Никола Делиев събира на едно място и най-важните факти за паметниците в нашия град.
По идея на местни екскурзоводи и с финансовата подкрепа на общината излезе от печат книгата „Велинград 3х3“. Тя е насочена към туристите в СПА столицата и им предлага 3 разходки сред забележителностите на трите квартала и още три разходки в красивите околности на Велинград.
ТЕАТЪР
Още един сегмент от културата, в който Велинград от няколко години почти не предлага собствена продукция, над 110 годишната традиция на читалищната театрална самодейност остана в историята, а сегментът за театър в Празниците на културата изчезна. Но пък в последните години изгря звездата на младите таланти от самодейната група „Драгиновски реализъм“, които вече играят не само на сцената в Драгиново и печелят огромна публика във виртуалното пространство.
Двете читалища в Каменица и Лъджене, които разполагат с подходящи за театрални представления условия, през годината имаха много предложения за любителите на театъра с гостувания на театри от столицата и страната. Това е огромен плюс за местната театрална публика, която през последните години се увеличава.
Радващ е фактът, че по повод своя 75-годишен юбилей Националната ПГГС „Христо Ботев“ откри собствена театрална сцена в двора на гимназията и показа премиерния спектакъл „Лодка в гората“ по Николай Хайтов.
В списъка на значимите културни събития през 2024 г. трябва да наредим и археологическите разкопки на светилището на бесите над Клептуза, които екипът на проф. Диана Гергова продължи след 4 годишно прекъсване благодарение на осигурено от общината финансиране.
Краткият обзор на културните събития през 2024 г. е доказателство, че във Велинград съществуват и традиции, и потенциал в тази сфера. И ако общината като най-голям организатор на културни събития намери по-съвременен подход, то и велинградчани, и гостите на курорта ще се радват на още по-богат и интересн културен афиш.
Елена Баева
