Богат занаятчия няма, но и гладен няма
Г-жа Нина Славова има шивашко ателие в ТПК “Прогрес” (Промкомбината). Потърсихме я, за да разкаже лесно ли е да си занаятчия - и преди, и днес при новите икономически условия и патенти:
“На 16 май ще навърша 39 години, откакто съм дошла да живея във Велинград. Целият ми трудов стаж - този, с който се и пенсионирах, е 27 години и всичките като шивачка и все в “Промкомбината”. И сега продължавам да съм тук, вече 4 години. Нищо, че съм пенсионерка - продължавам да шия. Ще ме попитате защо. Верният отговор е, защото още мога да го правя, защото обичам да шия, но и защото пенсията ми е малка и парите не стигат. Но това последното, за парите, всички го знаем. Аз съм такъв човек, вместо “да вися” пред “Социални грижи” и да чакам да ми дадат помощи и пари, които също толкова нуждаещи се, та и повече от мен, са изкарали, предпочитам да работя. И ще работя, докато мога, пък после каквото му дойде.
Искам да споделя, че през последните години съм много притеснена, защото мисля, че шивашките услуги ще замрат. Хората все повече обедняват, все по-малко си шият нова дреха. А данъците стават все по-големи и на почтения занаятчия му е все по-трудно да остане почтен към държавата. Но пак ще кажа: кой както е научен. Ако видя, че не мога да си плащам задълженията, ще спра. Но няма да се крия, не мога, това е под достойнството ми.
Спомням си как през лятото на 1960 година (тогава бях IX за X клас) записах шивашките курсове към “Всестранни услуги” в Пловдив. Старите хора казват, че “Богат занаятчия няма, но и гладен няма”, та да си имам занаят - не се знае какво е приготвил ЖИВОТЪТ на човек. Оказа се, че с “иглата” ще си вадя хляба и не съжалявам. След 3 години завърших и курсовете към Центъра за нови стоки и мода (ЦНСМ) и в крайна сметка защитих и 7-ми разряд. Това за младите сигурно не означава нищо, но те трябва да знаят, че ние сме живели и работили при други условия, които те не познават. Това е бил нашият си живот и обичаме да говорим за него. Искам да им кажа на младите, защото бъдещето е тяхно, че човек никога не трябва да забравя доброто, човек никога не трябва да забравя какво други са направили за него. Казвам това, защото искам да благодаря на Тина Савова - шивачката, майсторката, която за мене е началото на моя професионален живот. Тя ме научи най-важното: как от едно парче плат да направя красива и удобна дреха, научи ме как се прави трансформация и линия на дрехата. Преди години се шиеше много, за всеки празник - тоалет. Тина ни е пращала посред нощ да разкарваме по домовете последните тоалети. Младите сигурно не знаят, че имаше време, когато на Велинград се носеше славата на “малкия Париж”, защото жените и момичета бяха много модерно облечени. И сега е така: може дрехите да са “втора употреба”, но заради плата, цвета и т.н. жените ги купуват и идват при нас за корекции и ние ги правим. При нас в “Промкомбината” са идвали всякакви клиенти, между които и чужденци и са ни казвали “Изхвърлете само лошото в организацията на работата си, но не спирайте, шийте!”.
Аз, както виждате, не спирам. И сега идват през лятото чужденци от Македония и Израел - редовни клиенти, доволни са от работата, а и цените на услугите при нас са по-ниски. Истина обаче е, че няма курорт, но пък си имаме висока безработица и много трудно се работи през тези години. На нас, занаятчиите, са ни нужни добри данъчни условия (говоря за нашия град) та хората да работят спокойно и спокойно да си плащат данъците. Ние не сме нито София, нито Варна и колкото и да искаме, няма да можем да издържим, защото занаятчиите освен патент плащат наем и т.н. Безработица и липса на курорт - това е нашият град, но сме по тарифите за “национален курорт”. Смятам, че с данъците трябва да се подхожда за всяко селище конкретно, а не колко жители е и какво е било преди години. Ще ви кажа, че е имало дни, та и цяла седмица без “сефте”, без нито един клиент.
Питате ме защо тогава продължавам да шия, още повече че съм и пенсионерка. Ще ви кажа: защото съм доволна от себе си, доволна съм от моя занаят, той помага на хората да се чувстват красиви и харесвани. Моята формула за доволството и удоволетворението ми от моята работа? Много е простичка, тя съчетава много труд + много фантазия + много желание, дори ако това предполага да се използват и подръчни средства. Най-важното е клиентът и майсторът да са доволни.”
Записа: Веска Божкова
