Сайтът www.Epochtimes.bg посвети поредица от интевюта на темата за здравния туризъм в България. Наред с преподаватели в УНСС пред медията говори и д-р Таня Беличенова, лекар и доктор на науките от СУ „Св. Климент Охридски“, СПА мениджър с огромен научен и практически опит, носител на много награди в сферата на балнеология, СПА и уелнес.
Със съгласието на д-р Беличенова подбрахме няколко акцента от нейното интервю пред Гергана Костова, посветено на Велинград като СПА столица на България и на Балканите.
- Как и от кого се стопанисва минералната вода в района?
- В нашия град половината от водите се стопанисват от общината, другата половина – от Басейнова дирекция Пловдив.
По отношение на опазването и съхраняването на минералната вода сме длъжници на природата. Преди много години във Велинград са правени тръбопроводи от дърво. Наскоро, когато се наложиха разкопки за увеличаване на обемите за големите хотели, се оказа, че пластмасовите тръбопроводи са изядени, а дървените не са претърпели промяна. Предците ни са знаели как да съхраняват и как да експлоатират минералните извори.
За целите на дисертацията си направих много подробно изследване на водите във Велинград. На голямата научна конференция „България – 4 сезона“, която се проведе в Москва преди войната с Украйна, изнесох информация за тогавашния брой на изворите – 78. Няколко години по-късно броят им е 59. Самоизливът от 78 източника във Велинград беше 180 л в секунда. Самоизливът на минерална вода от сегашните 59 е 140 л в секунда.
- Защо?
- Когато се прави сондаж, източниците около него пресъхват. Големият обем вода се насочва към сондажа. Например ако около даден сондаж е имало 3 източника, от тях вече не излиза вода. Тя излиза от централното място, т.е. където е направен сондажът. Затова сме длъжници. Минералната вода е наше национално богатство. По същия начин стоят нещата и в Павел баня, където също има много хотели с минерална вода, лекуваща успешно неврологични заболявания; в Сапарева баня, където извират топлите гейзери; в Сандански и т.н.
- Как държавата се отнася към минералните ни води според Вас?
- По отношение на минералните води в България съществува неразбиране. Приемаме ги за даденост, докато всъщност те са нашата четирилистната детелина, нашето съкровище. Ресурс от най-голямо значение, ако успеем да го експлоатираме успешно.
Вече сме в ЕС, махнахме Шенген, водят се преговори с много богати здравни каси като немската, австрийската, италианската. Туристи от тези страни биха могли да провеждат у нас профилактика, лечение и рехабилитация, след което здравните им каси да реимбурсират процеса. Може и директно да сключват договори с хотелите. В Св. Константин и Елена, Албена и Поморие такива договори вече действат и са налице отлични резултати.
- Отговаряме ли на критериите на чуждестранните здравни каси?
- Този въпрос касае образованието. Персоналът ни трябва да владее поне два езика – немски и английски. В противен случай е невъзможна комуникацията на лекарско, на изпълнителско ниво, както и при попълване на документи и поддържане на висок стандарт в обслужването. Изискванията на чуждите здравно-осигурителни каси са много високи и аз не мисля, че на много места в България могат да бъдат удовлетворени.
- Разполагаме ли с достатъчно квалифициран персонал?
- Макар да разполагаме с великолепна база – уникални хотели по черноморието, във високопланинските и балнеологичните курорти, кадрите на средното ни изпълнителско ниво не са достатъчни. Голям брой рехабилитатори и кинезитерапевти работят на по 2 – 3 места, което не е разумно. Не достигат и лекарите със специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“. Част от тях вече са в пенсионна възраст, а младите все още не са обучени. Стигна се до глад и за висококвалифицирани кадри.
Образователната система и бизнесът се преплитат – ако няма обучени кадри, в хотелите няма да има кой да работи.
- Как виждате бъдещето на туризма в България?
- Бъдещето ще принадлежи на здравния туризъм, тъй като на практика здрави хора няма. Дори при учениците вече наблюдаваме отклонения в кръвното налягане, затлъстяване, неврози и т.н., а какво да кажем за хората на трудоспособна възраст… Ние трябва да уловим момента преди да заболеят и да приложим диетичен режим, детоксикация, автогенен тренинг и други профилактики. Бъдещето е в предотвратяване на вредните влияния на замърсения въздух и неправилното хранене. Важно е да не допускаме човек в трудоспособна възраст да се разболее, а да го възстановим и да го върнем на работа.
Министерства, ведомства и образователна система трябва да си подадат ръка в издаването на нормативни документи за провеждане на профилактика вместо да хвърляме огромни суми за лечение.
(Със значителни съкращения)
