Концепцията “Полицията в близост до обществото” се появява първо в практиката, а по-късно е и теоретично обоснована. Тя отговаря на потребностите на американското общество през 70-те години, като следствие на остри социални сблъсъци и проявяваните от полицията две основни слабости:
- Тя е загубила доверието на гражданите, схващана е като продължение на властта, а властта - като нещо различно и противостоящо на гражданите.
- От друга страна е загубила способността си да осъществява ефективно обществените си функции.
Тази концепция идва, за да преодолее както негативната обществена оценка за полицията, така и обективната оценка, свързана с факта, че тя не е в състояние да си върши работата. В нейната същност е промяна на мисията на полицията – от само репресивна тя се превръща и в обслужваща институция.
Съдържанието на тази промяна включва всички аспекти на организация и дейността на полицията, тя става част от местната общност, участва в решаването на непосредствените проблеми на общността .Работи съвместно с другите институции на властта, с гражданските организации и с бизнеса. Свободно предоставя, в рамките на възможното, информация за себе си и дейността си.
Тук част от отговорностите се прехвърлят и към гражданското общество. В европейските държави са възприети различни модели. Във Франция е създаден Национален комитет за превенция на престъпността, включващ министър–председателя, министри, кметове. Във Великобритания е реализиран децентрализиран модел, като охранителната полиция е част от местната власт.
В България след 2002 г. е приета стратегия за работа на полицията с обществото, а през 2004 г. се приема методика за изпълнението на стратегията. Създават се местните Комисии за обществен ред и сигурност. Едни от основните дейности, на които се залага, са:
* чрез активно медийно присъствие де се покаже позитивният публичен образ на полицията
* да се акцентира върху дейността и важността на районните и младшите инспектори
* да се промени нагласата на самите служители чрез обучението им
* КАТ да осъществява тясно сътрудничество с местната власт.
* в основата на работата на полицията, включително и на КАТ, да бъде предотвратяването и недопускането на нарушения, а не само тяхното регистриране. Преди да изложа основните констатации и наблюдения, бих искал да отбележа, че полицаите във Велинград работят при трудни условия: нисък обществен престиж на полицията; липса на технически средства и оборудване; липса на психологична и финансова мотивация; абдикирала местна власт и никакво взаимодействие с нея, водещо до реални резултати.
Къде сме ние на местно равнище?
- Откъслечна и рехава информация в медиите - Анемични срещи с гражданите
- Липса на полицейско присъствие
- Джипове минаващи на червено, та били те и депутатски!
- Липса на знаци и пешеходни пътеки, въпреки усилията те са недостатъчни
- Спрели автомобили по тротоарите, съответно пешеходците сме по платното
- Неправилно паркирали автомобили, избирателно и кампанийно поставяне на глоби - Затворени улици и липса на места за паркиране, заемане на тротоарите от новите строителства
- Недостатъчни превантивни действия, а само регистриране на нарушенията.
Развитието на туризма в града създава нови предизвикателства, на които ние като граждани заедно с полицията ще трябва да реагираме адекватно. Освен старите проблеми, се натрупват и нови, свързани с интереса на сводници и наркопласьори към нашия град, външни икономически интереси , които са в разрез с интересите на общността и града. А това засяга всеки от нас – рано или късно! Само предложения:
* Сериозна медийна заангажираност и публична политика както към проблемите на полицията, така и към нейните заслуги и успехи. * Публично представяне на районните инспектори и техните функции - за да си имаме доверие, инспекторът трябва де е познаваем сред хората.
* Публични обсъждания съвместно с ръководството на полицията и представители на общината по наболели въпроси като например: Може ли във Велинград де се очертаят местата за паркиране в централната зона?; Има ли предвидени нови и обозначени паркинги?; Как де се урегулира движението на площада до Кална баня?; Може ли да се реализира кръгово движение на гарата, на изхода на града, на площада в кв. Чепино?; Ще се чувстваме ли по-сигурни, ако има пеши патрули?;Ще се използват ли камери по централните кръстовища и улици? И т. н. Също така - обществени инициативи и лобиране сред бизнеса за финансиране на тези иниациативи.
Мисля, че темата е актуална и дискусията с какво можем ние като граждани да помогнем за сигурността, реда и превенцията на нарушенията, трябва да остане открита. Май вече ни омръзна прехвърлянето на отговорността от общината към полицията, към агенция “Пътища”, към арменския поп и световния империализъм….
Темата бе дискутирана в новосъздадения клуб за младежка политика БСП. Васил Аврамов