Повече от 10 години България отлага голямата промяна при такса смет, която вече е извършена във всички страни от Европейския съюз. Реформата въвежда принципа „Замърсителят плаща“. До момента у нас таксата за смет се изчислява на базата на данъчната оценка на имота.
„Замърсителят плаща“ означава таксата да се изчислява според количеството изхвърлени отпадъци. Това е по-справедлив начин за определяне на таксата, но на практика не е никак лесно да бъде въведен.
През 2024 г. бе решено, че реформата ще стартира през 2025 г. Част от българските общини започнаха сериозна подготовка, обаче управляващите в крайна сметка решиха, че държавата все още не е готова и отложиха промените за 2026 г. Междувременно бяха гласувани редица изменения в законови актове, така че към момента готовността промените да се случат за 2026 г. е доста по-голяма. Най-голямата тежест и отговорност ляга върху общините. Този път държавата ги е оставила сами да се справят, като не налага общи правила, а всяка община трябва сама да вземе решение в рамките на закона. Много от общините също вече имат висока степен на готовност, но Община Велинград не е сред тях.
При нас първата работна среща на комисията, която е натоварена с трудната задача да обмисли и да предложи работещи решения за това как ще се изчислява такса смет за 2026 г., се проведе на 17 септември 2025 г. Съставът на комисията бе гласуван на извънредната сесия на Общинския съвет 9 септември. Председател е ресорният заместник-кмет Атанас Палигоров. От Общинска администрация участват заместник-кметовете Исмаил Моллов и Любомир Перчинков, Спас Шулев - началник отдел „Местни приходи“, Тодор Масларов – директор на Дирекция „Финанси и бюджет“, Радка Халачева – старши инспектор в отдел „ЕКЧС“, Мария Тошева – началник отдел „ЕКЧС“ и Салих Бозьов - ст. експерт отдел „МП“. В комисията са девет общински съветници от различни политически групи: Надежда Ключкова, Вела Велева, Атанас Рангелов, Ахмед Налбантов, Стефан Малинов, Христо Тричков, Ангел Симеонов, Пламен Хаджиев и Муса Рахим, както и председателите на две граждански сдружения - Антон Бояджиев от „Нилет“ и Васил Тодев от „Байкария“.
Атанас Палигоров откри срещата с думите, че трябва да се стигне до справедливо решение, но че въпросът е сложен, защото е едновременно екологичен и финансов. Той посочи, че общината има действащи договори с фирми, които отговарят за различните етапи от сметосъбирането и с ясни параметри за разходите. Нужната сума за покриване на разходите е малко над 6 милиона лева и тя трябва да бъде събрана. Началникът на отдел „Местни приходи“ Спас Шулев обясни, че предложението е от 2026 г. таксата да се изчислява на брой ползватели на съответния имот. За да бъдат направени точни разчети, от служба ГРАО ще дадат списъци на гражданите по техния настоящ адрес.
Веднага се появи лавина от въпроси, на които ще трябва да бъдат намерени точните отговори. Надежда Ключкова попита как ще плащат хората, които имат по два (или повече) адреса в общината. Ще плащат на този адрес, където ползват имота, а за другите ще декларират, че не живеят там, отговориха от ОА (такава опция съществува и в момента).
Спорове породи въпросът как ще плащат фирмите и по-специално хотелите. За хотелите зам.-кметът Атанас Палигоров посочи, че ако един хотел има 25 човека персонали и 2000 гости, то ще трябва да се плати такса смет за 2025 ползватели на услугата. Общинският съветник Христо Тричков, който се занимава и с хотелиерство, не се съгласи. Той каза, че гостите в хотелите не хвърлят толкова много отпадъци и доказателство е, че двата контейнера пред техния хотел се пълнят от живеещите наоколо. Г-н Тричков се възпротиви, че по този начин за хората от персонала таксата ще се плаща два пъти - един път вкъщи и един път на работното място. Според Ат. Палигоров таксата за персонала би могла да се смята за 8 часа дневно.
