Наближава 4 октомври - датата, на която отбелязваме поредната годишнина от Балканската война и си спомняме за героите от Чепинско, взели участие в военните действия. На 4 и 5 октомври от години се провеждат възпоменателни тържества на два паметника в близост до Велинград: паметника на връх Велийца, издигнат в прослава на воините от 27 пехотен Чепински полк и от 39 пехотен полк

 - Пловдив, загинали в първия ден на Балканската война и паметната плоча на Кара тепе, която почита подвига на четата на войводата Иван Ботушанов. 
Паметникът на Велийца е един от общо петте военни (или войнишки) паметници на територията на община Велинград. В Регистъра на военните паметници, който се води от Областната администрация - Пазарджик, наред с паметника на Велийца са включени още паметник-чешма на загиналите във войните за национално обединение 1912-1918 и Втората световна война 1941-1945 г. на централния площад „Македония“ в кв. Чепино; паметник на загиналите във войните в кв. Лъджене в градинката пред църквата „Успение Богородично“; паметна плоча на загиналите във войните за национално обединение 1912-1918 г. и Втората световна война от кв. Каменица на фасадата на църквата „Света Троица“  и паметник-костница  на загиналите във Втората световна война на ул. „Юндола“ в кв. Лъджене. 
Прави впечатление, че в Регистъра на военните паметници в област Пазарджик не фигурира паметната плоча на Кара тепе. Тя няма статут на военен паметник, какъвто напълно заслужава. Да припомним част от историята на поставянето на паметната плоча. 
Паметната плоча обозначава точното място, от което започва участието на 180-те четници от Чепинското корито начело с войводата Иван Ботушанов в Балканската война. За да остане жив техният пример и подвиг, Дружество за защита на Родопите - Велинград решава да сложи възпоменателна плоча.
Тържественото откриване и освещаване на паметника е на 5 октомври 2009 година. На метри от параклиса на Света Богородица, където е паметната плоча, се събират велинградчани, дошли специално за случая, а сред официалните гости са тогавашният кмет на Обищна Велинград Иван Лебанов, директорът на ДГС „Чехльово” инж. Кирил Тодоров, родственици на войводата Иван Ботушанов начело с неговия внук, който носи същото име.
За силното национално движение в Чепинското корито след Освобождението, когато част от българите по поречието на Места, Неврокопско и Разложко остават под робство, говори председателят на Дружеството за защита на Родопите - Велинград Георги Пашов. В емоционалното си слово той се връща „златните страници от историята на нашия край, които сме позабравили“: към създаването на четите от местното население, участието в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканската война. 
Мястото на паметната плоча не е избрано случайно: от тук тръгва четата на Ботушанов и точно тук е минавала границата между освободените и останалите поробени български земи. Делото по осъществяване на идеята за поставяне на паметната плоча е било трудно и невъзможно без съпричастността и личната помощ на директора на ДГС “Чехльово” Кирил Тодоров, на когото Дружеството за защита на Родопите изказва огромна благодарност. Дружеството благодари още на Георги Колев за изработката на масивната плоча и на кмета Лебанов за подкрепата на общината.
За краткия, но наситен с героизъм и патриотизъм живот на Иван Ботушанов разказва Костадин Ушев, секретар на Дружеството за защита на Родопите. Той припомня как Чепинският край става един от центровете на емиграцията и тук ври и кипи, а обикновените хора очакват Балканската война като желана буря, която ще отнесе робията и ще донесе свободата на всички българи. След обявяването на мобилизацията в Чепинско първо се сфирмира четата, водена от Йонко Вапцаров, която подпомага 27-ми Чепински полк. Тъй като има много желаещи, се прави и втора чета - тази на войводата Иван Ботушанов, който събира 180 човека. Това е най-голямата чета по онова време! Роденият през 1874 г. в Якоруда Иван Ботушанов извършва редица подвизи по време на Илинденското въстание, предвожда четата през Балканската война, участва в последвалите сражения и войни и умира през 1919 г., след като е ранен в битка. Това е човек, който заслужава признателността на поколенията, казва К. Ущев и призова присъстващите да сведат глави пред всички герои от Балканската война.
Кметът Лебанов открива паметната плоча с думите, че през 2009 г. България е член на ЕС и гледа с надежда към бъдещето, но че в същото време трябва да помним и тачим името и делото на хора като войводата Иван Ботушанов и неговите четници. Кметът изказва голяма благодарност на Дружеството за защита на Родопите - Велинград за техните родолюбиви инициативи.
Тържествен водосвет отслужва отец Стоил, след което на паметника са положени венец от ДГС „Чехльово” и цветя от гражданите. Сред най-развълнуваните са внукът Иван Ботушанов и неговото семейство. 
Паметната плоча на Кара тепе е знак за смелостта, жертвоготовността и родолюбието на 180 четници, както е и знак за уважението на потомците към делото, подвига и паметта на тези герои. Паметната плоча за най-многобройната чета, взела участие в Балканската война, заслужава да получи статут на военен паметник. Този статут ще бъде израз на това, че помним и почитаме нашите предци, защитавали българската свобода. Статутът на военен паметник ще осигури и възможност за по-добро опазване и поддържане на паметната плоча, включително с помощта на държавата. Затова институциите, от които зависи, е редно да направят нужните стъпки за вписване на паметната плоча на Кара тепе в Регистъра на военните паметници в област Пазарджик.
В нашия край има още един паметник на герой от Балканската война, който е незаслужено забравен. Това е паметника в местността „Цветкова могила”, за който се знае малко. Надписът на паметника гласи: „Редник Цвятко Христов от 5 погранична рота от с. Башикарово, Пазарджишко, убит из засада от турските войници, когато е поправял покрива на поста на 3 май 1912 г. Поклон на доблестния войник! От почитателите му”
Историята на паметника е разказана на страниците на вестник „Темпо“ през 2007 г. от Костадин Ушев. Той пише, че паметникът има странна съдба: „Преди години злонамерени ръце го счупили и изхвърлили парчетата в близката околност. Директорът на Държавно лесничейство „Чехльово” инж. Кирил Тодоров със свои работници ги събра и го възстанови.“ На 5 октомври 2007 г., във връзка с 95-годишнината от Балканската война, членове на Дружеството за защита на Родопите - Велинград със съдействието на инж. Тодоров организират поклонение пред паметниците на Велийца и на „Цветкова могила”. Тогава инж. Никола Матров прави снимка на паметника на „Цветкова могила” с привързан към него национален трибагреник, за да напомня на хората, че Родопите са изконна българска земя.
Малки и скромни, паметници като тези на Кара тепе и на Цветкова могила са знаци на българщината. Да ги пазим, за да е жива паметта за хората, извоювали българската свобода.
Темпо