В реализация на проект „Съхраненa памет за бъдещето“, финансиран по програма „Културно наследство“ 2024 на Национален фонд „Култура“, Исторически музей – Велинград извърши няколко дейности. Съвместно с Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ реставрира две старопечатни книги „Молитвеник за всеки случай“, отпечатана в Киев, 1803 г. и „Пространна числителница“, печатана в Пеща, през 1859 г.

 И двете книги представляват библиографска рядкост, затова тяхното запазване е сред основните приоритети на музея. Спешната необходимост от намеса на реставратори се дължи не толкова на неправилно съхранение от страна на дарителите Богомил Партенев и Кирил Досев от с. Чепино, колкото от честата им употреба и прелистване.

„Молитвеник за всеки случай“, състоящ се от 583 страници, а следите от восъчни капки по страниците, ни дават основание да предположим, че е използвана предимно в литургична среда. Използваната хартия за отпечатването на старопечатната книга е ръчна с воден знак. Тонирана е в светло синьо-зелен цвят. При реставрацията е извършено локално химично почистване на всички листове. Възстановени са липсващите части и са затворени  разкъсванията на листовете чрез ръчна реставрация с японска хартия и метилцелулозно лепило. Поради специфичния цвят на хартията предварително са тонирани различни по грамаж японски хартии в няколко нюанса. Подвързията от кожа е почистена и омекотена, а дървените капаци са реставрирани.

„Пространна числителница“ е практическо помагало по смятане. Издадено е от „Съдружеството на българската книгопродавница Пловдив“ и съдържа 110 страници. Книгата дава описание на видовете числа, аритметични действия и практически задачи. Бе извършено механично почистване на повърхностното замърсяване и възстановяване на липсващи части чрез ръчна реставрация с подходяща по грамаж и цвят японска хартия. Слепени са разслоените участъци в подвързията и възстановени на най-горните слоеве на хартиеното облекло на подвързията. Бе изработена защитна форма на книжното тяло, заместваща липсващата част на лявата корица и предпазна кутия, отговаряща на точния размер на книгата.
Благодарение на осигуреното финансиране от Национален фонд „КУЛТУРА“, с оглед на извършените действия по консервация и реставрация тези редки печатни издания ще бъдат защитени и запазени, като същевременно ще се подобри и тяхната експозиционна стойност. С практическото онагледяване с партньорските училища, учениците ще добият представа за старопечатните издания в началото и средата на XIX век.
Втората дейност на проекта включваше разчитане, превод, анотация и анализ от проф. д-р Стоянка Кендерова на 100 бр. османотурски документи от фонда на Исторически музей – Велинград. При разчитането се установи, че документите са няколко вида:
1. ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛАДЕЕНЕ (СТОПАНИСВАНЕ) НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, СПАДАЩ КЪМ ВАКЪФА НА СУЛТАН СЮЛЕЙМАН
2. ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛАДЕЕНЕ (СТОПАНИСВАНЕ) НА ЧАСТЕН  ИМОТ
3. ДОКУМЕНТИ ЗА ПЛАТЕНИ ДАНЪЦИ
4. ТРИ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА САМОЛИЧНОСТ
5. ДВА БРОЯ КАИМЕ (книжни пари; временно издадени банкноти)
6. ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
Документите обхващат времевия период от 1875 г. до 1894 г. и дават допълнителна светлина както върху местната топонимия и история на района, така и върху приблизителния размер на обработваната от семейство земя. Любопитен факт при разчитането на документите се оказа поредното, може би трето различно изписване на селата Каменица и Корово. В други официални документи на османска власт ги откриваме изписани като Каменец, Камениче, Корова, Курова. В този превод са изписани Каманиндже и Камениндже и Коруова. Тези грешки, предполагаме, са се получили заради недобрата подготовка на писаря, обслужващ района. В тази публикация ще представим превода на няколко документа, а в пълен обем заедно с други материали подготвяме издание през следващата 2026 година.
Документ ИМВД НИ № 2725 - 26
ХАЗНА НА СУЛТАНСКИТЕ ВАКЪФИ
[Вляво]: Номер на регистъра, брой 1407
[Вдясно]: Номер на листа, брой 28
Лива: Филибе
Каза: Пазарджък
Село: Каманиндже, в местността „Тодор“
Министерство: Регистриран към султанските вакъфи
Вакъф: Султан Сюлейман
Страни: Кольо, Филип, Петре, Петре
Размер на имота: 1/2 евлек
Вид на имота: нива
Причина за издаване на документа: загубен [предишният] документ
Предполагаема стойност: 20 гроша
Име на лицето, което ще стане собственик: синовете на Гайдин Ангел Ристоско, Стойо и Димитри
Размер на разходите и други [суми], които ще бъдат взети:
Разходи: 1 грош
Стойност на хартията: 3 гроша
Канцеларска такса: 1 грош
Общо: 5 гроша
Настоящото временно удостоверение се издаде от името на хазната на султанските вакъфи, за да бъде зачетено като документ, удостоверяващ, че на споменатите [лица] е дадено разрешение да владеят описаната по-горе с известни граници нива, докато от Министерство на султанските вакъфи пристигне [истинският] темессюк.
Написано на 5 Агустос [12]91 година [5/17.08.1875]
[Печат на службата по вакъфите]
[Върху печата]: Счетоводител по вакъфите [липса име]
Мютевелли [липса име]
Документ ИМВД НИ № 4674, л. 41
Оплакване до полския чиновник на нахия Чепне Танчо чавуш
(чавуш е сержант, десетник на група)
До полския чиновник на нахия Чепне заптието Танчо чавуш
Уважаеми Танчо чавуш,
Нашето донесение е следното:
Отправяме молба по повод на това, че от страна на населението на село Каманидже ден след ден се пасе на нашите ливади, които се намират в местността „Гьола“. Изпратихме известие на кмета на село Каманидже, за да обуздае населението на село Каманидже, или ще изпратим рапорт до Пещера. Каква е причината – всеки ден воловете да са в ливадите, молим да се издаде разрешение. Изискваме отговор от Танчо чавуш, за да бъдат споменатите обуздани.
Написано на 26 нисан 1301 година [26.04./08.05.1885]
Покорен слуга:
Кмет на село Коруова – Махмуд ага
Становището на проф. Стоянка Кендерова, преводач, арабист е, че документът е написан доста неграмотно. Авторът на писмото познава арабските по произход думи, но ги изписва неправилно, като бърка буквите. Грешки има и при думите от турски произход.

