Данъците: парадоксално, но факт
Хубаво е да се дава прозрачност по отношение на някои решения на общинско ниво, които касаят всички нас - гражданите на Велинград. Учудващ е фактът, че такса смет в столицата е 4 промила, а при нас е 4.5 промила. Че замърсяваме - замърсяваме. Че сме курортен град и това е вярно, но чак пък на нивото на Варна, където таксата е 3 промила?! Ако доходът ми е достатъчен, с удоволствие бих платила 4.5 промила, но дължимите високи суми са равни на 1/2 от заплатата ми и на цялата пенсия на майка ми например.
Има и други парадокси. По закон жилище, което не се обитава през цялата година, не се облага с такса смет, ако е подадена молба от собственика до края на предходната година. Но в нашата община и това не е така. Десет дни след смъртта на свекърва ми получаваме глоба, че тя е изхвърляла смет на непозволени места. Две години след това получаваме и съобщение за такса смет и данък сгради на нейно име. А жилището е прехвърлено на сина ми и той плаща дължимите суми. От 2000 г. оценката на жилището е осъвременена, но данъкът винаги е различен. Сега на починалата е 8.80 лева, а на сина ми е 17.00 лева. Не са ли достатъчни служителите, за да не се изпращат на умрял човек писма и да няма такива разлики в цифрите? И този случай не е единствен.