Ландшафтният архитект Невена Фендрина многократно е писала на страниците на „Темпо“ по важни за града ни теми като озеленяването, състоянието на парковете и растителността, историята на зелените площи, нуждата от много по-вече грижа и отношение от страна на общината към запазването на зеленото богатство на Велинград. В юбилейната ни рубрика „30 истории от 30 години“ избрахме нейна статия от 2021 г., която съвсем не е загубила своята актуалност:

Отдавна, при започването ми на работа, чух една легенда. Как първият или един от първите, заели се с озеленяването на града, извадил дръвчета от гората, платил глоба, но започнал засаждането на едни от главните улици в града. Казвам легенда, не само, защото от днешна гледна точка това е невъзможно физически, финансово, но законово и още нещо. А законово не е възможно, защото даже една площ да е отредена „за парк“ или „за озеленяване“, апетитите за озеленени площи са тъй големи, че те винаги са се възприемали като един резерв за бъдещо строителство, въпреки че според закона трябва да се третират като защитени територии. С това се проява незачитане, неуважение към поколения, работили в тази област. Така например, зелената площ около Женска баня, със започната реконструкция по проект от 1988 г., изпълнено част от настилка и озеленяване, одобрен проект, вкл. и от Общивски съвет, след 2000-та год. по всички специалности – изпълнението му бе спряно, защото кръчмата била с приоритет. Направените тогава мраморни фенери от „Минерали М“ сега са незнайно къде.
А как е започнало всичко?
Първият регулационен план, завършен през 1879г., е бил изготвен за опожарената през 1877г. Стара Загора.В централната част на строго геометричното решение за пръв път е отбелязан и терен за обществено озеленяване – „градина“. Същата година започва работа по планирането на София и през 1880г. в одобрения „Батенбергов план“ фигурират ясно и терени за „градска“ и „княжеска“ градина. С поставяне на началото на планирането на градовете се поставя начало и на създаването на нови озеленени площи първо в по-големите градове като Пловдив, Варна…Веднага след Освобождението тези площи се строят и поддържат от чужди специалисти, доста по-късно към тях се присъединяват българи, които да се учат от опита им. Нов тласък в изграждането на обществени озеленени площи се дава след войните с развитието на градоустройственото планиране, особено след 1921г. Първите служби по озеленяване към общините се създават 10г. по-късно. Първата такава служба е във Варна през 1934г. с наименование „Цветни градини“.
В първия закон за благоустрояване на населените места от 1941г. не се споменава за необходимостта от озеленени площи. Едва в Закона за планово изграждане на населените места от 1950г., после в ЗУТ от 1973г. се изисква от общините да определят територии за зелени площи, обединени в зелена система и отговарящи на различни нормативи. Като категории строежи зелените площи се признават в ЗУТ 2001г.
През 1951г. е първият випуск на инженер-озеленители към ВЛТИ, сега ЛТУ, специалността е претърпяла няколко промени в наименованието, като последното е ландшафтна архитектура. Всъщност „архитект“ означава „главен майстор“.
Едни от най-важните неща, преобразили трите малки селца в днешния Велинград, е създаването на минералните бани, Плажа, превръщането на карстовия извор Клептуза в две езера. Всичко това, създадено от хора с широки възгледи, идеи, воля и сила за осъществяването им. Къде е днес техният дух…
Оскъдни са сведенията за местата и хората, започнали озеленяването на Велинград – събраното е поместено в първа част на „Картотека на декоративната растителност в площи за ШОП – Велинград, 2012г.“
Счита се, че първите засаждания са около създадените минерални бани – Вельова баня, Женска баня – около 1922г.
През 1934г. кметът Й.Шнитер и Яков Делибалтов започват озеленяването на града. Отначало са засадени дървета от съда до центъра и по булеварда. Няма запазени сведения, проекти или документи къде и какво точно е направено по-късно. Как ли биха се почувствали днес, гледайки състоянието на създаденото от тях, жестокото, безжалостно и неграмотно „оформяне“ на корони.
До 1978г. към общината няма запазени никакви сведения, проекти, освен създадената от инженер-озеленителя Виолета Илинова подробна ведомост за всички поддържани от СП “БКС“ зелени площи с данни за обща площ, алеи, тревна площ, широколистни, иглолистни дървета, цветя и др. Тя е запазила и някои сведения за завършени обекти. Подробните ведомости за всеки обект са се променяли през годините с промяна на поддържаните обекти, общата, вегетативна площ, алеи, брой дървета. Служила е главно за определяне на необходимите годишни средства за поддържане и проверка за актуваното през месеца. Със сигурност се знае, че озеленяване на ниската част под „Двореца“ е започнало през 1951г. и завършено 1955г. по проект на инж. Първанов от Софпроект. Безвъзвратно са загубени историческите образци на градинско парковото изкуство, направени с толкова мечти, труд и сърце.
Дълготрайната декоративна дървесна и храстова растителност е основен градивен материал при създаването на озеленените площи. В учебника по икономика на проф. Г. Пухалев е записано, че тя е основен фонд с непроизводствено предназначение. Но според мен не е съвсем така.Наистина, не получаваме от площите храна и машини, но пък получаваме нещо много по-важно, без което не можем да съществуваме и минута – кислород и фитонциди. Някой представя ли си живота ни без стръкче трева – пустиня и ярко слънце…
След 1985г. се приемат различни законови разпоредби, според които общините трябва да предприемат различни мерки за опазване на декоративната растителност на територията си, една от които е описването й и водене на картотека за нея.
