Емилия Катошева, Център за социална рехабилитация:
Тук няма достъпна среда
Достъпна среда за хората с увреждания във Велинград няма. С някои малки изключения като Бюрото по труда и нашия център сградите с обществено предназначение и медицинските заведения не са направени така, че да осигуряват нормален достъп за тези хора. Разходете се по улиците и ще ви направи впечатление, че по тях не се разхождат хора с инвалидни колички. Не че няма такива, просто тротоарите и стъпалата им пречат да правят това. Преди години имаше частични действия в тази посока, но бяха продължени. Мисля, че има и само един автобус с по-нисък праг, който да даде възможност на трудно подвижните и на хората в инвалидни колички да ползват обществения транспорт. Трябва тези автобуси да са поне няколко. Добре би било общината да има и един автомобил, направен специално за превоз на лица с увреждания. Вижте и банкоматите в града: нито един от тях не е удобен за инвалиди, пред всички има стъпала.Стъпала има и до “Социални грижи”. Не знам на какъв етап е идеята за изнесено гише на дирекцията на приземен или партерен етаж. Друг момент е съзнанието на всеки от нас. То също трябва да се промени в посока истинска загриженост към тази група хора. Лично аз се нядявам проектът за дневен център за хора с физически увреждания, по който работим, да се реализира. Това ще бъде една добра крачка напред. Трябва да направим така, че тези хора да се чувстват полезни, да имат нормален живот

Милена Даскалова,
директор “Социално подпомагане”:
Търсим вариант за асансьор
Факт е, че дирекцията ни се намира на втория етаж на сграда, до която достъпът на хора с увреждания е затруднен. Напълно разбираме и сме наясно с този проблем. Опитваме се да намерим решение за него по две направления. Първото е чрез общината: до там сме изпратили искания за средства за поставяне на асансьор на сградата. Шахта има, но съоръжение не. До момента нямаме становище по това ни искане, но трябва да кажа, че със съдействието на общината бе извършен ремонт на покрива и на помещенията, които ползва дирекцията. Подали сме сигнал за неохбодмост от асансьор и за рампа и до Агенция “Социално подпомагане”. От там можем да очакваме средства, но само ако договорът между нас и общината за безвъзмездно ползване на сградата бъде продължен. Грижата за хората с увреждания е важна, институциите са задължени да осигурат достъпна среда, за целта действа и специален закон, с който трябва да се съобразяват.

Венелина Миткова, Клуб на инвалида:
Положението на младите хора с увреждания е тежко
За нуждите и проблемите си можем да говорим много. Искания, за да се чустваме по-добре, също имаме.Много пъти сме ги споделяли, но разбирането е частично. Бихме желали в града да има повече автобуси, пригодени за превоз на хора с увреждания. Може и таксиметровите фирми да помислят по въпроса и да закупят поне един автомобил , който да можем да ползваме спокойно и комфортно. Трябва да има и специални алеи за нас, за да можем да излизаме и да се разхождаме, без да се налага да се борим със стъпала и всеки път да разчитаме на придружител. Това важи в особена сила за тези с по-сериозни увреждания на опорно двигателния апарат. Тежко според мен е положението и на младите хора с увреждания . Аз съм млад човек. Искам да общувам, да имам приятели и много контакти, но такива няма как да бъдат осъществени. Липсват места с достъп до компютри, интернет, други видове забавления. Може да се помисли за създаването на център или зала, иначе сме принудени да си стоим в къщи.
Хората с увреждания чакат тихо, дълго и с надежда
Като истински европейци трябва да приемем грижата за по-добрия живот, за достъпна среда и за интеграция на хората с увреждания като приоритет. Но понеже европейското ни съзнание, а и мотивацията ни за работа, са все още далеч от стандартите в съюза и в тази област нещата във Велинград куцат.
50 са стъпалата, осигуряващи достъп на хората с увреждания до институцията, която пряко е ангажирана с техните проблеми .Пак стъпала разделят тези хора и от други ведомства и здравни заведения. Проблем за тях е намирането на работа, защото желанието на работодателите да назначават инвалиди по- често е обратно пропорционално на желанието на същите тези хора да имат професионална реализация.
Простичко да кажем: към момента, както в цялата страна, така и във Велинград, за тези хора не се прави максималното. Само преди месеци Общинският съвет одобри и прие стратегия за социално обслужване във Велинград . Екип от широк кръг специалисти изработи документа и в него залегнаха от хубави по-хубави идеи. Но както винаги периодът след приемането на подобен план е период на затишие и ситуацията в повечето случаи не се променя. Дано в конкретния случай да не сме лоши пророци.
По темата може да се каже и пише много, но не приказките, а действията осмислят ежедневието. Тези действия хората с увреждания чакат тихо, дълго и с надежда.За повечето от тях (особено за тези в активна работоспособна възраст) тази надежда е на изчерпване, силите им за борба - също.