В редакцията се обади наш съгражданин, който живее на улица „Спас Делев“ до Кална баня. Човекът се оплака, че заради строителството в района улицата тъне в прах и кал, а живеещите там са подложени на постоянен шум.
В същата ситуация са много велинградчани, които живеят в близост до някой от големите строежи,
които в последно време завземат нови и нови територии в СПА столицата. Примерите са толкова много, че не могат да бъдат изредени. Сред най-големите строителни площадки в момента е районът след Вельова баня в посока Белодробната болница, където сградите никнат като гъби. Същата е ситуацията по протежението на ул. „Цар Самуил“, където скатът постоянно се разкопава за поредната сграда. Хотели, вили и басейни превземат всеки свободен квадратен метър земя около Стадиона. Строителството вече навлиза в горски територии, като се къртят скали, за да се отвори поредният терен за вили и къщички. Всичко това е съпроводено с много прах и с много кал. Плюс тежкотоварни камиони и всякаква друга строителна техника.
Няма спор, че строителството е важна част от живота на Велинград, особено през последните години. Регистрите на издадените от Община Велинград строителни разрешителни за последните 5 години са красноречиви. През 2029 г. са издадени 235 строителни разрешителни, през 2020 - 227, 2021 г. - 217, 2022 - 215, 2023 - 243, 2024 - 186. За първите 4 месеца на 2025 г. броят на разрешенията за строителство е 73.
На фона на това ускорено застрояване на Велинград е нужен и много по-щателен контрол. Гражданите са в правото си да изискват да се спазва законът: обособяване на строителните площадки, почистване и измиване на уличните платна, спазване на маршрутите за извозване на отпадъци и т.н. Но често сме свидетели на нарушения без наказания, особено по отношение на спазване на нормите за чистота.
Оказва се, че единствената наредба на Община Велинград, която разписва някакви правила в тази посока, е Наредба № 1 за обществения ред. Според тази наредба при изхвърлянето на пръст и строителни отпадъци извън градските сметища се налага глоба от 100 до 800 лева. Указано е, че след прибиране на стоварени строителни и отоплителни материали, собственикът е длъжен да почисти замърсените тротоари и улични площи, като при нарушение глобата е от 20 до 100 лева. Има и текст, че складирането и съхраняването на строителни материали, варови, циментови и други разтвори по тротоарите и уличните платна става само след издадено строително разрешение от съответното кметство при осигурено заграждане на контейнерите. Нарушителите ги грози глоба от 40 до 150 лева.
Видно е, че посочените глоби едва ли ще стреснат големите строителни компании. А и от години сме свидетели, че Община Велинград не налага такива санкции и контролът е сведен до минимум. Цифрите са красноречиви: в бюджета си за 2025 г. общината е заложила очаквани приходи от глоби в размер на 1 800 000 лева. Но отчетът към 30 април 2025 г. показва, че от глоби и санкции е събрана скромната сума от 1090 лева. Лесно можем да си отговорим на въпроса дали има ефективен контрол по отношение на постоянното замърсяване от строителни обекти.
Общината е разписала подробни разпоредби за всеки строителен обект, като за тяхното спазване отговаря съответната фирма за строителен надзор. Но и тук има много какво да се желае по отношение на контрола - и от общината, и от РДНСК. От широко затворените очи на институциите по отношение както винаги страдат гражданите - шум, прах, кал, дупки, миризми, проблеми с ВиК инфраструктурата и трафика... Единственото, което могат да направят хората, е да пускат жалби до общината и да се надяват, че някои хубав ден ще бъде измита и тяхната улица или ще бъде закърпена някоя дупка. Но е парадокс, че Община Велинград често-често увеличава данъци и такси с мотив, че няма пари, а в същото време не контролира и не наказва за нарушения, които могат да носят сериозни приходи в общинската хазна. Приходи, които могат да помогнат градът ни да е по-чист, от което ще спечелим всички.
Темпо
