Какво е „джаджорица“? Всезнаещият Гугъл не знае. Последният писък на технологиите - изкуственият интелект, също няма отговор на този въпрос.
Но питайте някой кореняк каменчанин и веднага ще ви каже: джаджорица е човек, който много говори. Директорът на Исторически музей - Велинград Стойчо Маров има и по-съвременно обяснение:
нещо като сутрешните предавания по телевизиите, където куп хора са се събрали и всеки приказва, без много-много да слуша другите.
Стойчо Маров е авторът на идеята за хумористично-сатиричната постановка „Каменски джаджорици“, която на 9 юли взриви сцената и салона на читалището в Каменица. Беше взрив от смях, настроение, аплодисменти и толкова позитивни емоции, че зрителите, изпълнили залата не до, а над краен предел, още дълго ще помнят тази вечер и радостта от общото преживяване на нещо ценно, хубаво и смислено.
Точно като много класически постановки, „Каменски джаджорици“ протече в три действия. В първото действие „Ламандарки“ рано сутрин три каменчанки обсъждат всички важни теми на деня - софенката, гагальките, чуфките, мъжете сароши, прането на Окропът, съседите и т.н. Второто действие ни пренася „В дома на момата“ - у Пендарови, които стягат годеж, но стопанинът на дома се е запил нейде и не могат да го приберат. Ще го намерят в третото действие „При Чипата“ - в кръчмата, където по правило се ходи след Сярна баня. Магията на представлението е в съчетанието от сюжет, който е взет от типичното ежедневие на каменчани през годините, актьори от квартала и изключително колоритния каменски диалект, който е главен герой на сцената.
За сюжета адмирации заслужават Даниела Цопанова, Стойчо Маров, Стефка Янева и Ангелина Колева, като Даниела е и „главен“ режисьор на спектакъла. За актьорските превъплщения аплодисментите са за Мария Андреева в ролята на Мара, Иванка Кехайова - Петруна, Спаска Табакова - Дана, Мария Грахова - Ристина, Анна Семерджиева - Калина, Мария Караджова - Севда, Иван Пещерски - кръчмар, Николай Русев - Ристо, Стойчо Маров - Крив Цангьо и Теодора Атанасова - подсказвач. Каменският бит и диалект оживят благодарение на консултантите по празничната обредност, изговора на думите и правилните ударения Любка Шопова и Христина Караджова. Музиката е дело на Иван Пещерски, а като безценен източник е ползвана и книгата „Казано на каменски“. Плюс изключителна прецизност към детайлите - като се почне от костюмите и се стигне до чантата за баня.
Въпроси като защо е създаден спектакълът и каква е неговата цел имат ясен отговор: „... Трева да си полопаме по каменски, оти не лопоме ли, нема да има каменчене!“. Езикът е наследство, корен, знак за общност. Думите са вечната ни връзка с родния край - вчера, днес и утре. Затова харесваме джаджориците и ламандарките - те са носителите на диалекта, който е част от нашата идентичност.
Аплодисментите на финала на „Каменски джаджорици“ дойдоха от изпълнените със смях, топлина и благодарност сърцата на зрителите! Хубаво е, че първоначалното решение спектакълът да се играе в залата на музея беше променено и повече хора успяха да видят и да съпреживеят чудесната премиера в читалището. Видя се за пореден път, че велинградчани обичат и ценят своите артисти и градът има нужда от самодеен театър. Жалко, че точно на това събитие от Празниците на културата Община Велинград не поднесе нито цветя, нито грамота за безспорния успех на всички, участвали в представлението.
Поздравления за екипа на Исторически музей - Велинград, който осигури финансиране от Национален фонд „Култура“ за „Каменски джаджорици“ - проект, който спечели възхищението и респекта на стотици велинградчани (на първо място каменчани, но не само!). Спектакълът има огромен потенциал - не само да се превърне в топ събитието на тазгодишните Празници на културата, а и още много пъти да вдигне зрителите на крака и още дълго да лопа на каменски, за да ги има каменчене.
Елена Баева
