С този въпрос посетихме библиотеките в трите читалища във Велинград. Ако отдавна не сте влизали в някоя от библиотеките в нашия град, ще бъдете приятно изненадани. Както добре знаят редовните читатели, библиотеките вече не са това, което бяха. В миналото останаха времената, когато нямаше пари за нови книги и библиотеките приличаха на прашасали музеи, които могат да предложат всички томове на социалистически партийни водачи, но не и нашумяла книга на съвременен български или чуждестранен автор. Днес ситуацията е различна, защото библиотеките участват и печелят проекти, чрез които успяват постоянно да обогатяват своите фондове.

 А читателите имат възможност само срещу минималната годишна такса да четат огромна част от заглавията, които се предлагат на все по-богатия български книжен пазар. И така: какво избират да четат велинградчани?
Христина Ненова и Лидия Кочева от библиотеката в Народно читалище „Отец Паисий-1893“ в кв. Лъджене, споделят своите наблюдения. От чуждите автори читателите в Лъджене най-често избират любовните романи на Нора Робъртс и Даниел Стийл, екшън историите на Джон Гришам, съвременни романисти от ранга на чилийката Изабел Алиенде и афганистанеца-космополит Халед Хосейни. В последно време се връща интересът към руските класици Фьодор Достоевски и Лев Толстой. Но читателите търсят най-често българска литература и най-вече автори, които в момента са на гребена на литературната вълна: Виктория Бешлийска, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Георги Божинов, Стефан Кръстев, Людмила Филипова, Георги Бърдаров. Списъкът не е пълен, а тенденцията е видима - вече и в литературата рекламата играе голяма роля. Доста читатели търсят литература, посветена на психологията и вътрешното познание и посягат към книгите на Ян ван Хелсинг, Хавиер Сиера, Петър Дънов. Търсят се книги за историята на християнската и мюсюлманската религия. Много четени са творби за историята на България, както и на Втората световна война. Има подчертан интерес и към четива, свързани с етнологията и историята на Велинград. Наскоро отделът за възрастни в библиотеката в читалището в Лъджене беше преобразен след голям ремонт. Новата обстановка предлага чудесни кътчета за четене, а при поръчката на нови книги библиотекарките се допитват до редовните читатели и при възможност удовлетворяват техните заявки.
В ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ в кв. Чепино Димитрина Късева е убедена, че когато човек иска да чете, рано или късно той ще намери пътя към библиотеката. Често се случва тези, които са го открили, да останат впечатлени от богатия библиотечен фонд, който предлага по нещо за различните читателски вкусове. В момента вече е отминало времето на булевардните любовни романи, наводнили пазара преди десетилетия. Сега повечето читатели избират утвърдени автори като Изабел Алиенде, Нора Робъртс, Даниел Стийл, Сандра Браун, които постоянно радват аудиторията си с нови заглавия. Във възход е и скандинавската литература. И в Чепино е ясно очертана модната тенденция да се четат български автори, като интересът е насочен към конкретни имена: Георги Господинов, Виктория Башлийска, Мария Лалева, Роз-Мари де Мео, Бойка Асиова, български фолклор и митология в съвременен контекст. Нестихващ е интересът и към романите на Венета Райкова, които имат своята постоянна аудитория. В жанрово отношение най-често се търсят криминални романи, трилъри, историческа литература. Димитрина Късева обръща внимание на факта, че извън търсенето на задължителната учебна литература, малко деца и ученици посещават библиотеката. Много от тях не знаят как да намерят конкретна книга или автор, как да се ориентират в библиотека. Но веднъж попаднали в света на книгите, децата бързо откриват енциклопедиите, книгите с хубави илюстрации, с любопитни истории и факти. Библиотеката в кв. Чепино има дарители, които са осъзнали, че да дариш книга не означава просто да си изчистиш домашната библиотека. Надява се все повече хора да разбират, че читалищната библиотека не е склад и хранилище за стари книги.
Свои щрихи към общата картина добавя Десислава Владимирова, библиотекарка в Народно читалище „Васил Левски-1904“ в кв. Каменица. В най-топлата библиотека във Велинград фондът е богат, има разнообразна литература, а сред читателите преобладават възрастните хора, младежите са по-малко, а децата обикновено идват с майките си за задължителната литература. И тук първи в списъка на търсените български автори не са класиците, а тези, които залагат на сериозното присъствие в интернет: Георги Господинов, Виктория Бешлийска, Мария Лалева, Роз-Мари де Мео. Потвърждение, че в момента интернет определя тенденциите е, че децата търсят книги на свои връстници, които са известни влогъри. Случват се куриози, като читателка, която търси „Под игото“ на английски, защото така щяла да си упражнява чуждия език. Друг читател иска само една глава от романа на Вазов... Но хората с интерес към литературата имат определени предпочитания. Не е изненада, че и в Каменица се четат романите на Даниел Стийл и Синди Шелдън, криминална литература, все по-нашумелите автори от скандинавската литература. С днешна дата все по-обясним е големият интерес към историческите теми и особено Втората световна война. Много читатели избират книги за самопомощ, популярна психология, езотерика - най-често книги за Ванга, дядо Влайчо, Преподобна Стойна, Петър Дънов.  В разговора ни Десислава Владимирова прогнозира, че постепенно библиотеките ще станат музеи. Наистина живеем във времето на снимки и картинки, заливат ни клипове и изцяло визуална информация. Но „мишката“ все още не е победила книжката. А библиотеките са живи и имат много какво да дадат на своите читатели - достатъчно е да намерите пътя.
Елена Баева