Средно училище „Васил Левски“ ще отбележи деня на своя патрон с поредица от  събития, посветени на Апостола на свободата. По традиция част от тях е конкурсът за есе и стихотворение, който се провежда всяка година. Организаторите подбраха няколко творби на ученици специално за читателите на „Темпо“:

Интервюиращ: Г-н Левски, ако можехте да говорите с нас днес, в какво бихте повярвали първо? Свободата ли още е най-важното?  
Левски: Свободата, разбира се. Тя не е само дума. Свободата е дело – ежедневно, трудно и изискващо жертви. Нея никой не ти я дава. Ти я заслужаваш с чисти ръце и честен труд.  
Интервюиращ: Но не се ли уморихте от борбата? Толкова мъки, самота и опасности…  
Левски: Който се умори, не е за тази работа. Моята умора беше лична, а свободата – за цял народ. Дадох си живота, защото вярвах в нещо по-голямо от мен. Не мога да си представя живот, който не значи нищо.  
Интервюиращ: Как бихте описали идеала си с една дума?  
Левски: „Чиста“. Чиста република. Чисти сърца. Чиста съвест. Когато човек е чист, няма нищо, което да му тежи.  
Интервюиращ: А какво Ви тежеше най-много в последните Ви дни?  
Левски: Не беше страхът от смъртта. Знаех, че ме чака. Тежеше ми мисълта, че делото ще остане недовършено. Народът още не беше готов, разединението беше като болест. Но вярвах – и до ден днешен вярвам – че времето ще научи хората.  
Интервюиращ: Днес Ви почитаме като Апостол на свободата. Как бихте искали да Ви помнят?  
Левски: Като обикновен човек. Аз не бях нито светец, нито герой. Бях човек с мечта. Това, което направих, всеки можеше да направи, стига да има вяра и кураж. Помнете ме не заради смъртта ми, а заради идеите, които оставих след себе си.  
Интервюиращ: Какво е Вашето послание към нашето време?  
Левски: Не чакайте някой да Ви води. Водете се сами! Търсете истината, макар да боли. Бъдете смели, но не за лична слава, бъдете смели за народа, за бъдещето. Свободата не е нещо, което просто наследявате – тя е нещо, което създавате всеки ден.  
Гласът на Левски затихва, но думите му остават. Тихата стая се изпълва с чувство за дълг и решителност. Историята не е забравена, защото в сърцето на всеки българин Левски живее вечно.
Васил Гълев, 11 б клас