Пред картините на нашия съгражданин

Публикувано на 12 Jun 2007 08:41

От пет години Васил Горанов с много обич и почит кани свои съграждани, горещи почитатели, близки и приятели на изложбите си, в които като на длан поднася таланта, любовта към изкуството и заедно с тях... сърцето си за всички нас. Изложба-живопис “Каталуния 2007” ни въвежда в залата на Централния Военен клуб в София, където ни очакват неговите картини. Невероятни са!
Откъдето и да ги погледнем, каквото и да кажем, застанали със затаен дъх пред това съвършенство, ще е малко, бледо и недостатъчно. В тях е уловена до съвършенство хармонията като симбиоза между живота, природата и твореца. Постигнато е едно ренесансово докосване до реалните измерения на красотата и същевременно едно романтично извисяване на човешката душа, сляла се с изкуството. За да се потопим в тази атмосфера, ни помага той - “нашият” художник - с изключителната си техника, с невероятната прецизност, с която извайва детайлите, с емоционалните си послания. Дърветата “оживяват”, в клоните им прониква светлина, въздухът сякаш ги движи, водата е ту огледално неподвижна, прозрачна, ту вълнуващо безбрежна, примамлива, респектиращо чезнеща в бездните на далечния хоризонт. Някъде в дъното на хоризонта небето и земята се сливат в един възторжен химн-възхвала на живота. И може би най-впечатляващо в пейзажите струи светлината и ни мамят краските. Водопади от лъчи озаряват всичко, до което се докоснат - сгради, планини, цветя, пътища, скали, планини. Всеки прецизно изпипан детайл оживява и тръгва към нас. Цветовете греят - топлят ни. Мракът отстъпва. В задния план на картините звучи сюрреализъм, мистицизъм, поезия и музика, а в силния преден план е разположен невидим човекът чрез неговата примамлива мечта за присъства в тези прекрасни кътчета и от люлеещия се стол да съзерцава красивата ваза с цветя до себе си, самотния фар в близката далечина и с премрежен поглед да докосва мамещия далечен хоризонт.
Стоим пред картините омагьосани, замаяни, смутени... През какъвто и катарзис да са минали чрез тях душите ни, ние сме изостанали някъде много назад. Спряло ни е времето и средата, в която живеем. Изоставили сме духа си при исконните човешки ценности и сме хукнали да гоним материални стойности - някои, за да ги трупат в сейфове и в празните рафтове на душите си, а повечето - за да оцелеем. И не можем да стигнем изкуството, не можем да догоним поривите и устрема на този млад, многообещаващ, природно надарен, изключително трудолюбив и много продуктивен наш художник.
Но можем чрез прекрасните му творби да чуем неговите послания към нас: “Човекът трябва да бъде творец! Да не спира в своя определен житейски път! Да търси, пази и цени красотата! Да бъде добър и благороден! Да обича човека и всевластника живот!” Ако това си искал за ни кажеш чрез картините си, ти благодарим за духовната щедрост. И... нека Бог да благослови ръката, сърцето и разума ти!...
Екатерина Михайлова

Скандално събрание на читалището в Чепино

24 Mar 2026 08:17

Редовното отчетно-изборно събрание на 20 март 2026 г. ще влезе във вече над 120-годишната история на Образцово народно читалище „Св. св. Кирил и Методий-1905“. Влизането в историят...