На 2 февруари 1912 г. наемни убийци застрелват лесничея Васил Попов в ресторанта на хотел „Македония” в село Лъджене. Това се случва броени дни преди той да се яви като свидетел в съдебно дело, свързано с опазването на горите. От години на тази дата велинградчани си спомнят за живота, принципите и примера на Васил Попов и поднасят цветя на неговата паметна плоча на едноименната улица в града ни. За да е жива паметта, ще припомним факти от биографията на Васил В. Попов, отразени в статия на инж. Кирил Цанов на страниците на „Темпо“.
Васил Попов е роден на 15 октомври 1878 г. в Стара Загора. През Освободителната война 1878 г. неговият баща загива в бой с турците, а майка му Теофана Попова е една от първите учителки след робство. Васил Попов завършва средно образование в Пловдив, а след това учи лесовъдство в прочутата горска академия в Лемберг, Австро-Унгария, която завършва през 1899 г. с отличие.
Кариерата му на лесовъд започва през 1900 г. в Радомир, но заради непримиримостта му към беззаконията в горския сектор за период от 6 години той е бил уволрняван 3 пъти и преместван 15 пъти, пише инж. Кирил Цанов. През този период Васил Попов пише рапорти за извършени нарушения, автор е на статии по темата, започва и издаването на своето списание „Бранище“, в което изобличава виновниците за унищожението на Чепинските гори. Васил Попов не си затваря очите дори когато става дума за цар Фердинанд: когато за царската фазанарията в Кричим отсичат обли борови дървета от Гешевата планина и Лъдженската гора, без да заплати тарифата, В. Попов пише: „Ако за един сарък за сушене на тютюн нарушителят се наказва най-строго, то един началник на горите в България (Байкушев), който допуска съзнателно от любоугодничество към интендантството на цар Фердинанд отсичане преждевременно на хиляди млади борови дървета, опустошава тези гори, се праща направо в затвора. Не направи ли това цар Фердинанд, ще считам, че той се солидаризира с опустошителите на горите в страната, че той няма право да чете морал по опазване на горите в страната”.
Войните нанасят големи щети на горското стопанство. Контрабандата и незаконните сечи се ширели в Чепинските гори, поради което били предприети повсеместни ревизии по складовете, за да могат да се установят всички присвоени по незаконен начин дървени материали. През март 1909 г. ревизията в Чепинското корито била поверена на Васил Попов. Ревизиите потвърдили, че са извършени опустошителни незаконни сечи в масов размер. В резултат били конфискувани огромни количества незаконно присвоени дървени материали. В подадения рапорт до министъра на търговията земеделието (Ляпчев) В. Попов подробно описва констатираните нарушения за всяка общинска гора в Чепинското корито. След няколко месечно чакане за резултати от извършената проверка, възмутен от безхаберието и явното покровителство на нарушителите, лесничеят си подава оставката.
Васил Попов публикува в своето списание “Бранище” бр.9-10 обемистия си доклад за извършената проверка в Чепинските гори и рапорта със следния коментар: “Тия са съображенията, които ме принудиха да напусна службата. Предполагам, че ще се намерят държавници, които да вникнат в положението на горския персонал, да разберат, че е повече от належащо организацията на горите по западен образец и турят точка на всеразрушаващата корупция, създадена от оная отвратителна камарила, която вече десетки години непрекъснато “управлява”, т.е. съсипва създадените от вековния труд на природата ни горски богатства. В борбата с тая корупция жертви са необходим и докато не се дадат, успех не може да се очаква. Убеден в тая мисъл, ето вече няколко пъти правя тая жертва”.
Колко е бил прав в своето предчувствие Васил Попов! Само след година и половина той наистина става жертва на борбата с корупцията. Престъпниците, виждайки, че не могат да му противодействат, нито да го подкупят и спрат изобличителното му перо, избират най-бруталния, но сигурен път за това - на 2 февруари 1912 г. наемни убийци застреляли Васил Попов в ресторанта на хотел “Македония” в село Лъджене.
Прокурорът, натоварен да разследва убийството на В. Попов, е направил следното заключение: “Тук положението е изключително. Между всички владее голяма корупция. Хора, които най-дръзко са заграбвали имоти и за това са им съставяни актове, са получавали закрила от министерството. За всеки съставен акт е изпращана депутация до министъра да се оплаква против лесничея. Нито едно постановление на лесничея не е разглеждане по каналния ред от Пазарджишкия окръжен съд. Апелативната инстанция е била на министерството. Благодарение на тази анархия законните разпоредби на покойния са го изложили пред заграбвачите и те не са закъснели да се отплатят.” (“Кратки черти из живота и обществената дейност на лесничея В. Попов”, Теофана Попова, 1912 г.)
Васил Попов оставя име на честен лесовъд, което е пример за поколенията. От 2025 г. неговото име носи конферентната зала на Националната професионална гимназия по горско стопанство „Христо Ботев“, където се обячават бъдещите български лесовъди. Това е още един знак на почит към един от най-честните и непоколебими защитници на българската гора.
Темпо
