Г-жа Аделина Пещерска – режисьор, хореограф, педагог, ръководител на Детския фолклорен ансамбъл „Чепинче“.
- За всяко читалище 1 октомври е важна дата, защото започва новият творчески сезон. Как стартира сезонът тази година в читалището в Чепино?

- Научихме от фейсбук – част от ръководителите, родителите, самодейците. Обикновено преди сезона винаги са се утвърждавали ръководителите на съставите, тъй като има хора, които не са на трудов договор, а се назначават на щат. В ситуацията, в която се намираме - нямаме зала заради ремонта, очаквахме Читалищното настоятелство (ЧН) да се събере, за да се вземат тези решения и да се определи кой къде ще репетира. Но това не се случи. През лятото  подготвихме сцената на Старото читалище, почистихме и обезопасихме, за да може репетициите с танцьорите да се провеждат там, докато все още не е студено. Но председателят на читалището г-жа Мария Чорбаджиева, без решение на настоятелството, със заповед забрани танцьорите да репетират в Старото читалище и в библиотеката. В момента все още не репетираме.
- Как реагираха родителите на децата, които участват в танцовите групи?
- На откриването много от родители попитаха защо от ръководството не са казали, че има проблем и заявиха, че биха направили всичко възможно, че биха помагали с каквото е нужно, за да могат децата да репетират в Старото читалище. Отговорът на председателката беше, че по предписания на Инспекцията на труда няма как репетициите да се провеждат там и затова е издала заповедта. Разговаряно е с Инспекцията на труда, откъдето са отговорили, че могат да ни забранят да репетираме в Старото читалище само общината или пожарната. Явно на някой пречим!
- Защо през месец май членове на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ внесоха подписка, както го изисква читалищният устав, с искане да бъде проведено Общо събрание?
- Аз съм член на читалището, част съм от Общото събрание. Живеем в демократична държава и всеки има право на избор. Заради проблеми в читалището съм се подписала и аз под искането за свикване на Общо събрание. Председателката прецени, че част от подписите са фалшиви. Започнаха да заплашват хора, които са се подписали, което продължава. В момента подписката е в прокуратурата. От два месеца полицията вика подписалите се 76 човека, за да си потвърди всеки подписа под искането за Общо събрание.
- Считате ли това като форма на натиск?
- Определено има натиск. Събрание няма, а проблемите са много.
- Кой е основният проблем?
- Може би различните гледни точки за развитието на читалището. Всички недоказани обвинения, които се изсипаха върху екипа, който работи и лично върху мен, че съм събирала по-големи такси без решение на ЧН. При положение,че всичко е отчетено на касиерката и са минали всички финансови отчети. И куп други обвинения, които са много грозни и лични.
- При вас се роди една от най-вдъхновяващите дарителски инициативи за възраждане на Старото читалище, спечелихте и изпълнихте ред успешни проекти, създадени бяха музикално-танцови постановки на много високо ниво. При толкова успехи как се стигна до сегашното напрежение?
- Двигателят на инициативата за Старото читалище е Иван Пещерски. Той беше обвинен в какво ли не за злоупотреби с даренията - пак без доказателства! А го прави от сърце! Всички го правим от сърце!Колелото е задвижено,много хора ни помогнаха и продължават да питат с какво могат да помогнат.Цяло лято не е направено нищо,а има каквоКак да правиш нещо в тази ситуация? Може би тук трябва да ви отговори Иван. Относно музикално танцовите постановки - излиза, че те са в основата на проблемите между ръководителите. Различната гледна точка на поколенията и липсата на комуникация.
Ден след откриването на новия творчески сезон част от ЧН реши, че аз оставам ръководител на децата - 3 групи и на юношите, които по принцип бяха към големия състав. Боян Байряков остава ръководител на останалите 2 групи танцьори към големия ансамбъл. Мария Димова, която е млад хореограф и ми помага от няколко години с децата (първоначално безвъзмездно, после на хонорар) и водеше 1 група към големия ансамбъл, ЧН реши, че няма да я назначат на работа и може да си направи частна школа. Дори казаха, че нямат нужда тези танцьори да са към ансамбъла, защото като излязат на сцената ги закривали. Обидно е! Абсурдно е! Млад, можещ, кадърен, доказал се човек, сплотил толкова хора не е редно да го изгонят, без дори да му кажат.
- Как ще върви творческата работа в такъв климат?
- Никак. Кризата ескалира и ще става все по-лошо. Ние сме пред вариант да няма голям ансамбъл или поне да няма танцьори към този ансамбъл. Повечето от тези танцьори не са танцували в зала с Боян Байраков. Те не зачитат тяхното мнение.
- Има ли решение и изход от кризата?
- Общото събрание е най-добрият вариант. Хората да преценят кой искат да ги ръководи. Не е редно да имаш утвърден график и да сменяш ръководител - хората малко или много са дошли заради този човек. Едно читалище са хората, не е сградата. Старото читалище е построено от хората. В момента залата „Знаме на мира“ е развалина. Това се случва и в ансамбъла. И поради тази причина хората са тези, които трябва да решат какво ще се случва с читалището, а не трима – четирима настоятели.
Искам от сърце да благодаря на всички самодейци - от деца до възрастни, които през последните 7 години, откакто работя с големия ансамбъл,защото с децата работя от повече, са минали през читалището и са оставили част от душата си, от своята енергия, за да стигнем до нивото, което бяхме. Професионално ниво от самодейци! Съжалявам, че се пренебрегва този труд и желанието на тези хора да творим нещо по-различно. Но знам, че културата и танците не могат да бъдат унищожени, защото са във всеки един от нас. Благодаря, че вървяхме заедно този път. С цялото ми уважение към председателката и ЧН, но в такава среда творчество няма.
- Това нали не са думи за сбогуване?
- Не, аз оставам ръководител на танцовите групи, които изброих.
- Струва ли си човек да се бори читалището да бъде такова, каквото е в мечтите му или реалностите са твърде различни и по-силни?
- Аз имам чувството, че досега сме работили в един розов балон. Целта ни винаги е била за читалището. Каквото и да сме направили – е за читалището и за хората в него! Да, струва си! Трябва да има хора, които да милеят за читалището. Читалището като институция е минало през какво ли не и е останало, защото хората имат нужда от него. През последната година в нашето читалище го няма това спокойствие, което е част от творческия процес. Писна ни да премълчаваме и да се примиряваме!
Елена Баева