Исторически музей - Велинград изпраща 2025 година с поредно събитие, което привлича интереса и адмирациите на изключително много хора. Вечерта на 5 декември залата на музея едва събра всички гости на откриването на изложбата „Спортната слава на Велинград“. Музеят за първи път прави експозиция на такава тема и уцели „в десятката“,

 защото едни от най-славните страници в историята на Велинград са свързани с местните спортни школи и спортисти. Тази история вълнува както по-възрастните велинградчани, които пазят спомените за миналите спортни успехи, така и по-младите, които са днешните спортни герои и гледат към бъдещето. 
Сред многобройните гости на откриването единствен представител на местната власт  беше Пенка Кръстева, общински съветник. Необяснимо отсъствие, което не кореспондира с факта, че осем от почетните граждани на Велинград са спортисти.Парадоксален факт за община, която има 8 почетни граждани от 
Директорът на музея Стойчо Маров даде думата на Петя Лазарова, която е автор на изложбата заедно с редактора Надежда Ангелова. Петя Лазарова представи експозицията, която в хронологичен ред проследява развитието на спорта в Чепинско в продължение на последните 100 години. Началото е поставено през 1924-25 година от Георги Попов и Милуш Попов, които донасят от Франция първите ски в Лъджене. През януари 1933 г., по инициатива на кмета-визионер Йосиф Шнитер, е открита и първата ски шанца в местността Бабино бръдце. Така започва историята на велинградската ски школа, която преминава през редица перипетии, но достига и много върхове - най-високият от тях е първият медал от зимна олимпиада за България, спечелен от ски бегача Иван Лебанов с първи треньор Георги Стамболов. На ски бягането и неговите герои са посветени няколко от таблата в изложбата, които разказват за първите носители на Купа „Вела“ - Мария Стамболова и Георги Варошин, за участниците в зимни олимпиади Величка Пандева, Иван Лебанов, Милуш Иванчев, Искрен Планков, Иван Смиленов... Изключително интересни и ценни са наградите и предметите, свързани със ски спорта, които Милуш Иванчев е предоставил на музея във връзка с изложбата. Самият той присъства на откриването и заслужи аплодисментите на всички присъстващи.

Бурни и искрени аплодисменти и за Тодор Гълев - дългогодишният треньор по ски бягане, за когото Петя Лазарова с право каза, че е „ходеща енциклопедия на велинградския спорт“ и заслужава отделна изложба. Отделна витрина е събрала отличия на ръководения от Тодор Гълев СК „Атлас“. Място в изложбата са намерили и материали за клубовете по биатлон, воден от Атанас Гълев и по ориентиране, създал легендата Страхил Паланов.
Специално място е отредено на велинградчани, които са участвали в летни олимпиади: Никола Симеонов - маратон, Марияна Янкулова и Росица Лебанова - гребане, Мария Чорбова - тласкане на гюле, Христина Георгиева - хвърляне на копие, Димо Тонев - волейбол, Лаура Траас - художествена гимнастика, Цветанка Маринова-Бухалова - каяк.
Своето достойно място в експозицията има и велинградската плувна школа, донесла толкова много спортна слава на нашия град. И тук началото е свързано с кмета Йосиф Шнитер и построяването на Централния минерален плаж, който днес заслужено носи неговото име. Плуването е дало на Велинград изключителни треньори начело с Антон Митров и изключителни състезатели като Цветан Голомеев, Соня Дангалакова, Вангелина Драганова, Петър Мицин и десетки други плувци от „Чепинец“ с дългогодишни треньори Любов и Христо Доксинови, „Белмекен“ с Росен Кривулев и Йорданка Христова и „Делфините“ с Моника Трифонова, за чиито постижения разказва изложбата. На откриването дойдоха ветеранът-шампион Петко Главинов и плувецът с кауза в подкрепа на трансплантациите Георги Пеев, които бяха аплодирани от залата. В отделна витрина са показани техни отличия, както и на братята Георги Николай Сейменови и на Петър Мицин. 
Още една спортна школа, която пише историята не само на Велинград, а и на България  е създаденият от Петър Милчев Клуб за спортни танци „Импулс“. Днес наред с КСТ „Импулс“ традицията и успехите продължава и КСТ „Импулс Велинград 2002“.
Изложбата показва достиженията на клубовете по бойни изкуства, които печелят все повече последователи - СК „Бойни изкуства“ с председател Николай Цинцев, който положи основите и продължителите „Мусаши“ и „Беси“.
Място е отредено и за състезатели, които печелят успехи в различни спортове като Турал Метков в автомобилизма, Димитър Дановски в канадската борба, Даниела Бозаджиева в синхронното плуване, братя Тетимови в колоезденето и др.
И не на последно място изложбата „Спортната слава на Велинград“ разказва историята на Цар Футбол в нашия град. История, за която през 2026 г. ще говорим много, защото се навършват 100 години от създаването на първия футболен клуб в Чепинско. История, показана на изложбата в отличията и вещите, дарени на музея от най-успешния футболен треньор Борис Чолев.
Разказвайки за избора да направят изложба, посветена на спортната слава, Петя Лазарова подчерта, че голяма сила на спорта е да ни обединява. Тя посочи два ярки момента, в които целият Велинград е в еуфория: посрещането на Иван Лебанов след спечелването на олимпийския медал и посрещането на ФК „Чепинец“ след успеха му срещу отбора на „Левски-Спартак“.
Специални благодарности от името на музея получиха трима мъже, които от години са летописци и изследователи на спорта във Велинград: краеведът и общественик Никола Делиев, учителят и създадетл на единственият местен спортен сайт Филип Устабашиев и учителят и журналист от „Темпо“ Георги Дишлянов. В „Темпо“ се гордеем, че нашият колега Георги Дишлянов вече повече от 30 години всяка седмица разказва на страниците на вестника за всеки спортен резултат, постижение и успех на местните състезатели. А изложбата доказва, че местните медии и автори имат своя дял в благородното усилие да покажем и да пазим за поколенията историята на спорта във Велинград. 
Изложбата „Спортната слава на Велинград“ обедини много велинградчани в чувството им на гордост от постигнатото в миналото и в настоящето. Тя е и чакано и заслужено признание за труда и постиженията на десетки наши състезатели, треньори и спортни деятели. Една изложба не може да обхване всичко и всички, но винаги може да бъде „дописана“ с нещо пропуснато и със следващите успехи на велинградските спортисти.
Елена Баева