Обектът в местността Градище, с. Драгиново беше посетен за пръв път от археолозите на Исторически музей-Велинград през 2009 година. До този момент освен с името на местността, което предполага наличие на градежи от по-старо време, не беше известно, на това място да е имало археологически обект. При последвалите няколко посещения на района от археолозите Асен Салкин и Димитър Байраков,

 се събраха подемни материали от нарушените от иманяри културни пластове и се извърши документиране на археологическия обект. Тези дейности дадоха възможност обектът да се регистрира в Археологическа карта на България, където той получи съответния номер и предварителен статут на недвижима културна ценност с национално значение. Това бяха и първите стъпки, за да се направи опит да се опази той от посегателства на иманяри и от друг идейности, които биха могли да нанесат вреда на неговата цялост. Бяха предложени и първите интерпретации на мястото като „планинско укрепено светилище“ и „култово място“. Във времето те претърпяха известни корекции, които в последно време насочват към идеята по-скоро за наличието на „укрепено място“ за контрол на територията или определен тип височинно селище, което не изключва мястото да е имало и определени религиозни функции или част от него да е служела и за такива цели. Само едни редовни и по-задълбочени разкопки в м. Градище, с. Драгиново ще дадат по-ясна и точна представа за това какъв е бил характерът на този обект и през кои периоди той е съществувал.
Самият обект се намира на около 1,7 км север-северозапад  по права линия от центъра на с. Драгиново, община Велинград, в подножието на възвишение с надморска височина между 775 и 795 м и. В географско отношение е разположен в рида Алабак, който е част от Западни Родопи, върху скално стапало с посока изток-запад, което се издига непосредствено над Чепинска река. В източната част на обекта се извисява високо 4-5 м каменноземлено съоръжение, от което по протежение на цялото пространство на скалната тераса е издигната каменна стена на суха зидария, която на места е видима на терена. Каменна стена с посока север-юг е разделяла двора на укреплението на две почти равни части. Тази стена е най-мощна и здрава именно там, където тя се свързва с каменно-земленото съоръжение. Същото наблюдение важи и за още няколко подобни обекта от Чепинско (Св. Пророк Илия при Клептуза, Калето над Гара Костандово, Станиловец (с. Драгиново) и др.), в които при проведените разкопки именно в каменно-земния насип е установено наличието на правоъгълна каменна постройка, изградена от ломени камъни, споени на кал. Тези наблюдения насочват към хипотезата, че и на този обект е възможно да се очаква откриването на подобно съоръжение от камък, което има сходни характеристики и функции. Това наблюдение се потвърждава и от направения в него иманярски изкоп с големи размери и дълбочина над 4 м, в профила на който е видно наличието на горен културен пласт от тъмна рохка пръст примесена с материали (керамични фрагменти) от късната желязна епоха, последвана в дълбочина от каменно струпване с дебелина над 1 метър и втори културен пласт в дълбочина, в който се откриват следи от пожар и фрагменти от съдове с облик на керамика от ранната желязна епоха. Каменна стена с посока север-юг е разделяла двора на укреплението на две почти равни части с обща площ над 5 дка. От запад, от север и от юг  обектът е ограничен от остри скални откоси, които го правят недостъпен.  Върху каменно-земленото съоръжение и по целия терен има следи от иманярски изкопи. Изявени скали се откриват навсякъде около структурите в м. Градище, но на този етап не може да се каже дали те имат отношение към планировката на обекта и свързаните с него каменни стени и евентуални други структури.
Освен топографското местоположение, планировката на структурите и начина на тяхното изграждане, важен елемент за определяне на неговите характеристики представляват откриваните на обекта археологически материали. Концентрацията на материали не е съсредоточена на едно място, като те се намират по целия терен. Освен фрагменти от керамика с датировка през ранната желязна епоха, на обекта са откривани и фрагменти от съдове с богата украса „тип Цепина”, които са характерни за района на Чепинската котловина и един по-широк ареал, който включва Северозападните Родопи, района на Горна Струма, Смолянско и Пазарджишко. Откриват се и единични фрагменти от по-ранни епохи, вероятно късна бронзова епоха и халколит.
Освен фрагменти от глинени съдове, към момента при теренни издирвания на обекта са откривани тежести за стан, глинени прешлени, преносими олтари (огнища) или фрагменти от тях и т. н., с най-обща датировка през късната желязна епоха и с аналогии в репертоара, които могат да се открият при обекти като този в м. Голям косоман, Пазарджишко, Калето (Велинград), Станиловец (Драгиново), Св. Пророк Илия (Велинград) и др. Почти всички фрагменти са изработени на ръка и често са украсени в характерния за района „фурхенщих” (т. нар. керамика тип Цепина). При по-ранните материали от м. Градище се срещат и типичните за ранната желязна епоха форми и украси - факт,- който поставя въпроса за периода на изграждане на каменните стени и каменно-земления насип на този обект, които вероятно имат една по-късна датировка, през късната желязна епоха. Без да се направят археологически проучвания на този етап е трудно да се каже дали и по времето на ранната желязна епоха обектът е имал същите функции и облик и дали се наблюдава освен топографски и хронологически континиуитет (приемственост) на това място. Ако е така, то тогава Градище би се оказал прототип или иначе казано първообраз, поне за района на Чепинската котловина, на този тип комплекси, включващи в себе си различни елементи– каменно-землено съоръжение (сграда?; кула?), оградни стени от камък; вътрешни стени и сгради от камък; съоръжения от камък или глина (огнища-олтари, преносими огнища-олтари), ями, находки от глинени съдове и метал и т. н.
За съжаление, обектът е подложен на силна иманярска интервенция, което налага спешни спасителни проучвания от археолози.
В края на миналата година, след оглед на обекта от археолога на Исторически музей-Велинград, директорът на музея инициира писмо, с което бяха уведомени съответните институции, които отговарят за опазването на културното наследство в България. То беше последвано от комисия на ИОКН към Министерството на културата и протокол, който предвижда мерки по опазване на обекта и спасително археологическо проучване. Поради факта, че м. Градище, с. Драгиново попада в държавен горски фонд, беше необходимо да се задейства една продължителна процедура, която приключи през септември месец тази година - издаване на Разрешение, подписано в МС, което дава право на „ползване на терена за нуждите на археологическото проучване“ на Исторически музей-Велинград за период от три години. Последва искане за Разрешение от НАИМ-БАН, за спасителни археологически проучвания издадено през м. октомври 2025 г. с научен ръководител д-р Димитър Байраков от ИМ-Велинград. 
Сега предстои започване на самите дейности, свързани с разкопките и с мерки по опазване на недвижимата археологическатценност в м. Градище. С подкрепата на директора на Исторически музей-Велинград Стойчо Маров, с помощта на Община Велинград, на кмета на с. Драгиново, на неговите жители и на местния бизнес и на всички, които биха поискали да подпомогнат това добро дело, се надяваме, че не само ще спасим тази важна  за историята на района и на с. Драгиново „старина“, но и ще я превърнем в привлекателен за посещения туристически обект, който ще носи популярност и приходи на местната общност.
д-р Димитър Байраков – Исторически музей-Велинград
научен ръководител на спасително археологическо проучване в м. Градище