През 2025 г. беше отпечатана моята книга „ Снимките говорят”. В нея са поместени над 200 снимки. Под всяка една има текст за заснетите хора, за събитието, показано на снимките. 
На 19 май 2025 г. се отбеляза 120-годишнината на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий”.

 На поканата за този юбилей е поставена снимка на сградата на читалището. Това е и повод да напиша, че това читалище е създадено през 1905 г. Основатели са учителите Филип Главеев, Миладин Досев, Мойсей Праматаров, Александър Лачев, Иван Илиев. След 1925 г. възниква идеята да се построи читалищен дом. Създава се инициативен комитет. Включват се всички жители на селото. Включва се и кооперация „Пробуда” в с. Баня-Чепино. Основният камък е положен на 28 август 1928 година. Изграждат я габровските майстори Минчо Бакалов и Кольо Минчев. Двамата идват от Габровско, изграждат свой дом-красавец до сегашният спа хотел „Акватоник”. Създават семейства и остават завинаги в Чепино. Сградата е открита през 1933 г. 
На мястото на читалището някога е имало кръчма „Чепински рай” на дядо Коце Родин. До него е била кръчмата на Филип Данаилов – „Дълбок зимник”. След читалищната сграда е била къщата на Костадин Скабрин. Семейството се заселва в Баня-Чепино през 2025 г. На снимката е заснет само част от покрива и. Сега е изградена нова къща, а на партера има семеен ресторант на Скабрини. 
Срещу читалищната сграда а заснета къщата на Досеви. От надписа на балкона на втория етаж е записано, че тя е хотел и кръчма. Строена е от Миладин Досев – един от основателите на читалището в Чепино. Неговото семейство живее на ул. „Цанко Церковски”. Къщата и парцелът са продадени на Илия Линчев (хлебаря). Миладин Досев е имал син Кирил. Негова съпруга е Евдокия. Семейството има три дъщери: Елена, омъжена за Георги Даскалов. Деца – Александър и Кирил. Втората дъщеря е Екатерина Колчагова, омъжена за Милуш Колчагов. Деца – Кирил и Милуш. Третата дъщеря Лиляна е омъжена у Алексиеви. Имат деца: Николай и Евдокия. В партера имало кръчма. Съдържател е бил Георги Гушевилов. В къщата е имало и магазин за платове, който е бил на Иван Караилиев. Досеви са имали овощни градини. Част от тях са в парцела на градинката при паметника на Иван Бандаков. 
По улицата към Лъджене е на снимката е заснет калканът на Колчаговата къща. Вляво, преди къщата на Досеви, се вижда част от дома и кръчмата на Георги Наков (бил е кмет на с. Баня-Чепино). Кръчмата е обслужвал Миньо Николов, негов зет. До нея към Ищевата къща кръчма е имал и Димитър Маргаритов (Пещереца). Неговата сестра е съпруга на Георги Наков. Димитър Маргаритов е женен за баба Дамянка Бояджиева (лечителката).
На снимката се вижда, че сградата на читалището е на тухла. Над входа има надпис „Кино Чепино”. Виждат се рекламните табла за прожекциите. Известно е, че филми се прожектират от 1935, 1936 г. – за първи път в Чепинско. Наемател на читалището е бил някой са „Ханджията”, родом от Пазарджик. Кинооператор е бил синът му Васил. Един билет е струвал 2 лева, един хляб – 5 лева. 
В читалището има библиотека. Дълги години в нея работи Петър Попатанасов. До входът на читалището е имало хранителен магазин на кооперация „Пробуда”. Магазинер е бил Лазар Радулов. До читалищната сграда е имало малък павилион. В него се помещавала агенция „Стрела” – занимавала се с доставката на вестници и книги. Неин собственик е бил Младен Икономов, единственият служител в Ушевата фабрика. Тези данни са поместени в излязлата през 2012 г. книга „Когато бях овчарче” на Кръстю Крапачев. Има я в читалищните библиотеки. 
На снимката се вижда главната улица към Лъджене. Има засадени дървета. Пред читалището е имало улична чешма. Пред сградата на читалището се виждат и талпите, с които е покрит напоителният канал за градините под селото. Той е захранван от водите на Клептуза, минавал е през цялото село. Вдясно на снимката има надпис „Ул. с. Баня Чепино”. 
На 12 май 2025 г. в интернет бяха публикувани 43 стари снимки от Чепинско. Там открих снимката на читалището, а до нея и втората снимка от центъра на с. Баня-Чепино. На преден план на улицата се виждат три бурета. Срещу тях е била къщата на Кольо Минчев. Той има кръчма. Имаше син Пепо Минчев (?). До къщата има залепена ниска едноетажна сграда. След къщата на Кольо Минчев е заснета къщата на Димитър Праматаров. Той се жени за сестрата на Кольо Минчев – Елисавета. И той разкрива кръчма. Между двамата никога не е имало конкуренция – всеки е помагал на другия !!! Следва ново изградената сграда на общината. Тя съществува и в момента. Дълги години в нея се помещава пощата. До нея е била постройката на селската пожарна. В една от стаите е нощувал постоянно шофьорът на пожарната – „Гаваза”. Следва пресечката на ул. „Цанко Церковски”. Вижда се и  част от къщата на Костадин Скабрин. 
Вляво на снимката личи оградата на изграденият първи паметник на загиналите във войните от 1912-1918 г от с.Баня-Чепино. Улицата и площадът не са павирани. Това става след 1937 г., когато кмет е Илия Джонев.
Юбилеят на читалището беше със запомнящ се концерт. С тези редове искам да напомня за историята на това читалище и за къщите и техните обитатели в  тези години. Дано написаното ви върне спомените!
Никола Делиев