Днес броят на минералните басейни и плажове във Велинград надхвърля 20, но велинградчани неизменно наричат Плажа само един от тях - Централния минерален плаж в кв. Лъджене. Това лято Плажа стана на 70 години - достоен юбилей, който за съжаление в курорта Велинград, станал такъв и благодарение на Плажа, не бе отбелязан по никакъв начин. През пролетта на 1937 година община Лъджене взима едно решение, което не просто остава в историята, а намира трайно и достойно място в колективната народна памет. И днес, попиташ ли някой велинградчанин, той припомня приказката за плажа и за паважа. Мястото на действието е общината, а главните герои са тогавашният кмет на Лъджене Йосиф Шнитер, общинските съветници и един обикновен селянин. Съветниците спорят за какво да се използва предложения на общината от местната Популярна банка кредит - да се направи паваж на главната улица или да се построи плаж. Мненията са разнопосочни до момента, в който селянинът пита общинарите: дали паважът ще докара плаж или плажът ще оправи паважа. Здравата логика на въпроса накланя везните в полза на построяването на плаж, такава е и волята на кмета Шнитер.
Дали тогавашните общински съветници са си давали сметка, че решението им ще има толкова значими и полезни за Лъджене последици? Дали са можели да предвидят, че Плажа не просто ще оправи паважа, а покрай него заради многото посетители и туристи в Лъджене ще се създаде цяла туристическа инфраструктура? Дали, без да пишат стратегии и програми, са виждали достатъчно добре в бъдещето, за да са уверени, че това е начинът селото да стане курорт от национално значение? Жалко, че историята не дава отговорите на тези въпроси - биха били много полезен опит и за днешните местни управници.
Но по-важното е, че през онази 1937 г. Лъджене има кмет, за който важи правилото, че е точният човек на точното място в точното време. Йосиф Шнитер мисли модерно и перспективно - залага на идеята, че бъдещето на Лъджене е свързано с развитието на туризма. Изпраща техническия ръководител на проекта инж. Станчо Брадински в София, за да се запознае на място с плажа “Дианабад”. Столичният плаж е построен 6 години по-рано, по негов образец ще се прави и лъдженският. Летвата е вдигната високо: плажът в село Лъджене не само трябва да се мери с европейските, а да ги надмине. Кметът Шнитер е и отличен организатор - плажът е построен само за няколко месеца!
На 25 юли 1937 г. в Лъджене тържествено е открит “първият по рода си в Европа минерален плаж с грамадни открити плавателни басейни за възрастни и за деца с всички удобства”. Така пише в рекламата, която се появява и в пазарджишки, и в централни вестници. И не е само реклама, а факт: 2 топли минерални басейна с дължина 50 и 33 метра; тревна и пясъчна ивица, направена с помощта на специално докаран от Варна морски пясък; 3 трамплина за скокове; душове, съблекални, дървени скари, кабини, съблекални - всичко за удобството на 1000 посетители, колкото е капацитетът на плажа. Най-големият плюс на лъдженския плаж е, че се захранва с топла минерална вода от близкия каптаж и с това наистина задачата да се направи плаж на и над европейското ниво е изпълнена.
Кметът Шнитер води още една битка за Плажа и тя е с част от общественото менние и църквата. От Пловдив в Лъджене през юли 1937 г. пристига един от заместник-митрополитите, който държи реч по време на неделната литургия и в нея осъжда построяването на плажа.
