На 14 март 2025 г. в Държавен вестник бяха обнародвани двете заповеди от септември 2024 г., с които тогавашният служебен министър на културата Найден Тодоров дава статут „с национално значение“ на два археологически обекта в община Ракитово: „Късноантична и средновековна крепост в местността Кулата – Градот“ и „Средновековна крепост с манастир в местността Кулата – Калинката“. 

В заповедта е отбелязано, че крепостта Кулата-Градот заема площ от 4 дка и е разположена на 1303 м надморска височина, на 8 км югозападно от гр. Ракитово. Години наред на нейната територия не са провеждани археологически проучвания и тя се е превърнала в обект на непрекъснати иманярски интервенции. През 2009 г. са проведени спасителни археологически проучвания. В градежа на крепостните стени се наблюдават няколко строителни периода.
Куртината е ориентирана по дължина в посока североизток-югозапад и следва естествената конфигурация на терена. Градежът е от цепен гнайсов камък на хоросанова спойка. Една от южните кули, западната куртина и част от североизточната стена са разрушени. Установено е мястото на южната порта на укреплението, разкрити са основи на две П-образни кули и на няколко сгради с различни размери.
Най-високата част в центъра на комплекса е заета от еднокорабна църква. По вътрешния овал на абсидата и отчасти по северната стена е разкрита стенописна украса върху тънка варова замазка. В запазените части от стенописните пана се различава част от фигурална композиция. Разпознава се най-долната част на четири човешки фигури, насочени към средата на абсидата. Декоративната орнаментика при облеклото указва за епископски богослужебни одежди. Следователно става въпрос за изобразяване на фигурално шествие. Стенописният слой е с приблизителна площ 1,25 кв. м и е добре съхранен, с изключение на местата, унищожени от кореновата система на масивните, близо 100-годишни борови дървета.
Неративният стил на оцелелите стенописни фрагменти, начинът на градеж, както и някои находки от наоса насочват към датировката на средновековната църква не по-рано от XII век и не по-късно от XIV век. Оцелялата стенописна украса от абсидата и откритите при проучването находки и глазирана керамика указват обновяването на храма и неговото функциониране през XIII – XIV век. Част от намерените находки, като фрагменти от битова и строителна керамика, вторично използвани мраморни фрагменти от пластична олтарна преграда, позволяват и по-ранна датировка, която предстои да се прецизира.
Намерената в крепостта керамика е изключително разнообразна и свидетелства за широк хронологичен диапазон обитаване на територията – от края на IV хилядолетие пр. Хр. до XV век.
Заключението е, че крепостта „Кулата – Градот“ е най-запазената крепост на територията на Чепинското корито. Обектът е изключително перспективен за проучване и експониране. Неговата запазеност може да позволи допълване на картината на крепостната система от Късната античност до Средновековието.
Средновековна крепост с манастир в м. Кулата – Калинката Крепостта се е състояла от два укрепителни пояса. До южната крепостна стена е долепена църква с размери 19 х 7 м. Църквата е кръстокуполна, едноабсидна, с дълбока полукръгла абсида, вътрешността на която е разбита от иманярски изкоп подобно на цялата територия на крепостта. Южната стена на църквата е запазена на височина до 1,50 м. До северозападния ъгъл на църквата са долепени верижни постройки със същия градеж като църквата и крепостната стена. Откритата керамика датира от периода XII – XIII век. При южното подножие на хълма е регистрирана надгробна могила. До момента укреплението не е било обект на целенасочено археологическо проучване. Големите размери на църквата, долепените до нея верижни постройки, както и ситуирането и особеностите на укрепителните пояси позволяват обектът да се интерпретира като укрепен манастирски комплекс. Неговото опазване, бъдещо проучване и експониране е от особена важност за тази част на Родопите, в която досега не е откриван сходен обект.
Със заповедите на министъра на културата двата обекта се определят като територия за археологическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализация на недвижимата културна ценност. За територията се прилагат предвидените дейности и ограничения съгласно действащия ЛУП (ГСП) на ТП ДГС „Ракитово“, като дейностите, нарушаващи целостта на земния пласт, се извършват след предварително съгласуване с Историческия музей – Велинград и в присъствието на археолог. Забраняват се всички строителни, изкопни, насипни, добивни, мелиоративни и други дейности, нарушаващи целостта на скалната основа и на земните пластове, несвързани с консервационно-реставрационните работи и дейностите по социализацията и експонирането на недвижимата културна ценност. Забранява се пашата на животни. Забранява се откриването на кариери за добив на полезни изкопаеми. 
Допускат се дейности, свързани с археологическо проучване, консервация, реставрация и социализация на недвижимата културна ценност или за осигуряване на достъп и обслужване на посетителите – алеи, погледни площадки, площадки за почивка, пейки, експозиционни и информационни табла, художествено и функционално осветление, стълби и предпазни парапети. 
Определените граници и предписания за опазване на територията на археологическа недвижима културна ценност следва да бъдат отразени в КККР на землището, а Община Ракитово следва да уведоми заинтересованите страни.
Темпо