ТЕМПО КОМЕНТАР Какво ще правим в неделя?
Какво ти мълчание, ще каже някой и ще посочи към хилядите плакати, които преди изборите превърнаха градския пейзаж в огромно и натрапващо се агит-табло. Агитацията върви дори пред входа на гробищата, до некролозите!!! Какво ти мълчание, като не минава час и минута даже без да ни залее поредното обещание и светлото бъдеще да ни заслепи с лъскав мираж? Не трябва да се заблуждаваме: многото шум и приказки всъщност подменят липсата на истински идеи и дебати. Шумно е като на пазар и точно като на пазар кандидати и щабове хвалят стоката си с реклама, PR-акции, манипулации, интрижки, слухове и подобен познат арсенал. А избирателят се мъчи да се ориентира, да отсее зърното от плявата, докато накрая му писва и отива да стяга зимнината, дървата и прехраната. Какво ще правим в неделя? Пак ли едни ще купуват, а други ще продават гласове? Казват, че този път сумите и залозите са по-големи - чака се присвояването на парите от еврофондове. Пак ли безразличието на едни, огорчението и невярата на други, личната обида на трети, страхът на четвърти ще остави мнозина велинградчани вкъщи, далеч от урните? Пак ли ще улесним политиците, защото колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно кандидатите ще стават съветници и хич, ама хич няма да се тревожат какъв знак им давали избирателите!?
Лесно е да критикуваме - трудно е да изберем тези, които искат да променят порочната система в местната власт във Велинград, а не просто да станат част от нея и да ползват облагите й. Но ако не го направим, оставяме нашия Велинград заложник - заложник на интереси, които не са обществени, заложник на съдебната система, заложник на още 4 години застой. Не е възможно да искаме това. И имаме шанса и отговорността да го променим - в неделя пак сме на избори.