Магията на читалището!

Публикувано на 12 Aug 2025 09:31

Завършват поредните 52-ри празници на културата във Велинград. Както винаги, една от неговите емблеми бяха Духовият оркестър и мажоретният състав „Димитър Мечев“ към читалище „Отец Паисий-1893г“, кв. Лъджене!

Продължавам малко темата с тези състави. Защото те се създадоха точно от моя випуск през далечната 1965 година! Учихме в Първо основно училище, където учител по пеене ни беше учителят Димитър Мечев. Именно тогава той съдаде първо духовия оркестър!

Като гледам старите снимки, почти всички първи музиканти бяха мои съученици! Тогава ние бяхме на 14 години. Вече беше модерно децата да се учат да свирят на някакъв инструмент. Много се записаха в школата по акордеон на Любчо Левичаров, други свиреха на цигулка, аз бях в щкола по тромпет. И ето, записаха се първите музиканти в оркестъра на Димитър Мечев. Първоначално свиреха на фанфари, а по-късно се закупиха (мисля от чужбина) модерни инструменти. Също по-късно се създаде и мажоретният състав, на който ръководител стана Любомир Гугалов - също мой учител по физическо в гимназията! Важно е да добавя, че той свиреше прекрасно на акордеон и даже е първият, който ми е говорил за джаз и ми го е демонстрирал!
Нямам намерение да разказвам за всички успехи на съставите на Димитър Мечев, но така или иначе началото беше поставено от нас!
А читалището, създадено прзе 1893 година, беше и все още е най-достолепната обществена сграда в града! Тя предизвикваше у нас огромен респект с нейния уникален стил на храм! Истински храм на културата!
Самото понятие „читалище“ идва от глагола „чета“! И щом се чете нещо, става въпрос за книги, а това означава- и за библиотека!
Аз съм израснал в и чрез читалищната библиотека! Помня и винаги ще помня тогавашната й ръководителка Стоянка Градинарова (за нас - другарката Градинарова)! Тя поема библиотеката от 1945 г., а през 1951 г. открива първата в страната лятна читалня до Кремъчна баня!
Стоянка Градинарова беше като жена от викторианската епоха: стегната в кок, с посивяла коса, строго облекло, плавни движения и респектиращо държане! Имаше жилетка с бродерия, с която я помня!
За нас тя беше като жива христоматаия по литература! Не само заради нейната енциклопедичност, но и за нейното уникално умение да обяснява и да разказва! По онова време нямаше телевизия и интернет и книгите за нас бяха прозорец към света! И ние четяхме, много четяхме!
Веднъж библиотеката беше в ремонт, което означаваше варосване. Книгите трябваше да бъдат преместени и след това отново върнати по местата си. Един ден няколко момчета помагахме на другарката Градинарова да върне книгите. Тя не разрешаваше на никой друг да нарежда книгите. Ние само й ги подавахме и тя ги нареждаше с огромна любов и грижа към тях! Стоянка Градинарова беше въплъщение на възрожденския дух на просвещението!
Живея в друг град, но всяко лято идвам във Велинград. Първото, което правя, е да си платя годишния членски внос в библиотеката. Правя това от огромно уважение към библиотеката, към читалището и към паметта на Стоянка Градинарова!
Но разбира се, не можем да си представим читалището без киното!
Тогава то беше обикновено, с тесен екран, на който се прожектираха само черно-бели филми. Седалките бяха дървени и лакирани. Цената на билета на първите редове (а нас учениците) беше 8 стотинки!
Помня с какъв възторг гледахме „Фанфан Лалето“ с Жерар Филип, „Хитър Петър“ с Радко Ябанджиев, „Специалист по всичко“ с незабравимия Апостол Карамитев! И много филми за войната...
Някъде в края на 50-те се прожектира първият цветен български филм „Точка първа“! За нас това беше революция! Но по-голямата революция настъпи, когато киното беше преоформено в широкоекранно! Всички гледахме такива филми като „Троянската война“, „Оцеола“, „Граф Монте Кристо“, „Човекът-амфибия“, първите филми с Ален Делон и т.н.
А отгоре, в малката зала на балкона, с киномашината се разпореждаше вездесъщият Личкин!
Като ученици обичахме киното и заради друго. Много често от основното училище и след това от гимназията ни водеха на прожекции в учебно време. Какво по-хубаво от това за нас! Тогава имахме възможност да сядаме и в ложите, които иначе не бяха достъпни за ученици.
Посещавал съм и отделни представления на самодейния читалищен театър и съм усещал ентусиазма, с който играеха всички негови дейци!
Неразделна част от читалището беше сладкарницата! Тя съществува и сега, но аз искам да говоря за онази,старата сладкарница. Тя беше голяма, с висок щанд и много маси със столове. В нея имаше всякакви лакомства: пасти като“Блатова“, „Хижа“, реване, баклави и „една боза от 6 стотинки“, както се казваше в един филм! В нея ходехме най-често преди да влезем в киносалона.
Много ръководства на читалището са се сменили през това време! Всички те са дали много от себе си за него. Помня, че председател на читалищното настоятелство по едно време беше моят учител по математика и класен ръководител в гимназията - Иван Тричков! Излишно е да говоря повече за такава светла личност!
Бегло се познавям с настоящия председател на читалището - госпожа Силвена Байракова! Но категорично мога да кажа, че тя е много енергична, активна, отговорна и най-важното: притежава същия възрожденски дух, с който бяха закърмени и нейните предшественици!
Дух, който определя и магията на нашето любимо читалище „Отец Паисий-1893“ - Велинград!
Иван Велчев

Велинград тел: 0876521487

Избраха счетоводител за управител на „потъващия кораб „ВКТВ“

Публикувано на 04 Nov 2025 10:18

Той предложи Рени Тренова да бъде освободена поради навършване на пенсионна възраст и постъпило тримесечно предизвестие. Парадоксалното е, че още преди кметът да внесе точката в Общинския съвет, според Търговския регистър общинското дружество „ВКТВ“ вече бе останало без управител. За първи път в историята на общинската фирма съветниците бяха поставени пред свършен факт да освободят управител, какъвто вече де факто няма.
„Защо Рени Тренова не е тук да обясни защо напуска потъващия кораб „ВКТВ“ и се качва на самолета за Пречиств