Преди 45 години - на 13 февруари 1980 г. възпитаникът на велинградската ски школа Иван Лебанов печели първия за България  медал от зимна олимпиада. Това е спортен подвиг, към който се връщаме с откъси от биографичната книга на Михаил Алексиев за Иван Лебанов, която излезе през 2011 г.  със заглавие „Скиорът на века“.  Публикуваме главата „Един виртуоз на снежната писта“ със съкращения. Снимките са от същото издание.

Един виртуоз на снежната писта

Датата 13 февруари 1980 г. е паметна за българския ски спорт. Точно в 18 часа и 3 минути българско време Иван Лебанов взема бронзов медал в състезанието по ски-бягане на 30 км класически стил. Отличието е първото в историята на зимното олимпийско движение в България. Завършвайки на трето място в Лейк Плесид ((САЩ) в тази дисциплина, той сбъдва мечтата на поколения българи. Този приз се приема като голяма изненада, въпреки че Лебанов вече е постигал и преди добри международни резултати. Той е световен шампион за юноши и е печелил две световни студентски първенства. Освен това е притежател на нацаинални титли при мъжете в беговите ски разстояния. Вече има и призови места в състезания за Световната купа. 
На 14 (13) февруари 1980 г. Иван Лебанов, състезател на ЦСКА-София и на българския национален отбор, разбива хегемонията на руснаци и скандинавци и печели бронзов медал. Заради огромната часова разлика между България и САЩ той приема, че неговият голям ден е 13, но по официални документи на Международния олимпийски комитет състезанието на 30 км е записано на 14 февруари.
...
„Една голяма надежда и нищо повече“ - с това водещо заглавие вестник „Спорт“ отписва предварително спортистите ни от предните места в Америка. Очакванията в България за медал са свързани с алпиеца Петър Попангелов. Историческия пробив обаче прави ски-бегачът Иван Лебанов“.
„И този път - разказва майка му - изпращането беше като всеки друг път. Вечерта при Иван бяха първите му треньори Мария и Георги Стамболови и тогавашният треньор Стефан Митков. Сутринтна влязох при него и му подадох две здравчета с думите: „Каквото пожелаеш, да ни се сбъдне! Жив и здрав да се върнеш!“...
...
Ето как лаконично е описано в България това важно събитие от водещо спортно издание: „Още в първия състезателен ден на олимпиадата - 14 февруари, в ски бягането изгрява големият ден на Иван Лебанов. На старт застават общо 57 скиори. Списъкът от фаворити е дълъг - руснаци, шведи, финландци, норвежци, германци. Сред тях са куп кандидати за медалите - Васберг (Швеция), Мието и Питканен (Финландия), Ериксон и Аунли (Норвегия), руснаците Завялов и Савелиев, световният шампион от Лахти - Лучшек (Полша). Познавачите знаят, че техните сметки може да обърка само един южняк - Иван Лебанов. Редица от тях завършват далеч след българина“.
Иван е оптимист, но и реалист - не лети в облаците. По-късно самият той определя, че в този момент силите му са били за бронзов медал и е напълно удовлетворен от постигнатото: „Бях млад човек, амбициран да се докаже в спорта. Стремял съм се да да докажа и мисля, че го направих. Медалът, разбира се, е резултат от усилията на много хора - треньори, лекари, масажисти“.
Агитката на старта му се състои всичко на всичко от трима души: председателят на БСФС Трендафил Мартински, шефът на Спортния тотализатор Васил Попов и Петър Попангелов-старши. Те го надъхват: „Хайде, Иване! Давай за Родината!“ Вечерта преди старта Лебанов си пожелава да се класира в десетката. Смята, че ако до десетия километър бягането му спори, може да се пребори и за медал. Така и става. Когато минава през постовете и край групите на специалистите, чува да казват, че има отлично време.
Голямото състезание всъщност правят четирима: Зимятов, Лебанов, Рочев и Васберг. Лебанов потегля с нномер 54. Едва 22-годишен, българинът се превръща в основен фаворит за медалите. Минута след него тръгва Николай Зимятов. Когато руснакът застига нашия състезател и двамата са по трасето, на всички е ясно, че този тандем може да смаже всяка конкуренция. Започват епична битка до финала.