Първоначалната негативна реакция е предоляна и на 22 август същата година минералният плаж официално е осветен от свещеник и открит. Няма да е пресилено да се твърди, че за плажа в Лъджене научава и говори цяла България. В популяризирането му голям дял се пада на конкурса “Царица на плажа”, който следва примера на морската столица Варна и привлича в родопското селце хиляди гости и туристи. Първата година за царица е избрана г-ца Надка Атанасова от Русе, а през следващите години интересът към конкурса расте, започва и избор на най-хубаво дете, на най-хубава плажна пижама. Апогеят е през 1940 г., когато кинорежисьорът от Пазарджик Спас Тотев снима филм за конкурса “Царица на плажа” и така увековечава едно от най-интересните събития в Лъджене за онова време. А че интересът е бил огромен свидетелства и това, че сред посетителите на плажа е дори най-известният български борец Дан Колов. Но през 1940 г. конкурсът е прекратен, започва Втората световна война, след това настъпват обществени промени, които слагат своя отпечатък и върху развитието на Плажа. Значението на Плажа съвсем не се изчерпва с това, че е създадена една чудесна атракция, привличаща много туристи и осигуряваща просперитет на Лъджене и неговите жители. Благодарение на Плажа тук се ражда и утвърждава една от големите плувни школи в България. След откриването му е основан местен клуб към Българския национален морски сговор с председател кмета Йосиф Шнитер. Започват да се провеждат първите състезания, както и обучение по плуване. Общото търговско сдружение в Лъджене поема финансовите разходи, а Женското дружество организира групи от деца, които се учат да плуват. Назначени са и спасители - първият е Иван Нейков, а най-известният безспорно е бъдещият оперен бас № 1 в света Николай Гяуров. Първият треньор по плуване е чехът Петър Иренек, има и треньор по скокове във вода. Основите на плуването, положени от Хамлет Йовчев, д-р Георги Фурнаджиев, Марин Дервишев, Матей Матев, Христо Пеев, Михаил Пандев, Никола Миланов, Димитър Главинов, Георги Янков, Атанас Гурев, Димитър Похлупков, Петър Полежански, Илия Благов, Александър Митров и др. през последвалите години имат своите десетки и стотици последователи. С построяването на Плажа и идването на толкова много туристи, община Лъджене осъзнава и нуждата да предложи повече интересни неща за свободното време на своите гости. През целия летен сезон местната управа кани актьори от Пловдивския театър, правят се градински увеселения и вечеринки с томболи, свири духовият оркестър с диригент Ангел Герин. Построено е и игрище за волейбол, където се провеждат състезания. Плажа има осветление, което позволява и нощно къпане. Освен развлечение, туристите посещават Плажа и заради лековитите свойства на минералната вода и това помага освен като климатичен Лъджене да се утвърждава и като балнеологичен курорт. Гостите на Чепинското корито вече се стичат не само на езерото Клептуза, а намират развлечения и на Плажа. Покрай Плажа жителите на Чепинската котловина лека-полека стават европейци. Дори най-консервативно настроените, които са сред противниците му, в крайна сметка признават ползите от него - финансови, социални, инфраструктурни, културни.
Интересен феномен е, че след бурното начало в първите години от създаването на Плажа, не следва бурно развитие. След 9 септември 1944 г. настъпват промени. Дотогава Плажа е общинска собственост и всяка година се отдава на търг със задължението спечелилите да го ползват според предназначението. Със спечеленото община Лъджене “оправя паважа” - гради туристическа инфраструктура. Впоследствие Плажа преминава към системата на БСФС. Трите трамплина за скокове, които винаги са били атракция за гостите, се премахват. Плажа става домакин на редица престижни национални и международни състезания по плуване, водна топка и водно спасяване. Създадената към БСФС местна школа по плуване бележи редица успехи, на Плажа тренират бъдещи републикански, балкански, европейски призьори от плувни състезания. През 1967 г. е възстановен конкурсът за “Мис Плаж”, който през годините ту се провежда, ту потъва в забрава. В края на 80-те години е монтирана и водната пързалка. Днес Плажа продължава да е общинска собственост. В първите години след демократичните промени Плажа бе даден за стопанисване на местните плувни клубове, а след това бе включен към активите първо на общинското предприятие “Спортни имоти и плажове”, а сега към “Спортни имоти и пазари”. През 2000 г. общината проведе търг, чиято цел бе Плажа да се отдаде под наем за 10 години. Съдебното оспорване на резултата от търга стигна до Върховния съд, който постанови тръжната процедура да бъде повторена, но това не е станало и до ден днешен.
Плажа безспорно има значимо място в местното развитие и велинградчани го оценяват подобаващо: в анкетата на в. “Темпо” за личност на отминалото столетие на първо място бе поставен кметът Шнитер, а в класацията за събитие на ХХ век за Велинград на трета позиция бе поставено създаването на Плажа. Плажа със сигурност и има още много какво да даде на Велинград - на курорта, на плувната школа, на велинградчани, които го обичат. Но и днес Плажа, за да се развива, да отговори на съвременното търсене, да устои на голямата конкуренция, има нужда от вниманието на местните управници. Има нужда от хора с мислене като на кмета Шнитер или на онзи легендарен обикновен селянин, който открил формулата “Плажа ще оправи паважа”. Има ли такива?
Елена Баева