Големите промени през последните две десетилетия и трудностите в ежедневието ни принудиха да търсим стабилност в познати или позабравени, но проверени в миналото, традиции. Така станахме свидетели на едно възраждане на празници и обреди, за които само ни бяха разказвали. И ако за Бабинден във Велинград и Еньовден в Ракитово можем да кажем, че няма прекъсване на традицията, то възстановяването на Гергьовден, Св.Николай, Св.Спас, Св.Илия ни дава пример за процеса на промяна в празничния календар на Чепинско, който се вписва в общия за страната. Има обаче традиционни празници, които остават извън тази вълна на завръщане към традицията и са част от онази специфика, даваща характерен облик на района ни. ***

Най-близък от тези празници е Св.Трифон Зарезан, Трифоновден. В Чепинския край поради надморската височина и климатичните особености, няма развито лозарство и винарство - така знаем и така си оформяме представата за условията, които определят липсата на специфичното му отбелязване. Дали някога е било така? Много трудно ми беше да открия някой, който да ми разкаже цялостно и пълно за отбелязването на този празник в миналото. През 1998 г. имах късмета да попадна на записан разказ със сравнително богати спомени за обреди, практикувани в Каменица през първата половина на този век.
Неговото отбелязване е включвало традиционното обредно зарязване на лозите в този ден. В Чепинско е позната разпространената в страната легенда за светеца. Тук тя се среща в следния вариант: “Загледал се той в Мария Магдалена, харесал я, посмигнал й. Но на носа му кацнала муха. Той замахнал с ножицата, уж да прогони мухата, а си отрязал носа вместо да отреже лозата”. Съкратеният вариант на легендата, разказван през 30-40-те години на ХХ век, вероятно е отглас от отмирането на традицонната обредност по време на деня на Трифон Зарезан. Съществувалите контакти и влияния между Чепинско и Западна Тракия също са дали своето отражение. Спецификата на този вариант, в сравнение с разпространените из страната, е включването на Мария Магдалена като основен персонаж на мястото на Света Богородица. За Св.Трифон е съществувало още поверието, че е лечител “събирал сълзите на лозата и лекувал очите, трудно заздравяващи рани и гангрени”. Това вярване е залегнало в нареждане, вероятно произхождащо от песен, изпълнявана на празника:
Трифон, Трифон Светителя
лоза реже, лоза реже и подрезва,
сълзите й тихом сбира,
тихом сбира, очи мие,
негови, на децата, на момите,
на момите и на грешната
ой, Мария Магдалена.
Ой, Трифоне, Трифоне, мъченико,
режи лозе, зарежи го,
да се лоза вие и превива,
да се реса реси, наедрява,
да се грозде грозди и узрява,
да се вино пие червено,
за здравето на децата,
та и на майките и бащите.
Те да пият, да се не упиват,
на децата да играят им сърцата.
В нареждането срещаме отново като основно действащо лице Мария Магдалена. Възможно е включване да се дължи на засилване влиянието на църковно-религиозния аспект в празниците през този период. Легендата и вярата в лечителските способности на Св. Трифон са определели необходимостта от поредицата обреди, сред които и основния - зарязването. Обредното зарязване се е извършвало от възрастния мъж в семейството, обикновено на собствена асма, а ако не се отглежда в двора, то на асмата на съсед или роднина. Зарязаните няколко пръчки (обикновено 3) полива с вино и ги занася вкъщи. Поставят се трите лозинки в калена паница, поливат се пак с вино и се благославят (в използвания от мен разказ благославя бабата):
“Да се вие лозата за здравето на стопаните и децата, да се вие лозата, да не я хваща мъната. Да се роди гроздето, да не ходи по него американката с филоксерата, да не го чука градушка, да не гние зърното му, мухъл да не го лови. Да берем, да ядем, вино да пием за здраве и радост, за сладост и младост”.
После всеки от семейството отпива от купата червено вино с натопените три лозинки, подава се надясно по старшинство. Песента, която се е пяла след благословията и отпиването, е весела и игрива: Винцето ми беше киселко, сърце ми беше веселко, чу ли Гроздо, Гроздано, и ти моме, Маврудо, че Трифон е вече къде нас, къде нас и къде вас дошъл.
От разказа се разбира, че на младини бабата е пяла песента и на нея хоро са захващали. Разбира се, темите за раздумка на този ден, са били свързани с виното. Така разгледания обред е твърде семпъл. По-пълното празнуване на Трифон Зарезан е било практикувано към началото на века. В този период все още са съществували лозята на Върлоз край Каменица. За мен беше много любопитен този факт - изненада, че е имало лозя и въпрос - защо са се загубили. Може би и тук, както и в други райони на страната, разразилата се тогава филоксера ги е покосила? Постепенното отмиране на празничната обредност и затваряне в рамките на семейството, дори само в отделни семейства, определя и трудното откриване на празничните обреди към средата на века. През 30-40-те години в трите тукашни селища се утвържава друга форма на празнуване. Сведения за нея черпя от краткото описание в местния в. “Чепино” от 25.02.1940 г.: “Миналата седмица по общото решение на питиепродавското сдружение, празникът “Св.Трифон Зарезан” бе отпразнуван от питиепродавците на трите села в Каменица. Сдружениета на Лъжене и Чепино се отправиха сутринта за с. Каменица, където ведно с местното сдружение отидоха в църквата “Св.Троица”, гдето се отслужи божествена литургия. Поздравленията бяха поднесени в ресторант “Кьосът”. Тук говориха свещеник Георги п.Трендафилов и кметът на Каменица г. Никола Павлов. След дадения обед от питиепродавците, сдруженията направиха манифестация из с. Каменица с две гайди”.

И през последното десетилетие сме свидетели на промени и нововъведения на този ден - 14 февруари. Св.Валентин - празникът на влюбените, постепенно си извоюва място, особено сред младежите. Традиционен за Велинград е провежданият от ДЗПД блус-маратон с награди за най-дълго танцуваща двойка, който ще се състои и тази година. От сърце им желая много любов и радост на празника. Тези, които са привлечени от традицията, могат да се възползват от традицията и да включат в репертоара си старите песни и наричания.
Георги Куманов