През 1989г. кръжокът по екология към ТГС „Хр.Ботев“ с ръководител инж. Цв. Кънчев описва и издава паспорти за 98 бр. дървета в лични дворове по бул. „Съединение“. Общината описва в лични дворове в града 2756 бр. дървета, 4422 бр. храсти и издава 2096 бр. паспорта за тях през 2010 г.
През годините общината описва и създава картотеки и за:
- 3860 бр. дървета в площи за ШОП през 2012г., като в нея освен кратка история за озеленяването в града, сведения за създаването на всяка площ, данни за растителността за периода от 1987-89, 2003-2012г. по видов състав, брой, диаметър стъбло, корона и др., са приложени и чертежи на аутокад с местоположението на всяко едно от тях;
- 723 бр. дървета в детски градини на територията на града – 2010-13г.;
- 536 бр. дървета в училища на територията на града – 2010-13г.;
- 557 бр. дървета за част от площите за ограничено ползване в града;
- 700 бр. дървета по кметства, вкл. и засадени през 2014-16г.;
- 198 бр. защитени, застрашени, редки, лечебни, вековни на територията на града;
Не са включени дървета в площи с лесопарков характер на територията на града, улици, в част от площи за ограничено ползване.
Растителността е описана не само по брой, но видов състав, размери.В някои от най-старите училища като това в Чепино, горски техникум, парковете има единствени екземпляри за града, които вече трудно или невъзможно да се намерят. От направените сравнения за озеленените площи през годините се вижда, че намалява растителността не само по брой, но и по видов състав.
Казват, че всеки от нас има чифт криле, но само тези, които мечтаят, ще полетят. Много хора са имали мечти как да изглежда града през годините, но малка част от тях са могли да ги осъществят. А мечтите управляват света и изграждат бъдещето. Не мисля, че някога някои от управляващите са си давали труд поне да записват тези предложения и да търсят начин да ги осъществят. Впечатления, които никога няма да забравя, са огромното уважение, с което кметът на една малка френска община говореше за своите специалисти, че те са хората, които му предлагат различни решения, от които той да избере. Или как в една друга държава всеки има право да направи предложение или проект, които задължително се разглеждат и обсъждат и най-добрите се реализират. В едно малко градче на същата държава е запазена една малка цветна градинка, създадена преди повече от век, с най-обикновени цветя, с още по-невзрачни бордюри, пясъчна настилка, кладенец от същата епоха. Годишно се продават хиляди картички с тази гледка и се посещава от стотици хиляди туристи – защо ли?!...
И се питам – когато елитът на града ходи по чужбината – какво точно го впечатлява?!...
Една от тези мечти за промяна е дадена от самата природа – пресечната точка на паралел и меридиан над Клептуза. Проектът е разработен от проф. Г. Пухалев и е необходима малка намеса около мястото и реклама, за да има туристи, които да го видят не само от страната, но и извън нея.
Друга мечта е тази на инж. Цв. Кънчев – природонаучен музей. Даже и да няма голяма площ, може да се осъществи поне тази част, отнасяща се за растителността. Тук има горски техникум, филиал на БАН за горите, База на ЛТУ, много завършили и работещи с растителност. Едно от изданията на определител на растителността, в което е участвал инж. Кънчев, може да стане елекронно, да се разшири с друга растителност, да се допълни и т.н., и т.н…
През 2000 г. общината кандидатства пред фондация Форд с проект за опазване на уникалната растителност на територията на общината. Описани са 14 бр.защитени вида, 15 бр.застрашени, 24 бр. редки. От тях 14 бр., които не са защитени по смисъла на чл. 37 от ЗБР, са предложени за отглеждане и използване в декоративни групи в зелените площи на града. Няколко години по-късно със същия проект кандидатства пред друга организация, където премина първи кръг, но поради административни пречки не продължи. Велинград може да заложи за своето развитие и на това свое богатство, което все още има, за развитието на туризма, за развитието на града.
Въпрос на мечти и въображение, но няма как да го направиш с плащането на една глоба и навярно много се питат – защо да летиш между стени…
Град без памет, без история не е град.
ландшафтен архитект Невена Фендрина, 2021 г.

Слънчевият часовник в центъра на Велинград е един от проектите на ландш. арх. Невена Фендрина, който от години очаква да бъде завършен. Той следва традициите на създадените от прабългарите календар и слънчев часовник. Календарът е базиран на 12-годишния цикъл от пътя на Юпитер около Слънцето и движенията на съзвездията, които прабългарите оприличавали на животни от бита. Символиката на слъчевия часовник повтаря прабългарската, според която съществуват два цикъла. Лунният цикъл или лунният кръг следва фазите на Луната, а слънчевият кръг следва цикличността на дните от седмицата. Двата цикъла са обвързани в магически квадрат. А ако решите да си сверите часовника по слънчевия механизъм, трябва да знаете, че  за вярното отчитане на времето тномът (стрелката) сочи Полярната звезда - север. Заради заради елиптичната орбита на Земята истинското време по Слънцето не съвпада с усредненото. Разликата обичайно е 14-16 минути, но слънчевият часовник отчита точно време 4 пъти в годината: на датите 15 април, 14 юни, 1 септември и 24 декември.