Велинград се променя пред очите ни. Строят се нови хотели, жилищни кооперации,  офиси. Сред новите сгради и магазини остават някак срамежливо сгушени или дори незабележими  за преминаващия колонади, скулптури, орнаменти. Тези скромни образци на градската архитектура и украса са били преди десетилетия събитие. Тогава тяхната поява оформя облика на националния балнеокурорт. За да си ги припомним и да съхраним спомена за хората, които са ги сътворили, ще представим в кратки информативни публикации част от някогашните емблеми на града.

През 60-те и 70-те години на миналия век Велинград натрупа авторитет и стана известен балнеокурорт в България и близката чужбина – Югославия. Ставало ли е дума за някои появили се през този период статуи, то неизменно се споменаваше името Малик. Точно така знаеха този самоук каменоделец и скулптор – само с малкото име.
Малик Мечкарски е роден на 3 август 1929 година в Чепино баня, днес квартал на Велинград. Тук завършва задължителния 7 клас, но запазва искрата на любознанието - ще търси книги за любимата астрономия или ще събира албуми за ренесансовите художници и скулптори, с картини и статуи от Ермитажа или  Петродворец. Какво ми разказа неговата дъщеря Малина Добрева: „Той беше изпреварил времето си, всестранно развит, умен, интелигентен, обичаше да се самообразова… Обичаше гръцката митология, даже имаше статуя на Афродита – богинята на красотата.“ 
Когато обясняваше неговите успехи в каменоделството, то Малина не забрави своя дядо, изкарал хиляди квадратни метри мраморни плочи. Тази семейна традиция в професията дава основата, на която Малик гради своите постижения. Затова дъщеря му гордо споделя: „В нашия град, където и да се обърнеш, има частица от него.“ Един емблематичен пример за това е стълбището към „Двореца“. Архитектурните приноси можем да продължим с арката и колоните на входа на Районния съд, входа на старата болница. 
Заедно със сина си Малик украсява чешмата край гарата пред някогашната таксиметрова служба. Затова на плочата има автомобил. В частни домове също има интересни образци на неговото творчество – украсени чешми, домова плоча със житни класове и други пожелани от поръчителите каменни красоти.
Така стигаме до малката статуя в шадравана срещу алеята към болницата. Тя все още може да бъде видяна там и е показателна за таланта на самобитния скулптор. Има един болезнен за него момент от творчеството му. Две години Малик работи в ателието статуя за чешмата с минерална вода край Вельова баня. По същото време той изработва трите събрани над постамента колони. За съжаление комисията не одобрява статуята – водата загребва с тасче гола девойка. Това е било твърде крайно за времето. След това комисията още по-силно го наранява, като затваря ателието. Днес красивата статуя може да бъде видяна в дома на наследниците на скулптора. 
Малик обичал да рецитира българските поети Дебелянов, Яворов, Вапцаров. Също много харесвал да иронизира, което според някои му навлича неприятности. Дъщеря му е запомнила как рецитира сатиричните стихове на бай Васил Калема от Каменица. Този щрих завършва портрета на един творец и бохема от Велинград, оставил своя материален и духовен отпечатък сред нас.
Георги Куманов