Атанас Зидаров е личност, чиято история сме разказвали многократно на страниците на „Темпо“: достоен български офицер и участник в няколко войни; основател и първи председател на читалището в Лъджене; основоположник на модерното курортно дело в Чепинско, чийто хотел „Зидаровъ“ в центъра на Лъджене впечатлява Иван Вазов и посреща княз Фердинанд и съпругата му княгиня Мария-Луиза; един от инициаторите за изготвянето на първия регулационен план на с. Лъджене; основател и председател на първата ловна дружинка в Чепинско.
Много пъти във вестника различни автори са призовавали името на Атанас Зидаров да не тъне в забрава, а да бъде достойно почетено в града, за чието развитие той допринася толкова много. До момента този призив не среща разбирането на местната власт, но ще продължим да напомняме за приноса и делото на Атанас Зидаров. В навечерието на големия български празник Съединението на Княжество България и Източна Румелия поместваме откъс, свързан със събитието, от голямото изследване на Мрамор Полежански по повод 100 години от смъртта на Атанас Зидаров, публикувано в „Темпо“ през юли 2019 г.:
Кой е полковник Атанас Петков Зидаров? – Това е единственият човек не само от Велинград, но и от цялото Чепинско корито, който е пряк участник в събитията от 6 септември 1885г. в Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Той е човекът, който успява да овладее артилерийската батарея, разположена на моста на р. Марица и спряла четата на Продан Тишков-Чардафон от Голямо Конаре в придвижването й към сградата на Генерал Губернаторството в Пловдив. С успешното овладяване на батареята и присъединяването на личния й състав към участниците в Съединението се постига безкръвното обединяване на разпокъсаните български земи от Берлинския договор.
Атанас Петков Зидаров е роден в днешния гр. Чирпан на 03.01.1858г. в будно дюлгерско семейство. Завършва класното училище в родния си град и пети клас в Пловдив. След Освобождението ни от османско робство през 1878г. той влиза в състава на създаващата се тогава българска армия като „волнонаемен“ в команда на волно-определящите се. Като такъв постъпва юнкер в откритото тогава Юнкерско училище на Негово величество княз Александър Батенберг в София. Завършва успешно училището през 1879г. и с “Приказъ по военному управление Болгарии № 40/10.05.1879г.” на генерал-адютанта княз Дондуков-Корсаков е произведен в чин подпоручик.(В Приказъ е записан с името Тане Петков). Разпределен е в Източно Румелийската милиция и жандармерия и е в 2-ра Пловдивска дружина под командването на майор Даниел Николаев. В Дружината е командир на рота. На 09.07.1881г. е произведен в чин поручик. След обявяването на Съединението на 6 септември със Заповед № 1 по „Народната войска на Южна България относно мерките за мобилизация и защита на Съединението“ той остава в състава на 2-ра Пловдивска дружина. Със заповед на княз Александър Батенберг от 09.09.1885г. е повишен в чин капитан. Като капитан от 2-ра Пловдивска дружина участва в Сръбско-Българската война от 1885г. - 2-ра Пловдивска дружина участва в превземането на гр. Пирот. След приключването на войната е назначен за I-ви Пловдивски окръжен воински началник. За участието му в Сръбско-Българската война е награден с княжески военен орден „За храброст“-IV степен и Сребърен медал за войната от 1885г. Произведен е в чин майор на 17 април 1887г., в чин подполковник е произведен на 01.01.1892г., а в чин полковник на 28.07.1913г.
По време на извършване на Съединението на 6 септември 1885г. по спомените на Иван Андонов – секретар на БТЦРК в Пловдив, става блокиране на превземането на сградата на Генерал Губернатора. На 5 септември правителството на Източна Румелия разполага на моста на р. Марица артилерийска батарея, която да не допусне въстаници да се придвижат към Генерал Губернаторството. През нощта на 6 септември четата на Чардафон спира пред моста и не смее да се придвижи напред. Тогава майор Даниел Николаев нарежда на поручик Зидаров да овладее батареята с отделение от ротата си и пропусне четата на Чардафон. В изпълнение на заповедта поручик Зидаров вдига цялата си рота и овладява батареята, като привлича целия й личен състав на страната на Съединението. С мощни възгласи „Долу Източна Румелия“, “Да живее България“, „Да живее княз Александър“, „Напред“ и „Ура“ ротата му осигурява настъплението на четата на Чардофон, като се присъединява и към нея. С тази си акция поручик Зидаров осигурява безкръвния успех на Съединението.
Мрамор Полежански
