Спомени за „Старото игрище“
Публикувано на 18 Nov 2025 10:00
За младите читатели обяснявам, че става дума за бившето игрище за футбол до Централния минерален плаж. Само да допълня, че на него освен футболен терен имаше и 2 игрища за волейбол, трап за висок и дълъг скок, места за хвърляне на гюле. На него се провеждаха общоградски концерти, митинги и други масови прояви.
През 2011 г. заедно с Филип Устабашиев и Георги Дишлянов написахме книгата „85 години организиран футбол в Чепинско”. При подготовката на тази книга има и данни за началото на спортния живот на това игрище.
Издирихме, че футболен клуб „Чепинец” е имало от 1926 г. Има снимка на първите футболисти. Върху снимката има надпис „Основатели на фут. отбор „Чепинец” 1926 г.”. Клубът е регистриран през 1929 г. Първите мачове са се играли на терена на сегашната ж.п. гара Лъджене, преди да се прекара ж.п. линията през 1926 г. След това се играе на терена на сегашната „Адвентистка църква”, на ливадите на десния бряг на река Луковица на Ланджови. След това с разрешение на рода Илинови започва да се играе на терена на това игрище през 1926 г. Първите мачове се играят на трева, тъй като теренът е бил ливади. Постепенно част от тревата изчезва.
Аз си спомням това игрище от 1956 г., когато брат Димитър играеше в отбора на „Торпедо”. Трева беше останала в ъглите на игрището, около мястото за изпълнение на ъглови удари.
В първите години играчите се събличат край игрището. Няма пейки за зрителите. През 1937 година се открива Плажът. Общината в с. Лъджене разрешава на футболистите да ползват две помещения от изградените съблекални. По-късно, когато се играят мачове в Б РФГ, на гостите и съдиите се предоставят част от съблекалните на плажа. В тези години се изградиха дървени пейки откъм Лъджене и Каменица. Изгради се и ограда. Имаше символичен вход за мачовете на „Чепинец” и гостуващите отбори.
През 1963 г. се откри новият стадион. На това игрище се провеждаха само мачовете от така нареченото „градско първенство”. То се провеждаше от 1963 до 1992 г. В него участваха отбори, съставени от работещите в предприятията от града. В него се включиваха и отборите на ромските махали „Асфалтова база” и „Анезица”, на селата Света Петка, Юндола, Грашево, Драгиново, Цветино. В някои години отборите бяха над 20 и бяха разделени в 2 групи.Първенството се организираше от Дружество за физкултура и спорт „Чепинец” с председател Хамлет Йовчев. То изготвяше програмата, осигуряваше съдии, медицинско обслужване. Всеки ден от понеделник до петък се играеха по два мача. Първите мачове на това игрище са били между отборите на тогавашните села Чепино, Лъджене, Каменица и Ракитово.
До 9 септември 1944 г. съществуват ФК „Чепинец” с. Лъджене, ФК „Христо Ботев” с. Каменица и ФК „Чепинска слава” с. Чепино. След 1948 г. и образуването на Велинград се изграждат футболните отбори на „Червено знаме”, „Локомотив”, „Строител”, по-късно „Торпедо”. През 1955 г. „Торпедо” играе 1 година в „Б” РФГ.
През м. февруари 1956 г. на подготовка във Велинград идват футболните отбори на „Гвардия” - Варшава и „Динамо” Букурещ. Играят се първите международни срещи на това игрище. През есента на 1958 г. на това игрище се играе полуфинал между юношите на „Чепинец” и „Септември” София. В този отбор играят Димитър Якимов, Боби Станков, Христо Джоржилов... Мачът завършва 1:2 за гостите.
През 1962 г. за секретар на ГК на БКП е избран Илия Каров, за кмет инж. Никола Кондев. Председател на ДФС „Чепинец” става Тодор Ямаков. Започва строителството на новия стадион „Чепинец”. В първенството 1961/1962 отборът завоюва правото да играе в състава на Южната „Б” РФГ от първенството 1962/1963 г. За първите мачове в тази група старото игрище е разорано, валирано и затревено. Изгради се нова трибуна над река Луковица. Направи се ограда. Оборудваха съблекални за гостите и съдиите в съблекалните на плажа. В първият мач в тази група, изигран на 4 август 1962 г., завършваме 2:2 с „Хаджи Димитър” Сливен. В отбора са привлечени футболисти от школата „Чавдар”: Иван Евстатиев - вратар, Ботьо Ботев, Михаил Занев, Георги Методиев Велев и Божидар Алексиев (Джоко). В петия кръг побеждаваме „Миньор” Перник. Следва победа над „Ботев” Пазарджик. От пролетта на 1963 г. мачовете се играят на стадион „Чепинец”.
Както е записано, на това игрище имаше две волейболни игрища, на които се провеждаха градските първенства и турнири. От 1962 до 1992 г. на това игрище се провеждаше т.нар. „градско първенство” по футбол. Всеки работен ден имаше по 2 мача. Те бяха осигурени от съдии, лекар и дежурен от ДФС „Чепинец”. След време започна да се провежда и първенство по футбол за купата на ГК на БКП. За всичко това може да прочете в книгата „85 години организиран футбол в Чепинско”.
На 1 септември 1993 г. се провежда учредителното събрание на футболен клуб „Атлетик”. Създава се Акционерно дружество „Атлетик”. Община Велинград става акционер в това дружество, като предоставя като апортна вноска терена на „старото игрище” срещу дял от 10%. 30 % са дяловете на ФК „Атлетик” и 60 % на Иван Баев. Отборът играе мачовете си на старото игрище. През 1989 г. се прави оросителна инсталация с вода от сондаж в минералния плаж. Игрището се затревява. По-късно Иван Баев постави металната ограда. През 1995/1996 г. ФК ”Атлетик” заема 3 място в зона „София”. През есента на 1995 г. на това игрище се играе осминафинал за купата на България с „Нефтохимик” Бургас. Негов треньор е Димитър Димитров (Херо). Мачът игран на „старото игрище” завършва 1:1. От 1995 година започва изграждането на спортния център „Атлетик”. Изграден донякъде и всеки може да види състоянието на сградите и терена. От 2001 година мъжкият отбор на „Атлетик” спира участието си. През първенството 2005/2006 спират участието си детският и юноши младша възраст отбори на този клуб. Футболният метеор „Атлетик” угаства.
През 2026 г. се навършват 100 години от образуването на ФК „Чепинец”. Вероятно ще има програма за отбелязването на този юбилей. Няколко статии имам за състоянието на обектите като старото игрище, за това на незавършеният обект „Здравец”, за състоянието на т.н. „Диетичен стол” и т.н. Дано, Общинският съвет и кметският екип помислят за тези язви в красивият Велинград ! Дано…
Никола Делиев




