Археологическите изследвания показват, че за обитавалите западните Родопи беси - едно от най-интересните и прочути тракийски племена, пазители на прорицалището на Дионис, независими воини и господари на златните и сребърни земни недра, северозападният дял на планината бил тяхната най-свещена територия.
Тук, в тази най-висока част на планината, се намират техните големи светилища, а откритите на връх Острец находки бяха сериозен аргумент да се твърди, че именно тук е било и прочутото Дионисиево прорицалище. Не случайно за великите пълководци на древността като Александър Велики и Октавиан - бащата на бъдещия римски император Август, предсказанията в прорицалището на бесите имали огромно значение.
Но само високо в планините ли бесите са имали светилища?
Изграденото над карстовия извор Клептуза светилище е разположено върху възвишение, от което се открива прекрасна и контролираща долината гледка. И други светилища от този тип е имало наоколо, но близостта му до града го е запазила почти непокътнато и позволява археолозите да разкрият тайните му.
Светилището било предварително планирано. В свещения двор с вътрешни размери 20 х 30 м. са разположени две сгради с различни функции. Всички стени са забележително мощни - 2.30 метра. Входът му в западната стена подсказва ритуалната връзка с лековития карстов извор Клептуза, с който ги свързва и сега тясна пътека.
В южната стена на свещения двор е вградена сградата- загадка. В квадратната кула с вход от север, с вътрешни размери 3х3 метра и вероятна височина над 3 метра са били полагани само три вида дарове на най-почитания от бесите бог Дионис: големи съдове, вероятно някога пълни с вино, ритуално натрошени съдове, множество глинени дискове - слънчеви символи, както и фрагменти от глинени преносими олтари. Затова тази сграда-загадка може да бъде наречена кула-храм.
Каменната сграда с облицовани с дървени панели стени, изгаряла при пожар, е различна от кулата-храм и има по-светски характер. Най-вероятно била свързана с обслужвалите светилището жреци, които в обществото на бесите играели водещата роля. Прочут е техният жрец Вологез, който повел бесите през 15 г. пр. Хр. в четиригодишно въстание срещу римските завоеватели, което било жестоко потушено, а бесите разселени в земите на гетите, взети на служба в римската армия или в робство. Открита в опожарените руини на сградата бронзова монета го датира в края на I в. пр. Хр. и дава основание да допуснем, че краят на светилището е свързано именно със славните и трагични събития около въстанието на Вологез.
Без основание и при пълно неразбиране на значението на проучването на светилището не просто за науката, а като единствена и привлекателната следа от бесите в самия град, Министерството на културата забави до невъзможност да се работи в зимните месеци разрешителното за разкопки. През този сезон екипът планираше да разкрие фасадата на кулата – храм и да проучи част от свещения двор. Това щеше да позволи още сега посетителите да бъдат се запознаят по-подробно с устройството на светилището, а екипът и присъединилите се архитекти да преминат към проектиране на неговото експониране като пръв обект на културен туризъм на територията на Велинград. Защото всички ние - археолози, ръководството на града и неговите граждани гледаме в една посока.
Затова общината финансира други важни мерки по опазване и социализиране на светилището. Кулата-храм е с обновена и разширена защитна сграда, всички стени са покрити с геотекстил. Така ще бъдат намалено въздействието на природните деструктивни сили върху градежа, както и на макар и малобройните недоброжелатели. Оградата на обекта и поставените табели се очаква да предпазят от ненужни намеси. За компенсация на закъсняващото експониране, за интересуващите се посетители на парка и светилището, на три места са поставени големи информационни табла със снимки и текст.
Под печат е и брошура, разказваща за това светилище, което заедно с Дионисиевото прорицалище на Острец разкрива мащабите и особеностите на свещената архитектура на бесите - видими следи от техните непреходни духовни ценности.
До следващия археологически сезон!
Проф. Диана Гергова, ръководител на проучванията на светилището