Васил Тодев от „Байкария“ изтъкна, че ние сме закъснели с въвеждането на принципа „Замърсителят плаща“ и сме последните в ЕС. Сложно е, но е дошло време да се изчисли индивидуално кой колко боклук изхвърля. Примерите са най-различни, като е напълно възможно 50 граждани да изхвърлят по-малко боклук от един магазин. Вторият важен момент е, че до 2025 г. количеството отпадъци, които общината транспортира до депото в Пазарджик, трябва да бъдат сведени до 10%. Всичкият останал боклук трябва да се разделя, рециклира и компостира тук. Затова е важно да се правят ефективни кампании за разделно събиране, да се слагат повече контейнери и инсталациите за преработка на отпадъци да започнат да работят по-добре. Още през 2022 г. Община Гоце Делчев направи пилотно въвеждане на „Замърсителя плаща“, като там са измерили точните количества отпадъци, които се генерират от селата. Това трябва да се случи и във Велинград. Сроковете ни притискат, каза Васил Тодев, но трябва да намерим адекватно решение за такса смет през 2026 година, която ще е преходна.
Спас Шулев обясни, че за да се стимулира разделното събиране на отпадъци, е нужна система с чипове и електронни везни, но това не може да се случи в момента. Атанас Палигоров напомни на участниците в работната група, че по отношение на сметосъбирането общината работи не в идеална, а в рискова среда и затова ще трябва да облага относително тегло на отпадъците. От Общинска администрация посочиха редица примери за магазини, които изхвърлят картонени опаковки в общия боклук, въпреки че трябва да имат договори с фирми за извозване на тези отпадъци. Има и доста фирмени бусове от други градове, които зареждат магазини във Велинград и след това също изхвърлят осатналите им опаковки в бобри и контейнери тук. „В центъра на Чепино всеки е човек на някого!“ - това също е проблем и част от местната „рискова среда“.
Културата се възпитава с контрол, опонира Антон Бояджиев от „Нилет“. Според него, както се слагат скоби за неправилно паркирани автомобили, така трябва да има санкции и за нерегламентирано изхвърляне на боклуци. Ахмед Налбантов предложи да се обмислят стимули за търговците, които прилагат разделно събиране на отпадъци. Васил Тодев попита какво е направила общината, за да може през отоплителния сезон хората да не изхвърлят сгурията от печките в контейнерите за отпадъците. Той посочи, че в Сливен до всеки съд за отпадъци слагат отделен съд за сгурия и това работи, същата практика има и в Драгиново. Нужни са мерки за превенция, подчерта В. Тодев и даде пример с големи вериги като „Билла“ и „Лидл“, които не генерират картонени отпадъци, защото имат политика по отношение на суровините.
Надежда Ключкова предложи при определянето на новата такса смет фирмите да бъдат разделени според тяхната дейност, защото ресторанти, хотели, магазини, услуги и др. генерират различни количества отпадъци. Според нея трябва да бъдат дадени и точни разчети за количествата боклук, които се събират по селата и да не продължава практиката голяма част от тежестта на плащанията за такса смет да е за сметка на велинградчани. Антон Бояджиев допълни, че за 2025 г. таксата беше увеличена с мотив, че ще бъдат увеличени контейнерите и честотата на извозване на боклука от селата и махалите, но сметосъбирането там не е подобрено. Той припомни, че преди 5 години имаше подобна работна група и положението с чистотата леко се подобри, но за същото време данъците скочиха 4 пъти. Цените се вдигат, но резултатът не е ОК, каза и Васил Тодев.
Съветникът Ангел Симеонов попита как ще плащат хората от ромската общност, като се знае, че в Анезица на един адрес понякога се водят по 25 човека. Ще се плаща по брой ползватели по настоящ адрес, категоричен бе Атанас Палигоров. Г-н Симеонов настоя за засилен контрол от страна на общината, защото нерегламетираните сметища в Анезица не се създават само от живеещите там, а от хора с каруци, които изхвърлят боклуци в реката. Има бизнесмени със строежи за милиони, които също не искат да платят 100 лева за контейнер за строителни отпадъци, посочи Мария Тошева от ОА.
Сериозни спорове предизвика и темата каква такса смет ще плащат многобройните собственици на курортни имоти във Велинград. Те могат да декларират, че не ползват имотите си, макар че повечето са тук всеки уикенд, изхвърлят боклук, но всички разходи се прехвърлят на велинградчани, подчерта Христо Тричков. Той изрази опасения, че по новия начин за изчисление такса смет ще стане много по-висока, отколкото досегашната по данъчна оценка. Атанас Палигоров и Спас Шулев подчертаха, че това е така за цяла България и че новата новата методика се отлага толкова дълго, защото увеличението ще е в пъти.
Първата работна среща даде възможност да се изговорят много проблеми, но без ясен анализ и посока. Следващата е насрочена за 25 септември, като членовете на комисията поискаха повече конкретни данни, сметки и предложения, за да се стигне и до адекватни решения.
Елена Баева
