30 истории от 30 години

В началото на февруари се навършват 26 години от смъртта на Стела Начева - актриса в самодейния театър към НЧ „Отец Паисий-1893“, творческа личност с огромен талант, която пее в Градския хор, свири на акордеон, а за нас е  чест, че написа няколко текста за вестника. 
Нейната статия от 1995 г. разказва интересна история за поета Гео Милев. Публикуваме я отново, за да почетем 130-годишнината от рождението на Гео Милев и неговите фамилни връзки с Велинград.

Стела Начева сама създаваше текстовете за фейлетони, които изигра на сцената. По съвременните критерии текстовете „собствено производство“ я правят стендъп звезда. Можете да се посмеете отново с фейлетона „На здравен кръжок“, в който двете роли са изпълнявани от Стела Начева и Христо Семерджиев. На снимката Стела Начева и Цветан Котев.

В дните на юбилейните тържества по случай 90-годишнината на театралния състав в Лъджене получихме поздравления, които бяха отправени както до целия състав, така и до отделни негови членове. Бяхме поздравени от наши почитатели и приятели, любители на театралното изкуство. Между тях беше и Петка Милева Касабова - сестрата на Гео Милев. На всички членове на нашия самодеен театър тя пожела здраве и нови успехи!
„90 години театър! Това е голямо нещо! Пишете, всички пишете, за да се помни!“
А ето какво ни пише в своето писмо Пенка Касабова:
„През 1924 година артистът Капанов от София режисирал пиесата „Дантон“ (вериотно се има предвид „Жорж Данден“ на Молиер - бел.ред.) в Лъджене. По същото време Гео милев е бил на почивка тук с цялото си семейство - съпругата и двете малки дъщери Леда и Бистра.
Гео Милев се е познавал с капанов и той го помолил да му помогне при режисирането на пиесата. Най-старателно, всеки ден към 18 часа Гео Милев е ходил и работил с артистите от Лъджене през цялата си 20-дневна почивка.
От читалището поканили Гео Милев да изнесе сказка и той се съгласил. Говорил на тема „Жената в изкуството“.
Било е месец юли 1924 година.“
Сега, когато из цялата страна се честват 100 години от рождението на Гео Милев, ние членовете на театралния състав, можем да бъдем горди, че такава светла личност, какъвто е Гео Милев, е свързал своето име с нашите предшественици и заедно са работили на наша сцена за културното издигане на народа ни.
Дали няма някой да си спомни за 29-годишния поет с буйния перчем, спуснат над едното око? Гениалният поет, който беше и художник, и режисьор, неповторим естет и любящ народа човек.
Стела Начева, 1995 г.

На здравен кръжок

- Добър ден, другари. Нашият кръжок продължава своята работа. Днешната здравна беседа е на тема: „Холерата и както трябва да се върши, за да се предпазим от нея“. Преди това ви моля да направим проверка, защото напоследък много от кръжочничките не са редовни на сбирките. Гела Велева?
- Тук.
- Кица Белчова?
- Аз.
- Дафинка Георгиева?
- Азе съм.
- Но... тук пише 25-годишна?
- Азе съм свекърва й. Заради нея дойдох. Ти я пиши, че е тука, де. Все едно.
- Но… така не може. Кръжокът е за девойки и млади майки. Величка Иванова?
- Азе съм.
- Пак ли вие?
- Пак ние. Сега сме заради дъщерята.
- Но как така вие ще ги замествате? Те трябва да идват на сбирките.
- Хайде, хайде, чети си урока, думай каквото ще думаш, че нямам време за губене.
- Добре. Да започваме. Холерата е остра заразна болест. Нейната родина е Индия. Често…
- Ти декашен си? Тъй като те гледам лицемерно, искам да те позная.
- Не съм от вашето село. От Пловдив съм. Холерата се разпространява и в съседните страни…
- Че… от които си от Пловдив?
- Петров се казвам.
- А…ха… Не ги познавам.
- От Индия холерата се разпространява епидемично… - Ами… Женет ли си?
- Не съм. С развитието на съобщенията… се създадоха възможности…
- Дечица имаш ли си?
- Имам – две.
- Ей, много хубаво. Ами, то… дом без деца – дом без слънце. Ти защо ме излъга, че не си женет? Не е хубаво така.
- Моля Ви, нека свърша лекцията, след това ще си поговорим и за други неща. Особено при война се създават възможности за разпространението й. У нас холера не и имало от 1916 година, поради което…
- Ти какво си учил, че толкова много знаеш да хортуваш? - Лекар съм.
- Аха… дохтор значи. Ами колко си учил?
- Пет години.
- Че то не било много. Аз едно време само първо отделение учих три години…
- Моля ви, другарко, да не ме прекъсвате, защото времето, определено за лекцията, минава. Холерата се причинява от холерния вибрион. То е един…
- Виж какво ще те питам. Като си дохтор, можеш ли ми каза какво ми е. Всеки ден ходя в болницата и при всички дохтори съм се преглеждала, ама нищо не ми познават. Най-напред ходих при слепоочната дохторка. Нещо очите ми не са в ред. Исках да ме прегледа с телескопа и да ми даде нови очила, ама да са с жълти презрамки. Една комшийка ми каза, че ако ми пишат документ от слепешкия отдел, може да изкарам пенсия за невалидност. Слагаха ми гарнизонни капки, преглеждаха ме, ама нищо не ми помогнаха.
- Добре, добре… На холерната инфекция се подават…
- Хубаво, ама и главата не ме слуша. Усещам, че нещо нелегално се развива в нея. Снахата ми дума вчера: „Ти, кай, мамо, сигурно имаш липса на мозъчни клетки“.
- Холерата е от онези заразни болести, при които…
- Нервите и те ме напъват. Идва едно такова положение в нервната ми почва, че налитам да се бия.
- Моля Ви, да не говорите и да не ме прекъсвате повече. За да се прояви заболяване, необходимо е холерните вибриони да попаднат…
- Чакай да ти кажа за гърлестия доктор и – няма вече. При него съм ходила най-много. Прищи ми се гърлото, сигурно е от окото, то нали е на жила, предава се.
- Инкубационният период е от няколко часа до 4-5 дни… - И аз бях 5 дни много болна. От силната температура чак зъбите ми се разклатиха.
- Типичните признаци са: повръщане, обезводняване на организма, гърчове…
- Виж какво, сине, ти много ли имаш още да разказваш? Аз да взема да си ида, да нахрана прасето, па пак може да дода.
Стела Начева