Цели 13 пъти велинградският „майстор на писалките“ изпреварва шампиона, който ще си тръгне от Лейк Плесид с 3 златни медала. Бясното Лебаново темпо хвърля в шок целия щаб на „сборная“. Преодолявайки километър след километър в чудесен стил, с прекрасно, неотслабващо темпо, той не отстъпва на най-добрите. Рочев измества Васберг и почти до 20-тия километър Лебанов държи второто място и сериозно застрашава среброто му. Има безпогрешно чувство за време - усеща кога изостава и кога се движи с необходимата бързина. Треньорите нареждат на Зимятов да намали темпото, за да улесни съотборника си в борбата за сребърния медал. Отборната им тактика успява. „И това го има в играта“, казва Лебанов днес. Българинът с мощен бяг парира атаките на останалите си съперници и финишира с трети резултат. Сам срещу световния елит печели бронзовия медал. Зад велинградчанина остават всички скандинавски бегачи, представители на страните, където се е зародил този спорт. 
...
В малобройната българска група на олимпийското трасе всички са просълзени от радост. Българският трибагреник се развява гордо благодарение на Иван Лебанов.
- Това е един от най-радостните моменти в кариерата ми - казва той. - Да пробиеш в дисциплини с много традиции в скандинавските страни и Русия, както направихме аз и Петър Попангелов, е нещо изключително трудно. Преди самия старт загрях хубаво. Времето не беше много студено, а за мен студеното време е фатално. Пистата беше твърда, което бе сполука. Изобщо, всички предпоставки за добро представяне бяха налице. Помня всеки миг от тези 30 километра. Радостта ми беше голяма... Бях толкова горд, защото разбрах, че сме направили много и за България.
...
Родината тържествува: „Първи медал за България“, „Прекрасен бяг на Иван Лебанов“, „Първи наш медалист от бяла олимпиада“, „Лебанов проби пъртина към медалите“. Благодарение на Иван Лебанов България става известна и уважавана страна в ски спорта!
...
София, 28 февруари 1980 г. Многобройни приятели от белия спорт са окупирали аерогарата. Всеки иска да поздрави, да стисне ръката и да чуе първите думи на героя от Лейк Плесид. Многолюдната група от Велинград е най-оживената. Сред нея се откроява родопчанка с хубава българска носия. До нея стои мъж, който едва прикрива сълзите си. Надежда и Георги - родителите на Лебанов. Повече от това, че са най-щастливите хора на света, не могат да кажат. Брат му Александър носи 88 карамфила - толкова, колкото са минутите на победоносното бягане на Иван. Сред тези щастливи хора са и първите треньори Мария и Георги Стамболови.
Велинград го посреща като герой: цветя, подаръци, тържества. Признава го за свой почетен гражданин. На 21 март 1980 г. се провежда митинг-среща със заслужилия майстор на спорта Иван Лебанов. Присъстват хиляди граждани, ученици, почитатели и приятели на ски спорта. Множеството избухва в спонтанни възгласи, когато на трибуната заемат места героят от Лейк Плесид, неговите родители и гостите. 
...
В спомените си за посрещането Лебанов отбелязва, че е доволен от представянето си, защото връщайки се в България, е показал на скептиците, че грешат, подценявайки възможностите му. „Посрещнаха ме повече от радушно - казва той. - От самолета право в резиденция „Бояна“ при Тодор Живков. Лично ме прие. След това, като се прибрах, бяха големите празненства във Велинград. Събра се целият град и атмосферата беше невероятна“.

На въпроса дали Тодор Живков му е дал специлана премия отговаря, че тогава това не е било толкова важно: „Навремето ние като спортисти се състезавахме да защитим името на България, за родината си, за престижа на българите. Сега в спорта има доста комерсиализъм“ - казва Лебанов.
Все пак славният ски-бегач е награден с лека кола. Куриозното е, че чака почти година, за да я получи. Оказва се, че е изпуснат в списъка на наградените. „Всички смятат, че съм станал богат. Не можах. - обяснява Лебанов. - За бронза ми дадоха „Москвич“ и орден „Червено знаме на труда“. И то с една година закъснение, защото не се очакваше на зимна олимпиада някой да се красира в тройката.“
...
Направен е видеозапис за спечелването на бронзовия медал от Лебанов, койтоо е излъчен по националната телевизия. Изработен е и специален филм за него, показван по кината в цялата страна. Възторжени са и рецензиите за успеха му в Лейк Плесид, поместени във всички печатни издания.
На практика 1980 г. е най-успешната година за спортиста Иван Лебанов. Веднага след Лейк Плесид, благодарение на големите му успехи и популярност в чужбина, Велинград получава домакинство на състезание за Световната купа през 1981 г.
Михаил Алексиев