Документ ИМВД НИ № 1749
Шехадет-наме (свидетелство, удостоверение)
Този документ е от особено значение. Съдържанието му доизгражда образа на народния лечител от с. Драгиново – Якуб Шарков (В ИМ – Велинград, заведен под номер 51 (Основен фонд „История на България XV–XIX век”) се съхранява Сборник от три съчинения по арабска граматика, на първата страница на който е отбелязано, че негов собственик е Корувалъ (от Корова) Молла Ибрахим, син на Шарко Молла Якуб. Стойност 13 гроша. Година 1280 (1863-1864). Освен това се дава информация за отцепването на Лъджене от кметството на Каменица. Важно е също така отношението, което вземат по въпроса кметовете на седемте чепински села, които присъстват в документа с печатите им и по този начин се доказва как е действано, когато е разглеждан въпрос, от важност за селата от цялото Чепинско корито.
Изложението на покорния слуга е следното: 
Лицето на име Монла Якуб, [което е] от мюсюлманското население на село Коруова (Освен като Коруова (Равнина, поле с горичка, кория), думата може да се прочете като Куруова (Суха равнина, Сухо поле), кааза Пещера, спадаща към Пазарджишки Филибе санджак, през [12]48 година (Ако става въпрос за мюсюлманската лунна (хиджри) 1248 година, то тя обхваща периода от 31.05.1832 до 20.05.1833 г.), влиза в султанската армия, съгласно службата, в която се намира. Като редник на Първия онбашъ (ефрейтор) от 7-ми бьолюк (рота), 4-ти табур (батальон), 10-ти алай (полк) към Десета султанска армия (Армиите в Османската империя са седем. Най-вероятно е сгрешена третата буква на думата и става въпрос за Трета султанска армия с център град Битоля.) изпълнявах длъжността на помощник-хирург в обкръжението на лекаря на споменатия табур Панайот ефенди, поради което придобих знания при изпълнението на споменатия пост. Този път в селата на Чепне, [разположени] в околностите на село Коруова, в [което] се намирам, се изпитва нужда от хирург. [Моля] да се [издаде] заповед, за да ми бъде разрешено да направя неотложните прегледи на лицата [в нужда].  
[Написано на] 2 тешрин-и еввел [1]310 година [02/14.10.1894]
Покорен слуга:
Село Коруова
Потвърждаваме с печатите си на място, че споменатият посочен по-горе Монла Якуб ага действително е вещ да изпълнява длъжност в хирургията.
[Написано] на 2 тешрин-и еввел [1]310 година [02/14.10.1894]
Покорен слуга: 
Лъдженски кмет Масларов
(Печат не се прилага понеже общината се скоро отцепи от с. Каменица затова още няма такъв) От 1894 г. с царски указ 233 от 18 март (ДВ от 18 април) Лъджене се отделя от Каменица и става отделна община.
Покорен слуга:
Първи кмет на село Бане – Хаджи Хасан-заде Алиш
Печат на Общината на селото 
Покорен слуга:
Втори кмет на село Ракитова – Кахведжи? бин Мустафа
Печат на Общината на селото 
Покорен слуга:
Първи кмет на село Костандова – Имам Исмаил
Печат на Общината на селото 
Първи кмет на село Коруова – Юрук Молла Хасан
Печат на Общината на селото 
Каменски общински кмет: С. З. Керин
Печат на Общината на селото 
[Залепена гербова марка. Текст въху нея]: Потвърди се с печатите на кметовете на споменатите села, че приносителят на това шехадет-наме Монла Якуб упражнява службата на хирург.
[Написано] на 30 тешрин-и еввел [октомври] 1894 година
[Нечетлив печат върху текста и гербовата марка]
Исторически мзей - Велинград