На заседанието на Общински съвет - Велинград на 29 януари ще бъде разгледано предложение на кмета Костадин Коев за покриване на част от Пазара. Предложението е да бъде покрита част от парцела на Пазара, който е публична общинска собственост. Проектът предвижда запазване на съществуващите сгради в имота и ново застроително петно - едноетажно, до 6 метра височина за покриване на част от съществуващия кооперативен пазар, сергии и търговски обекти.
От внесения проект за решение не става ясно с какви средства ще бъде финансирано покриването на Пазара, нито в какви срокове. За всеки, който пазарува на Пазара, не от няколко години, а от десетилетия е видно, че мястото се нуждае от мащабен ремонт. Многократно в „Темпо“ сме писали, че нито велинградчани заслужават да пазаруват при такива условия, нито търговците на сергиите заслужават да работят в такава мизерия. Отдавна е време и Велинград са се нареди сред вече многото български градове и села със съвременни, чисти и подредени пазари, с нормални условия за работа в жеги, дъждове и снегове.
Любопитно е, че за последен път идеята за покриване на Пазара се завъртя през вече далечната 2001 година. След посещение на тогавашния заместник-кмет Ангел Топорчев в Беларус в беларуското посолството бе проект за покриване на общинския пазар във Велинград с автор инж. Пенелов от София. Проектът „Покрит пазар Велинград”, според предварителните изчисления по онова време възлиза на 204 хиляди германски марки и осигурява над 600 кв.м. покрита площ. Идеята тогава е покриването на пазара да бъде поето от завода за металорежещи машини в белоруския град Малодечно, с който Велинград е побратимен. Въпросният завод е посочен като един от лидерите в своя бранш, за което свидетелстват телевизионните кули Останкино и във Варшава, стадионите на „Динамо” Минск и „Спартак” Москва. През 2001 г. общината обмисля варианти да плати чрез бартер, като предостави свой терен за изграждане на нов туристически и балнеоложки център за деца и граждани от Белорус, да търси пари от европейските преприсъединителни фондове, да отдаде Пазара на концесия или да бъде създадено акционерно дружество, в което да участват и инвестират дори и малките собственици на търговски обекти. В крайна сметка идеята завод от Беларус да покрие Пазара остава само като проект на хартия. През 2002 г. , в мандата на кмета Цветан Дафов, общинските съветници взимат решение да отдадат Пазара на концесия за 35+15 години, но то е спряно по съдебен път. През 2006 г., когато кмет е Стоян Дулев, с идеята към спорта да потекат реки от средства общината обединява спортни обекти и Пазара в общо предприятие „Спортни имоти и пазари“. През 2009 г. е направен нов опит предприятието да се преобразува в търговско дружество, което би отворило път към разпродаване на обектите, но и това решение катастрофира в съда. През 2012 г., при кметуването на Иван Лебанов, се ражда проектът за ремонт на централната градска част, включително и на Пазара. Този проект се реализира години по-късно, в първия мандат на кмета Костадин Коев, когато пространството на битака към Пазара е преобразено в паркова зона.
През цялото време Пазара е едно от малкото ззвена в общинското предприятие „СИП-ТИЦ“, които всяка година генерират реална печалба. Но печалбата не се инвестира в обекта и той запада от година на година пред очите на всички ни и на общинското ръководство. Предстои да видим дали най-сетне дойде време общината да започне да ремонтира Пазара.
Темпо
