През последните години патриотичното възпитание не се радва на особено внимание в нашата страна. Глобалното надделява над родното. Блясъкът на новите технологии привлича вниманието на млади и стари. На фона на тази глобална тенденция има и изключения. Такова изключение е Националният конкурс за изпълнение на революционна поезия „Оборище – факел на свободата“.
Тази година е посветен на 149 години от Априлското въстание. Организатори са НЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1912“ и кметството на с. Оборище.
Момчетата от ВУИ „Ангел Узунов“ – Ракитово обичат сцената. Те са артистични, непрекъснато играят и са живото доказателство на мисълта на Шекспир, че животът е сцена и ние сме актьорите на тази сцена. С желание се включват в рецитали, художествени програми, а през последните две години и в пиеси, свързани с училището и техния живот. Колкото и странно да звучи, те стават жива връзка между чалгата, рапа и поезията. Когато тази поезия е за майките, за семействата, често от сърцата им капе кръв, но те стискат зъби, крият сълзите и участват. Когато е патриотична поезия, се взират напред, за да съзрат посоката и да разберат и предадат посланията. Но успяват. Доказателство са ръкоплясканията и вълненията на публиката. Доказателство са развълнуваните близки и родители, колкото и малко да са, които идват да ги гледат на живо.
Последната изява на момчетата от ВУИ – Ракитово е участието в националния Конкурс „Оборище – факел на свободата 2025“. На 25.04.2025 г. се провежда генералната репетиция на участниците, които рецитират своите стихотворения пред учителите, служителите и пред всички момчета от училището. По традиция, който се представи добре на такава генерална репетиция, получава право да представлява училището на външна сцена. Рецитатори са Илия Златанов, Асен Николаев, Златко Асенов и Николай Христов. За участие се е готвил и Митко Иванов, но той закъснява от отпуск и отпада.
На 26.04.2025 г. малката група от четири момчета: Илия, Асен, Златко и Николай Христов, облечени с новите училищни униформи – бяла риза с емблема и черен панталон, е готова за път в 10 часа. Те са развълнувани и нетърпеливо поглеждат дали не идват ръководителите на групата Свилен Топчиев – учител и Гергана Чолакова – педагогически съветник. Към 10.15 часа групата, изпратена с аплодисменти от другите момчета, потегля към Оборище.
Първи се качва на сцената Илия Златанов със стихотворението „Елегия“ от Христо Ботев. Той е във възрастова група от 12 до 14 години. Когато го виждат пред микрофона, Асен Николаев и Николай Христов реагират емоционално в салона сред публиката. Впоследствие Илия споделя, че ги е погледнал, но не се разконцентрира и завършва успешно. В желанието си да го стимулират приятелите му го подлагат на изпитание. А когато след приключване на изпълненията на участниците от тази възрастова група професионалното жури обявява резултатите и Илия печели трето място и бронзов медал, радостта му и тази на другите момчета е неизмерима.
Останалите трима участника от ВУИ – Ракитово са в следващата възрастова група – от 15 до 18 години. Те застават на сцената последователно. Николай Христов изпълнява стихотворението „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев. Асен Николаев изпълнява „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ от Пенчо Славейков. Златко Асенов изпълнява марша на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“. И тримата са абсолютни дебютанти при изпълнение на стихове на сцена. Николай застава на най-ниския микрофон и непрекъснато прикляка, но изпълнението му е толкова емоционално заредено, че взривява публиката и журито. В тази възрастова група участниците са много и конкуренцията е голяма. За допълнително подклаждане на емоциите резултатите се обявяват заедно с победителите в следващата възрастова група над 18 години. Така последните победители стават известни малко след 21 часа вечерта. Но чакането си заслужава, защото Николай Христов печели трето място и бронзов медал в своята възрастова група от 15 до 18 години. Родителите му, които са тръгнали към къщи два часа преди награждаването, научават за наградата по телефона.
Второто участие на момчетата от Ракитово в националния Конкурс „Оборище – факел на свободата“ се превръща в незабравимо преживяване. Те доказват, че не само спортът, но и словото, поезията и патриотизмът могат да бъдат източник на радост и вдъхновение.
Свилен Топчиев
