На 7 февруари в Смолян се проведе поредното заседание на Асоциацията на родопските общини (АРО). То бе ознаменувано от подписването на първото споразумение за побратимяване между общините от АРО и гръцките общини от Ксанти, съобщи заместник-кметът на Велинград Ангел Топорчев. 11 кметове от Гърция са присъствали в Смолян, тъй като побратимяването е залог за бъдещото добро сътрудничество между българската и гръцката страна, включително за усвояване на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
По време на заседанието на АРО кметът на община Ракитово Георги Михайлов е предложил до Народното събрание да бъде изпратено искане за законодателни промени в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите в горски фонд. Текстът на искането е бил подкрепен с подписи от повечето присъстващи. Поместваме (със съкращения) текста, тъй като проблемът за възстановяване на общинските гори е изключително важен за нашия регион, но продължава да бъде и и изключително спорен:
“Сега съществуващите норми в ЗВСГЗГФ препятстват реалното възстановяване на собствеността на общинските гори. В параграф 5 от ПЗР на закона е описано, че не се възстановява вещното право върху горите и земите в горски фонд. На това основание поземлените комисии, под указанията на МЗГ, отказват да възстановят гори на общините с мотив, че общините не са били собственици, а са придобили вещни права. В заявленията на общините се сочат като документи преписи от основни данъчни книги за заплащани данъци от някогашните общини на държавата. В някои от случаите се представят и владала.
Позовавайки се на дефинитивни стопански планове, поземлени комисии и представители на МЗГ приемат, че не става въпрос за собственост, а за права на вечно ползване от древно време и наричат този режим на ползване балталъци. По този начин те се връщат в турското законодателство и въвеждат понятия от него, които не съществуват в българското законодателство. При изясняване на понятието балталък се оказва, че това е особено ограничено вещно право на ползване върху кории и гори, отстъпено от султана на общините. Размерът на балталъка се е определял от броя на домакинствата в съответното село или град. Балталъците са служили за задоволяване на нуждите на живеещите в съответното населено място. От чисто лесовъдско естество такъв режим на ползване на гори има и сега. Това са случаите, в които лесничействата определят сечища за добив на дърва от населението. Териториите на така наречените балталъци по подразбиране не са големи и не обхващат горите, за които общините имат претенции. Чисто лексикално понятието балталък се свързва с думата балтия, а в проучванията се оказва, че се е приемало за крайна точка мястото, до където се е чувал гласа на петела от населеното място. Ползвайки понятието балталък, МЗГ по разбираеми причини (нежелание да бъдат възстановявани горите на общините), дава указания на поземлените комисии да не възстановяват горите на общините.
Считаме, че са необходими промени в разпоредбите на закона, които да дадат възможност на общините да възстановят собствеността си върху горите и се приемат за годни доказателства предоставените документи от основни данъчни книги, емлячни регистри и владала. Да се ограничи възможността на основание на документи от чисто лесовъдско естество, касаещи стопанисването на горите, да се приемат за документи, сочещи право на собственост. Да се отхвърли позоваването на странни термини от чуждо законодателство, в случая имперско, без то да е видно от документи, доказващи права на собственост”.
Темпо
Родопските общини си искат горите
